Докладът на Световната банка по Програмата за оценка на финансовия сектор FSAP, третиращ състоянието и ефективността на работата на Комисията за финансов надзор, ясно показва, че регулативният орган се нуждае от сериозно преструктуриране, за да може да изпълнява ефективно задълженията си и да гарантира сигурността на застрахователния, на пенсионноосигурителния и на капиталовия пазар.
Мярката, от която трябва да започне това преструктуриране, е осигуряването на финансова независимост на КФН. Казано по друг начин, комисията завинаги трябва да се раздели със зависимостта си от бюджетните субсидии, а в същото време си осигурява и достатъчно средства, за да може да изпълнява качествено надзорните си функции.
Колко е този достатъчен минимум? В момента КФН получава за издръжката си от бюджета 10 млн. лева. На някои хора това може да им се вижда много.
Но тези пари явно са недостатъчни, след като КФН изпитва постоянни проблеми с това да си плати наема за сградите, които ползва. Не й достигат средствата за изграждане и поддръжка на информационни системи, за осигуряването на компютърна техника, за наемането на квалифицирани служители, необходими й за изпълнението на надзорните й функции. Попитахме в комисията колко актюери са назначени на работа в нея? Нито един. Защо ли? Ами просто не могат да им плащат. Актюерите са висококвалифицирани специалисти по оценката на риска на застрахователните продукти и на схемите за здравно и пенсионно осигуряване. Месечните възнаграждения на един такъв експерт са около 6000 лв. и нагоре. Близко е до ума, че когато по закон заплатите на председателя и на членовете на КФН са обвързани с размера на тази на председателя на Народното събрание, такъв специалист – актюер, трудно може да бъде назначен на работа в КФН, защото трябва да получава повече от шефовете си. Само за сведение – според чл.7 от сега действащия закон за КФН председателят взема 90% от месечното възнаграждение на председателя на Народното събрание. А по неофициална информация парламентарния шеф получава по около 4.2-4.3 хил. лв. на месец. Причината за тази обвързаност е, че КФН се издържа от бюджетна субсидия.
Ето какво се каза в доклада по FSAP: "Глава 7 от Закона за КФН трябва да бъде изменена, за да се даде на комисията правомощието да финансира своя бюджет чрез налози, които събира от подназдорните си лица. Глава 7 очертава източниците на приходи на КФН за финансиране на операциите. Основният източник е държавният бюджет. Това компрометира един от принципите за ефективен надзор, независимо от правителството и наблюдаваните отрасли, тъй като позволява на правителството да контролира бюджета на КФН."
Покрай проучването на въпроса за
недостига на средства в КФН
научаваме още един потресаващ факт от доклада на Световната банка: за инспекции на място застрахователният надзор разполага с едва четирима експерти. И с други десет, които се занимават с т. нар. дистанционен контрол и с обработка на информацията. На тези хора се разчита да осъществяват текущия надзор над 50 застрахователни и презастрахователни дружества и над 400 застрахователни брокери. Това е, меко казано, непосилна задача и почти изключва възможността за превантивна оценка на риска от дейността на тези дружества. А точно тази оценка позволява да бъдат предотвратени порочни практики, водещи до декапитализация на дружествата и до увреждане на интересите на техните клиенти.
За преодоляването на този проблем Световната банка препоръчва в доклада си по FSAP хората, занимаващи се с дистанционен контрол, на първо време да поемат и инспекции на място на застрахователните дружества и на брокерите. Но това няма да реши радикално въпроса. За да има ефективен и рисково базиран надзор, какъвто препоръчва Световната банка, броя на инспекторите, осъществяващи и контрол, и проверка на дейността на застрахователните дружества, трябва да бъде поне тройно по-голям. Само за сведение ще кажем, че за надзора на 25 банки БНБ разполага в контролния си орган с около 50 експерти. И те явно не са напълно достатъчни, защото през миналата и през тази година БНБ периодично обявява конкурси за назначаване на нови хора в надзора. Вярно е, че активите на банковия сектор са в пъти по-големи от тези на застрахователния. Но също така е вярно, че застрахователният бизнес работи с много по-сложни като оценка и планиране на риска продукти, отколкото тези в търговското банкиране.
Истината е, че според някои оценки за да осъществява ефективно контролната си дейност и за да може да наеме нужните за й това специалисти и да закупи необходимите софтуер и хардуер, КФН се нуждае от годишен бюджет от поне 30 млн. лева. Както вече казахме, в доклада по FSAP се настоява тези пари
да бъдат осигурявани от надзорни такси
Световната банка изрично подчертава, че именно надзорните такси трябва да са основният приходоизточник за издръжката на КФН, а не постъпленията от глоби и санкции.
В доклада по FSAP изрично се подчертава: "Надзорните такси трябва да бъдат определени така, че да гарантират на КФН адекватни ресурси и да сведат до минимум зависимостта на бюджета й от постъпления от налагане на финансови санкции. Комисията в момента не разполага с достатъчно ресурси, за да изпълнява основните си контролни функции, особено в областта на застрахователния надзор. Недостигът на средства е особено обезпокоителен при застрахователния отдел, който е изправен пред предизвикателствата, с които е свързано въвеждането на стандарта "Платежоспособност II". Нивото на таксите трябва да даде възможност на КФН да не разчита на приходи от глоби и от други финансови санкции за допълване на доходите си. Практиката доказва, че прекомерните глоби и санкции намаляват авторитета на надзорния орган пред надзираваните лица, тъй като сред тях се утвърждава мнението, че считат, че основната мотивация на надзорния орган да налага санкции е попълването на бюджета му.
В международен план съществуват общо два начина за събиране на налози – върху активи (или в случая на пенсионни фондове по управлявани фондове) и върху обеми на транзакции (например за застрахователи на премиални и пенсионни фондове за събраните вноски)".
След тези заключения на Световната банка ще припомним, че още миналата година бяха подготвени
промени в Закона за КФН
предназначени да осигурят финансовата независимост на Комисията. Те не бяха представени за обсъждане и гласуване в Народното събрание заради оставката на правителството на Бойко Борисов и заради последвалите я предсрочни парламентарни избори. Сега тези законови промени са качени на страницата на Министерството на финансите за обществено обсъждане. Добре е обаче при спазване на законовите изисквания те да стигнат възможно най-бързо до Народното събрание и да бъдат приети, преди там да влезе за обсъждане бюджетът за 2018-а. Ако това не стане, КФН, ще си остане в затруднено положение да изпълнява надзорните си функции. Това също е констатация на Световната банка. Ако КФН не може да ги изпълнява, няма да се разминем със затваряне на застрахователни дружества или с обявяването им в несъстоятелност. Вече коментирахме какво се случва, ако КФН не разполага с достатъчно хора и средства, за да извършва превантивна оценка на риска, който застрахователите поемат при осъществяването на своя бизнес. Когато не може да се осъществява такъв контрол, КФН няма как да разполага с нужните й данни за
налагането на надзорни мерки
за коригиране на пазарното поведение на застрахователите. Тя трябва да разчита на докладите на външните одитори. Само че тези доклади не дават нужната правна обосновка за налагането на надзорни мерки. Тя може да бъде получена само от инспекциите на място. А без такава правна обосновка всяка надзорна мярка може да бъде обжалвана в съда и отменена. КФН не може да рискува да допусне подобни прецеденти, защото те биха довели до тотален срив на авторитета и като надзорен орган. Затова ако проектът за изменение в Закона за КФН не бъде приет още тази година, Комисията няма да има възможност, освен да се намесва навреме, за да спаси дадено застрахователно дружество – с налагане на квестура или с отнемане на лиценз.
Тук отново стигаме до онези, които гласуват в парламента. Когато тези събития се случат (а те вече се случват) и засегнат (недай си Боже) по-големи компании, политиците могат да изкрещят дежурното си: "Къде е гледал надзорът досега?" А всъщност именно те ще са виновни, че се стигнало до такива проблеми, защото не са осигурили на КФН подходящата законова рамка да осъществява превантивен контрол върху застрахователния пазар.
Каре
На първо място в доклада на Световната банка се обръща внимание на факта, че много от дружествата у нас предлагат застраховки, по които събират прекалено ниски премии. Казано по друг начин – става дума за дъмпинг на цените на тези финансови продукти. Ниските премии на свой ред не позволяват на много от дружествата да заделят необходимия размер от технически резерви, които да им дадат възможност безпроблемно да плащат по полиците при настъпило застрахователно събитие. Това на свой ред води до проблеми със сключването на презастрахователни договори. Накратко: експертите от Световната банка се съмняват, че част от застрахователите у нас използват бизнес практики, които сериозно увреждат интересите на техните клиенти, за принципите на лоялната конкуренция въобще да не говорим. В доклада по FSAP се препоръчва на КФН да обърне специално внимание на въпроса с премиите с презастрахователните договори, да изследва и да анализира практиките на отделните дружества в тази насока. Защото ако там наистина има проблем, той е като бомба със закъснител – в определен момент той може да взриви целия сектор. Но за да изпълни тази препоръка, на комисията й трябва съответния експертен капацитет – повече инспектори за проверки на място, а осигуряването е свързано с пари.
На второ място, от началото на 2018-а в сила влизат европейски разпоредби, според които активите в евро на нашия пазар ще започнат да се вземат под внимание за
изчисляване на валутния риск
който носят отделните частни финансови институции. Това важи и за банките, и за застрахователните дружества, и за пенсионните фондове. До момента заради фиксирания курс на лева към еврото активите в европейска валута не се вземаха под внимания при изчисляване на валутния риск. Но от 2018-а правилата на играта се променят. Освен ако българската държава не направи нещо, за да извоюва благоприятни за местния финансов бизнес промени в европейските нормативни документи.
Влезе ли в действие и правилото за включване на евроактивите при изчисляването на валутния риск – това ще нанесе сериозен удар върху застрахователите и дружествата, управляващи пенсионни фондове. Причината е, че, за разлика от банките, те не разполагат с пасиви в евро, които да балансират евроактивите им. А всеки валутен дисбаланс трябва да се покрива с капитал.
При застрахователите това предизвикателство ще е особено болезнено, защото техните капиталови коефициенти са 100%, за разлика от банките при които коефициентите са 12-13.5 процента. Та заради изискванията за очакване на валутния риск може да се окаже, че много застрахователи ще трябва да си набавят допълнително капитал, а това съвсем не е лесна задача.
Към това ще прибавим и опасността държавните облигации на България в евро да започнат да носят определено рисково тегло. Сега то е нула, но според някои експерти от 2018-а вече ще е 20 процента. А това на свой ред означава, че всички активи, инвестирани в такива облигации, ще се обезценяват с 20 процента. За застрахователните дружества това означава намаляване на допустимите собствени средства с които те разполагат и които са съществена част при изчисляването на капиталовите им изисквания. Казано по друг начин – за покритието на този риск отново ще се изисква допълнително капитал. На фона на всички тези предизвикателства КФН внимателно ще трябва да следи как всеки от застрахователите се подготвя, за да изпълни новите ангажименти по управлението на риска и да предприема съответните надзорни мерки, когато това се налага. Но ако проблемът с финансовия недоимък на Комисията не бъде решен, и то навреме – до приемането на бюджета за 2018-а, тя няма да е в състояние да изпълнява своите надзорни ангажименти.
