Институтът за развитие на публичната среда (ИРПС), който повече от 15 години извършва независимо наблюдение на изборния процес в страната, за пореден път призова ЦИК да създаде публичен регистър за разходването на медийните пакети. От Централната избирателна комисия разполагат с цялата информация, тъй като именно те одобряват договорите между медиите и формациите, за които се плаща с медийни пакети, отбелязват от Института за развитие на публичната среда.
Сред другите повтарящи се проблеми от ИРПС открояват: липсата на обозначаване на платено съдържание; непубликуване на договори; публикуване на споразумения с формациите, но във формат, който не позволява да стане ясно какви услуги обхващат те; трудно проследяване на договорите за медийни пакети и насочване на тези средства към свързани с партиите юридически лица.
От ИРПС припомнят, че прозрачността по отношение на договорите зависи от желанието на доставчиците на медийни услуги да публикуват информацията за тях. Въпреки че законът изисква това да се случва в тридневен срок, той не винаги се спазва или информацията се представя в труден за анализ формат.
От ИРПС имат препоръки за подобряване прозрачността на медийното отразяване в кампания, като например въвеждането на единна форма за договорите между участници и медии, в която да има детайлно описание на услугите; по-ясно дефиниране на обхвата на безвъзмездните договори. По отношение на безплатните форми, трябва да има ясни стандарти за поведение на кандидатите и възможност за реакция при техни системни нарушения. Може да се предвиди и право на обществените телевизия и радио да отказват последващи участия при нарушаване на етичните стандарти и норми.
Във формулярите за финансови отчети на партиите следва да се обособи отделна графа за отчитане на рекламата в социалните мрежи.
В рамките на анализа си от ИРПС отчитат, че в края на кампанията според договорите за медийна реклама разходите на партиите са достигнали 913 540 евро (без ДДС), като голяма част от тях са направени от формациите, които излъчиха депутати.И тази кампания е потвърдила тенденцията за висока концентрация на средства в ограничен брой медии, най-вече телевизии, които продължават да бъдат основен източник на информация за голяма част от избирателите, въпреки постепенното намаляване на влиянието им сред по-младите.
Това е обяснимо предвид по-високите тарифи за отразяване, особено при големите частни оператори – Нова телевизия и bTV. Обществената БНТ, а и БНР работят с по-ниски цени, определяни от Министерски съвет.
От ИРПС отбелязват, че отново са наблюдавали практиката на безвъзмездни договори, за които не е ясно дали са самостоятелна форма на отразяване или допълват вече платени споразумения. От тях също така не става ясно какъв тип услуга се предоставя. Такива споразумения са били обявени от Телевизия 7/8; Евроком и Дарик радио. При Дарик радио правело впечатление, че част от участниците били сключили повече от един договор.
Възможно е част от тези договори да представляват безплатни форми на отразяване, които се предоставят както от големите частни телевизии, така и от БНТ и БНР.
Обществената телевизия е задължена да включва такива формати в програмата си, като в тях зрителите можеха да се запознаят с възгледите на голям брой кандидати не само по предизборни теми, но и по светски, религиозни и други въпроси. Така често ставахме свидетели на участия с крайни или провокативни изказвания, включително конспиративни теории, агресия и реч на омразата. По този начин се понижава качеството на дебата и вместо смислена дискусия, се получава „шум“, който подкопава информирания избор на зрителите, предупреждават от Института за развитие на публичната среда.
Те поясняват и че в последните години се наблюдава нарастващо предпочитание на онлайн платформите и социалните мрежи, които предлагат по-достъпни цени, по-дълги форми на участие, липса на модериране и много по-лесно таргетиране на публиката. В настоящата кампания обаче имало известна промяна в тази тенденция заради забраната за политическа реклама в Мета.
Нарастването на употребата на дигиталните платформи за комуникация поставя сериозни въпроси за прозрачността на разходваните средства. В Изборния кодекс социалните мрежи не попадат в дефиницията за „медия“, а отчетните форми на Сметната палата не предвиждат отделни категории за тези разходи, които на практика се включват към „онлайн медии“. Това затруднява проследяването на средствата, особено когато става дума за платено съдържание, което не е ясно обозначено, или за кампании чрез посредници и инфлуенсъри, предупреждават от Института за развитие на публичната среда.
