Международната агенция по енергетика (МАЕ) предупреди на 13 май, че световните запаси от петрол се топят с рекордни темпове, а продължаващите смущения, причинени от войната с Иран, заплашват с по-нататъшни скокове на цените. Запасите от суров петрол и рафинирано гориво са намалявали с почти 4 милиона барела на ден през април – количества, надхвърлящи еквивалентното потребление на Обединеното кралство и Германия взети заедно. Което заплашва да подкопае буфера, на който страните разчитат, за да устоят на шокове в доставките.
„Светът изчерпва запасите от петрол с рекордни темпове, тъй като страните вносителки се сблъскват с безпрецедентни смущения в доставките от Близкия изток“, посочва МАЕ в поредния си следен под лупа месечен доклад. „Бързо свиващите се буфери на фона на продължаващите смущения може да предвещават бъдещи скокове на цените.“
,Предупреждението от МАЕ ще засили опасенията, че запасите от определени горива могат да достигнат критично ниски нива това лято, принуждавайки потребителите да се конкурират за намаляващите доставки. Енергийната агенция обяви, че световните запаси от петрол са спаднали с почти 250 милиона барела от началото на войната „с много по-големи загуби“, ако бъде изключено черното злато, задържано в Персийския залив поради почти пълната блокада на Ормузкия проток.
МАЕ отбелязва, че загубите на доставки от Персийския залив се компенсират до известна степен от по-ниското потребление, включително в развитите страни. Европа е готова да консумира по-малко суров петрол тази година с предвиждано намаление от 140 хил. барела на ден – големина на редукцията, наблюдавана за последно след руската инвазия в Украйна, по данни на експертите. Това количество е прието в случай че войната с Иран приключи до началото на юни. Ако конфликтът продължи и след това, Старият континент ще трябва да направи по-нататъшни съкращения.
Всички държави вносителки на черно злато са засегнати от почти пълното затваряне на Ормузкия проток в продължение на повече от 10 седмици поради иранската заплаха за търговското корабоплаване. Намалените потоци от Близкия изток са причината за най-големия шок в доставките на петрол в историята. Потреблението е спаднало в много страни, особено в Азия, която получава по-голямата част от горивото от региона на конфликта.
Един от петролните продукти, които са под най-голям натиск в Европа, е реактивното гориво. Държавите от Залива са доставили около 60% от керосина за Стария континент през миналата година. А нетният внос е спаднал с близо 100 000 барела на ден през април спрямо същия период на 2025-а, което е довело до потъване на резервите в ключовия хъб Амстердам-Ротердам-Антверпен под най-ниските равнища за последните пет години, по данни на МАЕ.
Въздействието на по-ниските доставки е ограничено до известна степен от по-високия износ от Северна Америка, особено от Съединените щати, които са увеличили износа на дизел с 430 000 барела на ден спрямо миналата година и са насочили 80% от тези количества към Европа, добавят експертите.
Прогнозите на МАЕ са, че световното търсене на петрол ще се свие с 420 хил. барела на ден на годишна база през 2026 г. – до 104 млн. барела дневно – с 1.3 млн. барела на ден под предвидените количества преди войната. Най-големият спад ще е през второто тримесечие – с 2.45 млн. барела на ден, от които 930 барела се консумират от страните от ОИСР.
Най-засегнати в момента са нефтохимическият и авиационният сектор, но по-високите цени, по-слабата икономическа среда и мерките за пестене на потреблението ще оказват все по-голямо влияние върху консумацията на горива.
Глобалното предлагане на петрол е намаляло с още 1.8 млн. барела на ден през април – до 95.1 млн. барела на ден, с което общите загуби от февруари насам вече са 12.8 барела на ден. Производството от страните от Персийския залив, които са най-потърпевши от затварянето на Ормузкия проток, е било с 14.4 млн. барела на ден под нивата отпреди войната.
Прогнозира се, че капацитетът на рафинериите за черно злато ще спадне с 4.5 млн. барела на ден през второто тримесечие на 2026 г. и с 1.6 млн. барела на ден за цялата 2026 г., защото операторите се борят да отстранят нанесените щети по инфраструктурата, с ограничения износ и с по-ниската наличност на суровини. Маржовете на печалба на рафиниране остават на исторически високи нива. Преработвателите се адаптират към кризата, като се появяват нови търговски потоци, за да компенсират загубения износ на продукти от Персийския залив.
