Русия се очертава като основен доставчик на суров петрол за Сирия, въпреки съюза на новото правителство на страната със Запада и широко разпространеното недоверие към Москва във връзка с военната ѝ подкрепа за сваления лидер Башар Асад. Пратките на руско черно злато са скочили със 75% – до около 60 хил. барела на ден през тази година, според анализ, базиран на изчисления на агенция „Ройтерс“ на официални съобщения и данни за проследяване на кораби в LSEG, MarineTraffic и Shipnext.
Тези количества са малка част от ежедневния световен петролен износ на Русия. Но за Сирия, където вътрешното производство остава далеч под търсенето, потоците правят Москва доминиращ доставчик на суров петрол за страната след падането на Асад през декември 2024 г., заемайки позицията от Иран, който беше ключов съюзник на сваления лидер по време на 14-годишната гражданска война в страната.
Динамиката подчертава колко ограничени остават възможностите на Сирия. Въпреки че излезе от войната със западни убеждения, икономиката ѝ не е тясно интегрирана в световната финансова система, дори след като Брюксел и Вашингтон прекратиха миналата година десетилетията санкции срещу страната.
Двама анализатори и трима сирийски служители твърдят, че търговският обмен отразява икономическите нужди на Дамаск и също така предоставя на Москва влияние в страна, където тя поддържа две военноморски и въздушни бази. Връзката с Русия рискува да обтегне отношенията с Европейския съюз и Съединените щати, но Дамаск в момента има ограничени възможности, добавят пожелалите анонимност източници.
Според сирийския икономист Карам Шаар, търговията на черно злато може да направи енергийния сектор на Сирия уязвим за подновени западни санкции. „Ако Съединените щати не успеят да постигнат споразумение или уреждане на украинския конфликт с Русия, няма да е изненада, ако кажат на Сирия за една нощ да спре да купува тези петролни пратки“, опасява се Шаар, добавяйки, че сирийското правителство е наясно с рисковете и търси алтернативни доставчици.
Служител на държавната Сирийска петролна компания (SPC) заяви, че Дамаск се опитва да диверсифицира доставчиците и досега безуспешно е търсил петролна сделка с Турция, която е близка до правителството на новия президент Ахмед ал-Шараа.
Фирмата за морски анализи SynMax заяви, че финансовите ограничения, търговските рискове и годините на конфликт ограничават достъпа на Сирия до конвенционални оператори на танкери, оставяйки свързаните с Русия мрежи сред най-жизнеспособните варианти. „Тези мрежи от кораби биха могли да представляват предизвикателство за репутацията на Сирия, тъй като тя се стреми да възстанови търговската си надеждност“, се казва в изявление на SynMax, но се отбелязва, че „преходът към конвенционалните международни вериги за доставки е малко вероятно да се случи веднага“.
Служител на сирийското министерство на енергетиката заяви, че зависимостта на Сирия от руското черно злато отразява и ограничената големина на пазара на страната и слабата ѝ покупателна способност, което затруднява осигуряването на дългосрочни договори с други едри производители на петрол, като страните от Персийския залив. Сирийската централна банка възстанови сметката си в клона на Федералния резерв на Ню Йорк едва през март, което отвори възможности за по-широки банкови комуникации със световната финансова система за първи път от 2011 г. насам.
Русия беше първата, която изпрати танкер в Сирия след падането на Асад, и продължи да снабдява страната с гориво, доставяйки 16.8 милиона барела през 2025 г. – около 46 хил. барела на ден – чрез 19 товара, изпратени между 28 февруари и 31 декември, по данни на Kpler. Тези количества са се увеличили до приблизително 60 хил. барела на ден тази година, по сметки на „Ройтерс“. Агенцията е проследила имената на 21 кораба, които пристигат в сирийските пристанища от Русия почти всяка седмица. Всичките в момента са под западни санкции.
До 2025 г. Иран беше доминиращият доставчик на суров петрол за Дамаск, а ролята на Москва се ограничаваше до случайни доставки на дизел. Данните на Kpler показват, че целият внос на черно злато през 2024 г. – около 22.2 милиона барела – е дошъл от Иран, който спря доставките след падането на Асад.
Въпреки че новото правителство си върна контрола върху нефтените находища в Източна Сирия, местното производство остава недостатъчно. Най-голямото находище в страната – ал-Омар в Дейр ез Зор, произвежда около 5 хил. барела на ден, докато общото местно производство е било приблизително 35 хил. барела на ден през 2025 г. – далеч под нивата отпреди войната от 350 хил. барела на ден.
Според представители на Сирийската петролна компания и Министерството на енергетиката, дневните нужди на Сирия от петрол и гориво се оценяват на между 120 000 и 150 000 барела. Недостигащите допълнителни около 50 хил. барела на ден, се внасят контрабандно от съседен Ливан, който предлага петрол от различни източници, включително Турция, Саудитска Арабия и Русия.
Разликата от около една трета от вътрешното търсене е покрита от руските доставки. Договорите са били сключени преди ценовия шок от войната в Иран и количествата са били купени с отстъпка спрямо цените на сорт „Брент“, твърди служител на Сирийската компания за пренос на черно злато, запознат с контрактите.
Сирийските власти обявяват в държавните медии кога пристигат доставките с петрол, но не разкриват произхода им, очевидно в знак на признание, че Русия е непопулярна в страната поради военната си подкрепа за правителството на Асад. Единствената пратка, която правителството е идентифицирало, е от съюзника Саудитска Арабия през ноември 2025-а, описана като безвъзмездна помощ.
Сирийски представители признават, че съдбата на руските бази често е част от дискусиите между Дамаск и западните столици. В средиземноморските терминали на Сирия търговията се обработва от ротационен флот, свързан с руската мрежа от санкционирани или високорискови танкери, опериращи под множество флагове, включително Панама, Либерия, Маршаловите острови, Коморските острови, Мадагаскар, Оман и Русия, показват данни на LSEG.
Част от веригата за доставки включва трансфери от кораб на кораб, често извършвани близо до Гърция, Кипър или Египет, според анализ на SynMax. Такива прехвърляния на петрол в морето, вместо директно разтоварване в пристанище, често се използват за намаляване на транспортните разходи или за избягване на санкции чрез прикриване на произхода и собствеността на товара. „Операциите от кораб на кораб показват, че Съединените щати не си затварят напълно очите за тези дейности и че сирийските и руските власти поне се опитват да скрият някои от тези доставки“, коментира Шаар.
По време на краткото си пътуване от Кипър, плаващият под флага на Коморските острови кораб Albarraq Z, санкциониран от американците през януари за предполагаеми връзки с подкрепяните от Иран хуси, вероятно е натоварил петрол чрез три прехвърляния в морето с кораби, напуснали руски пристанища, преди да хвърли котва край сирийския Тартус, където промените в газенето от 11.9 на 7 метра предполагат разтоварване на барели, според SynMax.
Някои кораби имат отношения с търговски мрежи, свързани с Иран, използвани и от Русия. Плаващите под флага на Гвинея Aether и под флага на Мадагаскар Briont бяха санкционирани от Министерството на финансите на Съединените щати през 2025 г. за връзки с мрежа, водеща до Хосеин Шамхани – син на висш съветник на бившия ирански върховен лидер. SynMax установи, че и двата кораба не се държат нормално при проследяване: Aether предавал периодично в началото на януари, а Briont излъчвал под идентичността на друг кораб от средата на януари, дори когато маршрутите им показвали доставки от Новоросийск до Сирия.
Дамаск използва подобни трансфери отчасти защото това са логистичните мрежи, с които служителите са запознати, след като години наред са били изключени от нормалната система за корабоплаване.
Други кораби, разтоварващи на сирийски пристанища, изглежда са по-пряко свързани с руската логистика. Плаващите под флага на Оман Carma и Lynx са собственост на компания, базирана в Обединените арабски емирства, работеща с руския държавен корабен гигант „Совкомфлот“, според два отделни анализа на разузнавателните фирми Lloyd’s List и Kharon. Плаващият под флага на Коморските острови Grinch, задържан от Франция през февруари, е санкциониран от Вашингтон и Брюксел от миналата година за връзки с руския флот, изнасящ петрол от Мурманск.
Търговията не цели само Сирия да получава петрола и да плаща за него, предупреждава Ноам Рейдан – анализатор на морски рискове и енергетика във Вашингтонския институт. „Въпросът е кои са санкционираните участници, които всъщност се възползват от тази търговия“, посочва тя пред „Ройтерс“.
