Втора седмица обещаната екстрадиция на прословутия несебърски мафиотски бос Димитър Желязков-Очите така и не се случва – въпреки изтичането на 60-дневния срок, в който трябва да се случи. Както е известно, на 2 август тази година при зрелищна акция в района на Бургас бе разбита организирана престъпна банда за рекет, телесни повреди и разпространение на наркотици, начело на която според прокуратурата е Митьо Очите. По време на операцията бяха задържани 12 души, но босът им Димитър Желязков не бе сред тях.
Първият съдебно доказан наркобос у нас незабавно бе обявен за издирване с червена бюлетина на Интерпол, на 4 август бе открит и задържан в Истанбул по силата на издадената Европейска заповед за арест. Оказа се, че докато МВР и прокуратурата издирваха несебърския мафиот, той си прекарвал времето в петзвездния хотел "Рамада" в компанията на бургаския общинар Бенчо Бенчев, на ексдепутата от ДПС Несрин Узун, шофьор и две жени. Впоследствие няколко часа след ареста им всички седем души от антуража на Митьо Очите бяха върнати у нас през пункта "Капитан Андреево", а Митьо Очите остана в турския затвор "Малтепе", за да изчака решението за екстрадицията му у нас.
Два дни след акцията в Истанбул говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова авторитетно обяви, че по закон Димитър Желязков-Митьо Очите, който в момента се намира в ареста в Турция, до 60 дни трябва да бъде екстрадиран в България. "Това е естественият процес, който сме задействали. В момента, в който лицето е получило обвинение, макар и задочно, обвинен е за издирване, издадена е европейска заповед за арест и след като вече е установен, следващата стъпка по закон е молба за екстрадиране на лицето", заяви Арнаудова. Тя уточни, че макар България да е подписала конвенцията за екстрадиция с резерви, тъй като българската страна не предава наши сънародници за правосъдие в чужди държави, няма как Турция да откаже да екстрадира Митьо Очите, тъй като той не е техен гражданин. "Ние – като българска държава, не може да поставяме срокове на чужда правна система, затова ще оставим турската държава да си изпълни процедурата. Принципно законният срок е 60 дни, но дали това производство ще се развие в този период, по-кратък или дълъг, не знам", заяви тогава Арнаудова.
Европейската заповед за арест е с 60-дневен срок на действие и отдавна изтече. От прокуратурата обаче твърдят, че това в никакъв случай не означава, че Митьо Очите ще бъде освободен от истанбулския затвор заради изтичането на срока. Според обясненията на държавното обвинение 60-дневният срок е инструктивен, тоест не е задължителен, но няма опасност Димитър Желязков да бъде пуснат от турския затвор. В края на септември обвинител №1 Сотир Цацаров обясни, че всички задължения, които е следвало да бъдат изпълнени от нас и от международния отдел на прокуратурата и от Министерството на правосъдието, са изпълнени на сто процента. "Що се отнася за времевия интервал, в който действат – не е нито в нашите правомощия, нито в нашите възможности да им предписваме кога да си насрочват съдебните заседания", обясни Цацаров.
Както сочи дефиницията за Европейската заповед за арест, тя представлява искане на съдебен орган в една държава членка на ЕС за задържане на лице в друга държава членка и за предаване на това лице с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда за лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане, издадени в първата държава членка. Механизмът се основава на принципа на взаимното признаване на съдебни решения, който действа във всички държави – членки на ЕС.
Европейската заповед за арест обаче не важи в Турция по обясними причини. Въпреки че южната ни съседка не е страна член на ЕС, Законът за екстрадицията и Европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА) все пак се прилагат и там. Както сочи чл.4 от закона, това става при получаване на Бюлетин за международно издирване на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол). За Митьо Очите е била издадена червена бюлетина и благодарение на нея турските власти са извършили ареста му. Що се отнася до другата възможност – след сигнал чрез Шенгенската информационна система с цел задържане и екстрадиция – такава процедура е приложена при ареста на Северин Красимиров, убиеца на телевизионната водеща Виктория Маринова.
Екстрадицията на Димитър Желязков в България е важна и очаквана не само заради хода на делото срещу групата му за рекет, телесни повреди и разпространение на наркотици. В това разследване към наказателна отговорност са привлечени десет лица за извършени престъпления по чл.321, чл.330 и чл. 213 от НК. Присъствието на Желязков е важно и заради делото срещу кръвния му враг Божидар Кузманов – Божо Кравата, по което Очите е свидетел и трябва да се яви за втори път на свидетелската скамейка по искане на адвокатите на Кузманов. Както е известно, преди две години срещу Митьо Очите имаше опит за покушение в pecтopaнт “4 уоu” в комплекс "Cлънчeв бpяг". Обвиняеми по делото са Божидар Кузманов, Иван Терзийски, Георги Иванчев, Тодор Славов, Радослав Димитров, Димитър Николов, Данаил Петков, Николай Иванов, Силви Николаев и Марчо Марков.
Cлeд apecтa на Желязков в Typция дeлoтo в Специализирания наказателен съд срещу организирана престъпна група (ОПГ) с лидер Божидар Кузманов зацикли, като основната причина е дългият болничен на съдия Стоян Тонев. Заради здравословните му проблеми не успяха да дадат показания Станислава Желязкова, дъщеря на Митьо Очите, Силвия Панагонова, вдовицата на Бай Миле и Радослав Попов, син на Янко Попов-Туцо от Килърите. Димитър Желязков веднъж вече даде показания за екшъна на 8 юни 2016 г. в pecтopaнт "4 уоu". Той обаче трябва да бъде разпитан отново заради разследването на неговата банда и подозрението, че негови хора са подпалили ресторанта на Божо Кравата след покушението.
