За да не реве електоратът – за пенсии, за осигуровки, за "Грипен"-и, за заплати – му се дава дрънкалка. Да си подрънква като бебе и да се чувства значим, защото има право на мнение. От години се предъвкваната точно тази история.
Извинете, винаги ли носите в джоба 5-10 бона, че да настоявате да плащате кеш? Не носите? Значи, когато се наложи да плащате такава сума на ръка, я теглите от банка. А там бият през пръстите, нали?
Теза 1: Кешът е скъп
Повечето банки имат лимит за тегленето на пари в брой от разплащателна сметка – "почти без такса". Масово това са 2000 лв., но има и институции, които правят "реверанси до лимит" – 3000 лева. За да попадне в ръцете ви сума до тези лимити, обикновено се плаща 1 лев, рядко – 2 лева. Парадоксът е, че и един лев да изтеглите, таксата пак си остава левче. За сума над тези лимити таксата вече се пресмята и удържа като процент от нея. Най-често това е 0.4-0.5% от сумата. Така, ако човек иска да изтегли 10 000 лв., повечето банки ще приспаднат лимита си и ще наложат таксата върху остатъка – примерно 8 хил. или 7 хил. лева. При половин процент утежнение това значи 35-40 лв. за банката. Практиката често е такава: когато исканата сума е заявена предварително, таксата е с 1 -2 пункта по-ниска. Когато клиентът влита в банката и спешно иска пари над лимита – не му мърда такса от 0.5 процента.
Теза 2: С банкова карта е скъпо
Патил съм от взаимоотношенията си с няколко фирми – складове за строителни материали, които трудно преглъщат плащания с банкови карти. Вероятно защото крият обороти заради корпоративния данък и/или бягат от ДДС. Нещо повече – цената на материалите при плащане по електронен път е с около 20% по-висока – за да може клиентите насилствено да бъдат вкарвани в "правия" път чрез разплащане в брой.
Антитеза: Безналичното плащане е изгодно.
Безкасовият превод струва около два лева за суми до 100 хил. лева. Ако имате банкова карта и търговецът приеме да платите с нея, разплащането е безплатно за вас.
Тук трябва да припомним, че в спорния проектозакон за орязване на кеш плащанията, приет на първо четене от парламента, бе записано, че от 1 август летвата за плащане кеш трябва да падне от сегашните 10 000 на 5000 лева. От 1 януари 2018 г. сумата трябва да стане 3000 лв., а от 1 януари 2019 г. – 1000 лева. За това настоява финансовото министерство, което силно разчита на тази мярка в борбата си срещу сивия сектор.
За и против плащането кеш или безналично може и има всякакви мнения. Но едно е безспорно – ако се приложи цивилизационният критерий, целевата ориентация към бъдещето, кешът ще намалява непрекъснато. Удобството и сигурността на картата е безспорно, стига да се спазват някои елементарни правила.
Показателно е, че 60% от българите са убедени, че използването на електронни разплащания и намаляването на употребата на пари в брой ще ограничат сивата икономика – показва го и проучване на Мастеркард. Над 80% от анкетираните обаче смятат, че във всички търговски обекти трябва да има ПОС терминали.
Май няма какво да коментираме. Но мненията, съображенията и грубият лобизъм също са интересни.
Всъщност опитите за понижаване на лимитите за кешови разплащания са били на дневен ред вече няколко пъти, но резултатът всеки път е един и същ – предложението се отхвърля. Мярката продължава да предизвиква спорове и сега. Например Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) отбелязва, че понижаване на тавана за разплащанията може да доведе до административни затруднения и до по-високи разходи за малкия бизнес. Те предлагат прагът да падне на 5 хил. лв. и да се запази поне година, за да може да се оцени ефектът от промяната.
"Разплащанията в брой за две години да бъдат ограничени до 1000 лева. Няма такава практика в Европа. Това няма да подпомогне и няма да ограничи сивата икономика и всички ние добре го знаем", извиси глас червеният икономически ас Георги Търновалийски. Той смята, че през последните години банките печелят основно от такси и комисиони – за откриване на банкови сметки, от такси за обслужване, от такси за поддържане на банковата сметка, за закриването й. "Сега ще се наложат и такси за ПОС-терминали по малките магазини, ако позволим това да се случи", отбеляза депутатът. Подобна рестрикция ще доведе до нови, немалки и ненужни разходи за малкия и средния бизнес, а и за хората, предупреди той.
"Това се прави в услуга на няколко банки, които ще останат и ще циментират единния съюз между олигархия, властващи политици, банки и силови структури. Ние сме вече в нова фаза на общественото развитие – проолигархичен политически режим, възпроизвеждащ властта си чрез формално демократични процедури". Тези гениални догадки сподели и друг експерт – проф. Николай Слатински.
Както винаги, в тези случаи масовото обяснение е, че подготвяните промени са резултат от груб лобизъм на банките. А те по принцип допускат такъв. Те единствени имали интерес банкнотите да не се "разхождат" като свободни кокошки, а да ги приберат при тях, за да им снасят такси.
Нямаше как – отговори първият сред равните, банкерът Петър Андронов, председател на Асоциацията на търговските банки. Той посочи, че банките нямат пряко отношение към този законопроект, но определено той е стъпка в правилната посока към изсветляването на икономиката. Истината е, че всъщност банките печелят изключително много от кешовите плащания, защото безналичните плащания са много по-евтини. Всъщност ако идеята на правителството бъде приета от парламента, това ще окаже влияние и върху приходите на банките от такси, но не в положителна посока, напротив – постъпленията им ще намалеят, обясни Андронов.
Точка
Все още не е ясно какви промени ще претърпи проектът на второ четене.
"Обединени патриоти" предупредиха, че ще искат да се запази прагът от 10 хил. лв. за плащанията в брой.
В парламентарната група на ГЕРБ също няма единомислие. "Нямам нищо против намаляването на сумата, но текстът не е достатъчно добре формулиран, обяви депутатът от ГЕРБ Валентин Николов. Според него толкова ниски граници за кешови разплащания на практика представляват "лишаване от индивидуална свобода". Николов смята, че е заплашено правото на човек да избира дали да плаща с кредитна карта, на гише в банка, или на ръка, дали да има, или не сметка в банка. "Дали обаче тази мярка ще постигне ефекта на намаляване на сивата икономика? Не смятам", заяви Николов. Депутатът обясни, че сегашният лимит – до 10 000 лв., е приемлив, защото 80% от българите изобщо не разполагат с такива суми в брой, смъкването на летвата до 1000 лв. обаче щяло да засегне всеки. Според Николов и сега администрацията имала достатъчен инструментариум, за да се бори със сивата икономика.
Затова и бюджетната комисия в парламента реши да се сформира специална работна група, която да обмисли по-детайлно ограничаването на разплащанията в брой.
За да не се излагаме пред чужденците.
Държави без лимит за плащания в кеш: Германия, Малта, Унгария, Кипър, Финландия, Естония, Словения, Исландия, Австрия, Литва, Дания, Великобритания, Швеция.
Страни с висок лимит: Франция – 15 000 евро за потребители, Словакия – 15 000 евро, Чехия – 14 000 евро на ден, Испания – 2500 евро за резиденти и 15 000 евро за нерезиденти, Белгия – 5000 евро.
Държави с нисък праг на допустими плащания в кеш: Португалия – 1000 евро, Гърция – 1500 евро.
Експеримент: България – с праг от 500 евро.
