След еуфорията от впускането на Румен Радев в политическата надпревара идва ред на прагматичните очаквания. За всички е ясно, че порочният управленски модел не се побеждава само с патос. Това важи най-вече за съдебната система, чиято така жадувана реформа, често пъти се е превръщала в играта “тука има, тука нема”. Всички гледат внимателно и накрая никой не печели – освен онези, които са скрили топчето.
Изнесените през изминалата седмица данни на Института за пазарна икономика (ИПИ) са като лакмус за голямата картина в правораздавателната система а това че повечето ресурси не винаги водят до по-добър резултат. Системата не е просто бавна, тя е структурно и кадрово неефективна.
Броят на магистратите спрямо стопилото се за последните 10 години с 500 000 души население на България вече надхвърлят 62-ма на 100 000 души. Това нарежда страната ни на челните места в ЕС по този показател. Но това не означава, че качеството се е вдигнало. Напротив – делата се точат с години, а общественото доверие е ниско.
Не помага и мярката бюджетът на съдебната власт да нарасне в 2.6 пъти за периода между 2015 г. и 2024 г., като България харчи най-много за правосъдие в ЕС като дял от БВП. За сметка на това броят на самоотводите и продължителността на командировките се издигат на нови висоти.
При 2200 съдии само за изминалата година са отчетени 37 782 самоотвода. С това допълнително се забавя и оскъпява съдебния процес. Продължава и порочната практика за изключително дългото командироване на съдии и прокурори, достигащо 10 години.
Този подход се изроди през последните години, понеже за разлика от назначаването, което се извършва от ВСС, заповедите за командироване се издават от председателя на съответния съд или прокуратура, което поставя командирования в зависима позиция.
На сцената обаче излиза дежурното, направо по базови настройки обяснение, че делата ставали все по-трудни. Глобализация, развитие на технологиите, финансови схеми, политически намеси… Все приказки от хиляда и една нощ, когато фактите станат неудобни. И за съжаление на съдиите, никой не ги съжалява. Защо ли?
Първо – сложността не е български феномен. В цяла Европа, а и в световен мащаб делата стават по-заплетени. Но като че ли само у нас “сложността” мистериозно води до безкрайни процеси и производства. Второ – не се отчита драматичен скок в натовареността, а точно обратното – намалява се работата както на съдилищата, така и на прокуратурата. С други думи – проблемът е в лошата организация и управление. И трето – ако приемем за истина твърдението за “трудните дела” – защо капиталовите разходи са само 2% от общия масраф, вместо да има инвестиции в най-нови компютърни програми и в обучения?
Истинският препъникамък обаче е в удобното използване на “третата власт”.
Затова и терминът “съдебна реформа” май се изтърка. Не за друго, а защото всеки влага различно значение в него. Когато са силни, често политиците всячески се опитват да “обяздят” съдебната власт и да я използват в собствен интерес. Това за тях е реформа! Като минат обаче в опозиция и като ги подгонят с бухалките на следващите властимащи, тогава независимостта на съда им е по-скъпа от всичко.
Пример за такова политическо лавиране, е шестмесечното ограничение за и.ф. главен прокурор, записано в Закона за съдебната власт, което беше прието в началото на 2025 година. Промяната беше предложена от ПП-ДБ и подкрепена от всички останали партии в парламента, с изключение на “ДПС-Ново начало” на Делян Пеевски.
Впоследствие от ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН сформираха мнозинство с подкрепата на Пеевски и темата за законовото ограничение на Сарафов повече не се повдигна, а Бойко Борисов отбеляза в парламентарните кулоари, че за него Борислав Сарафов е законен главен прокурор. В крайна сметка станахме свидетели на поредното затваряне на очите.
Хамелеонщината на законотворците не е единствената, която възпира съдебната реформа, ако въобще може да говорим за нея.
Тази седмица, нa 21 янyapи cтана еднa гoдинa oт влизaнeтo в cилa нa измeнeниeтo нa Зaĸoнa зa cъдeбнaтa влacт, което пpeдвижда eднo лицe дa нe мoжe дa зaeмa длъжнocттa вpeмeннo изпълнявaщ фyнĸциитe глaвeн пpoĸypop, пpeдceдaтeл нa Bъpxoвния ĸacaциoнeн cъд и Bъpxoвния aдминиcтpaтивeн cъд зa повече oт 6 мeceцa.
В резултат на приетата преди година законодателна промяна съдийската колегия на Висшия съдебен съвет повери временно ръководството на Върховния административен съд за следващите шест месеца на Мариника Чернева. Така тя пое функциите на дотогавашния председател на ВАС – Георги Чолаков.
Отново този месец – нa 16 янyapи – станаха нaд двe гoдини и пoлoвинa, oтĸaĸтo нa 16 юни 2023 г. пpoĸypopcĸaтa ĸoлeгия нa Bиcшия cъдeбeн cъвeт пpиe решение, с което oпpeдeли Бopиcлaв Сарафов зa „изпълнявaщ фyнĸциитe глaвeн пpoĸypop нa Република Бългapия“. С приетите промени през януари 2025 г. се очакваше и той да бъде заменен на поста.
Заради това на 22 януари граждани се събраха на протест пред Висшия съдебен съвет с поредното си искане за оставката на и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов. Демонстрацията, организирана от “Правосъдие за всеки”, нямаше как да не премине без асоциации. Към сградата на ул. „Екзарх Йосиф” №12 полетяха плюшени зайчета!
Подобни на тези – над 100, за които публично стана известно, че председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков е подарявал както на мъже, така и на жени, встъпили в длъжност в системата на административните съдилища.
Целта на акцията бе да се отправи призив към прокурорската колегия да спре да “тачи и милее” за Сарафов и нейните членове да започнат да действат като достойни магистрати, а не като играчки.
Тезата, зад която застава Прокурорската колегия към ВСС, е: “Поправката в закона не ограничава Сарафов, защото той се явява заварено положение, което не е изрично регламентирано в новите законови текстове”. На тази си позиция те държат от 21 юли 2025 година, когато изтече шестмесечният срок, в който един и същ човек може временно да изпълнява функциите на главен прокурор.
Не на това мнение са от Конституционния съд, които вече не взимат предвид становищата, дадени от и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов, когато те са подадени след 21 юли 2025 година. Действия, говорещи сами по себе си – той не трябва да заема този пост! Това се заявява и от Върховния касационен съд, и от множество апелативни съдилища в страната.
“Това си има логичното обяснение – Сарафов се държи на поста, благодарение на ината на прокурорската колегия, която казва, че той е заварено положение. В същото време прокурорската колегия не може да твърди нещо различно, защото всички от нейния състав са кариерно зависими от Сарафов”, категоричен е адв. Емил Георгиев от “Правосъдие за всеки”.
Да припомним, че и професионалните организации на прокурорите и следователите публично подкрепиха Борислав Сарафов в своя позиция. Те дори призоваха за намеса на Европейската комисия срещу “недопостими политически атаки”.
Дали обаче тя ще се намеси и в чия полза – предстои да видим. Факт е обаче, че законотворците са можели да предвидят, че ако не посочат изрично, че поправката им е в сила и за така наречените заварени положения, онези, които имат изгода от нея, няма да отстъпят нито крачка назад и ще си държат на своето. Като умелите „фокусници“, които винаги ще ти скрият топчето, колкото и да си сигурен, че си видял с очите си под коя кутия е поставено.
