В 9:30 ч. Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) се събра, за да заседава с една единствена точка – определяне на изпълняващ функциите главен прокурор. Заседанието бе свикано от служебния правосъден министър Андрей Янкулов с аргумента, че след 21 юли миналата година Борислав Сарафов вече не е легитимен да заема временно поста. Причината е, че тогава изтичат шестте месеца, допустими по Законa за съдебната власт за временно изпълнение на длъжността главен прокурор или председател на върховен съд. Такова тълкуване е дал и Върховният касационен съд, но Янкулов подчерта, че Сарафов не се е съобразил с него.
Преди началото на заседанието пред сградата на ВСС се проведе протест в подкрепа на позицията на правосъдния министър. Демонстрантите настояват съдебната власт да бъде „освободена“ от Сарафов. Подобна акция имаше и предишната вечер.
Около 10.00 часа с викове „Сарафов вън“ протестиращите се отправиха към кабинета на Борислав Сарафов на четвъртия етаж на Съдебната палата в София. Стигна се до сблъсъци между полицията и демонстрантите, които опитаха да влязат вътре. Някои от тях чукаха по вратата на кабинета му и викаха „граждански арест“, „Сарафов вън“, „народен съд“ и „джуджето вън“.
В мотивите си Андрей Янкулов критикува Сарафов, че в продължение на близо три години на практика е заемал поста без легитимен мандат и не е предприел действия, които да изградят обществено доверие в управленските му качества. Според правосъдния министър той не е изпълнил и ключовите си обещания – да дистанцира прокуратурата от политическо влияние и да разплете случая „Осемте джуджета“, който сам е определил като решаващ за нормалното функциониране на институцията.
На заседанието присъстват всички членове на съвета с изключение на Светлана Бошнакова. Кворум има. Предстои обаче да се реши дали именно Пленумът или Прокурорската колегия трябва да изберат наследник на Сарафов.
В изказването си пред съвета Янкулов подчерта, че страната е в сериозна криза на правовата държава, тъй като човекът, който реално изпълнява функциите на главен прокурор, според него е на поста в нарушение на закона. Той изтъкна, че ролята на главния прокурор е централна за управлението и еднаквото прилагане на закона от всички прокурори, затова проблемът с легитимността се отразява на цялата съдебна система.
Правосъдният министър заяви още, че няма основания Сарафов да продължава да заема длъжността, както и че дадените от него обещания не са били изпълнени. Накрая той отбеляза, че българското правосъдие е понесло нов сериозен удар по имиджа си след обявените от европейската прокуратура нарушения, свързани с българския европейски прокурор Теодора Георгиева.
В началото на заседанието никой от присъстващите не пожела да вземе думата. Тогава Атанаска Дишева предложи правосъдният министър да издигне кандидат за изпълняващ функциите главен прокурор, който да бъде подложен на гласуване.
Това предизвика реакция от страна на членовете на Прокурорската колегия. Огнян Дамянов пръв се изказа, като заяви, че според него именно колегията, а не Пленумът, е компетентният орган да вземе такова решение. Той постави под съмнение логиката човек, назначен за шест месеца, да представя цели и стратегия. Дамянов добави, че ако ограничението от шест месеца се е прилагало още през юни 2023 г., когато Сарафов е станал и.ф., сега би трябвало да се избира шести пореден временно изпълняващ длъжността, и попита дали това е приемливо за правовата държава. Той предложи предложението на министъра да бъде препратено към Прокурорската колегия.
В отговор Дишева подчерта, че по правна и житейска логика именно Пленумът има компетентност по въпроса. Тя припомни, че същият орган избира главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища и че тези длъжности не могат да бъдат приравнявани с други административни ръководители. Според нея продължителният „временен“ мандат на Сарафов не само подкопава устоите на правовата държава, но представлява и съучастие в нейното разрушаване.
От своя страна Вероника Имова от Съдийската колегия изрази мнение, че продължителното оставане на Сарафов на поста не представлява съществен проблем. Тя заяви, че темата отклонява общественото внимание от по-сериозни въпроси като високите цени, инфлацията и трудностите в здравеопазването. Имова също застъпи позицията, че решението трябва да бъде взето от колегията, а не от Пленума.
