Ако едно семейство тегли скъпи бързи кредити, за да иде на почивка в Тайланд и да си купи по-голям от купения преди година телевизор, а не, примерно, за саниране на къщата, ясно е – не го чака добро.
Харченето на несъществуващи пари е проблем. Както за бюджетите на семействата, така и за държавния бюджет. Парите назаем са добри, само когато се инвестират и водят до по-малко пари назаем в бъдеще, а не до повече.
„150.6 млн лв ( 77 млн. евро) на ден е цената на бюджета за 2026 година. 1 ден неплатен отпуск на администрацията пести 8.5 млн. евро”. Не е малко, нали? Откритието е на икономиста Красен Станчев.
Не бива обаче да слагаме държавните чиновници под общ знаменател. Без тях не може. Но не бива и така да фаворизириме някои от тях, че техните заплати да деморализират други, които да влошават качеството на работата си. Само че точно това се прави.
България уверено се превръща в „рекордьор“ с най-високи разходи за вътрешен ред и сигурност в Европа. Държавата харчи за полиция, пожарна, затвори и съдебна система общо 2.6% от БВП през 2023г., което ни нарежда на второ място след Румъния.
Това е резултат както от относително високо ниво на възнагражденията спрямо средните за пазара на труда в страната, така и заради относително (спрямо населението) висок брой наети в тези системи. След значителните увеличения на заплатите в тези сектори разходите достигат 3.5% от БВП през 2025 г. – и без да чакаме данните от Евростат за другите държави можем да сме уверени, че сме „шампион“ в Европа. Това твърди Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика.
През 2025-та парите, които са дадени на Висшия съдебен съвет (онзи, с изтеклия мандат), са близо 85 млн. лева. Затова заплатите на тези чиновници гонят 20 000 лева на месец. И затова те не искат да си сменят местата с нови членове.
За следващата 2026 г. същите хора от същия този Висш съдебен съвет искат да им се платят вече не 85, а 96 милиона. И не лева, ами евро. Което вече е близо 192 милиона лева. (б.а. – Цифрите са на стената на доктора по конституционно право адвокат и бивш депутат Петър Славов).
А дали са си ги заслужили тези пари при положение, че правосъдието в България е на нивото на здравеопазването в България, на нивото на образованието в България, на нивото на родната полиция и това на родния футбол?
Големият проблем е, че на българина като му пуснеш някой лаф за пудели, пачки, джанки и марули… той веднага лапа въдичката и така се кефи, че изобщо не се усеща как в същото време му вадят парите от задния джоб старите изпечени джебчии, коментира анализаторката Роси Михова.
Като цяло управляващите надуват заплатите в бюджетния сектор с 14.5%, от тях на
служителите в сектора на отбраната и сигурността с 10.8 процента. Повтарят същата грешка от тази година- залагат 35% ръст на приходи от ДДС (тази година бяха заложили 33.5%, а те нараснаха с 16.6 процента). И пак старият трик да прехвърлят дължимите плащания за общините по инвестиционния план към ББР, за да ги изключат от дефицита.
„Освен лъжи и псевдо-приходи, друго няма. Вървим към катастрофа”, коментира бившият зам. министър на финансите Георги Кадиев.
„Според проектобюджета държавният дълг ще продължи да нараства, достигайки до 10,5 млрд. евро през 2026, което е ръст от цели 20.1%, като дългът ни ще стигне 31.3% от БВП. При Орешарски го бяхме свалили на 12%, сега взимаме заеми като луди и ги харчим за заплати, пенсии и касичките на Пеевски. Теменужка е за уволнение, както и цялото правителство”, казва Кадиев.
Също у нас дефицитът на консолидирания държавен бюджет продължи да нараства рязко на годишна база до 2,7% от очаквания БВП към 30 септември. Правителството разчита на втория и третия транш по Плана за възстановяване и устойчивост, оценени на над 4.4 млрд. лева, за да подобри бюджетния баланс. Само че еврокомисарят Домбровскис уточни, че кандидатстването на България за третото плащане до края на 2025 г. е теоретично възможно, но намекна, че получаването му е силно съмнително.
Размерът на второто плащане ще бъде по-нисък поради незавършената реформа по отношение на Антикорупционната комисия. Фискалният съвет предупреди, че бюджетният дефицит ще достигне 5,1% от БВП за тази година и сякаш дори и това е оптимистично.
А откъде пари?
Властта упорито отказва да прави реформи. Разчита на суха пара от Брюксел и от
международните финансови пазари. Нито дума например за приходи от концесии, които вървят към зануляване . Може би защото при директния сблъсък с частника по-трудно се краде.
За последните три години, а и доста години преди това, планираните приходи от концесии в Консолидираната фискална програма са замръзнали на около 0,1% от БВП, пише членът на УС на БНБ Любомир Каримански. Въпреки нарастването на икономиката, въпреки износа на подземни богатства от България, както и възможността много голяма част от инфраструктурни обекти да бъдат отдадени на концесии чрез публично-частно партньорство. За 2023 година приходите от концесии са планирани на 0.09% от БВП, 2024 – 0.11%, а 2025-та – 0.1 процента.
В бюджета за 2025 година се предлага капитализация на държавните дружества в размер на около 7.5 млрд. лв. (една голяма част вече е осъществена), а не се предвиждат приходи от концесии, които могат да увеличат постъпленията на средства в хазната.
И става така, че вече не знаем на кой свят сме. А икономическата теория казва: в състояние на структурен бюджетен дефицит сме. Това в прав текст означава, че без значение в каква икономическа среда живеем, държавата НЕ може да си овладее разходите.
„Това е нещо като в състояние на хазартна зависимост – харчиш нещо, което го нямаш”, твърди финансистът Бисер Манолов. Неовладеният структурен бюджетен дефицит е почти сигурната стъпка към навлизането в дългова спирала, точно както при хазарта – взимат дългове, за да се продължи играта ……с очакван край – фалит, подчертава той.
Увеличаването през 2026-та на МРЗ с 10% , на пенсионните осигуровки до 16.8% (това държавните служители няма да го почувстват щото са богоизбрани) и на максималния осигурителен доход с 11% е голяма глупост при наличие на структурен дефицит в бюджета. Защото структурният дефицит финансира политическия популизъм, който прави само едно – дълбае дъното.
Не правете това вкъщи!
