Управителният съвет на Европейската централна банка остана верен на прекалено щедрата си парична политика и на 24 октомври, на последното си официално съвещание под председателството на Марио Драги я остави непроменена. С което приключи осемгодишният мандат на италианеца, успял да спаси еврото, но не и да повиши инфлацията. Финалът не беше грандиозен за Драги, доколкото растежът на еврозоната едва се крепи над повърхността, а икономическата перспектива продължава да се заоблачава. Инфлацията е наполовина по-ниска от целевото равнище на ЕЦБ без надежда да преживее скорошен бърз подем. Което лишава от блясък забележителното управление на банкера, изпълнено с безпрецедентни експерименти с нетрадиционни монетарни инструменти и със емблематичната фраза да "направи всичко възможно", за да съхрани еврото – обещание, раздуло баланса на централната банка до 2.6 трлн. евро (към юни 2018-а).
На съвещанието на 24 октомври, на което присъства и наследника на Драги – Кристин Лагард, европейските парични стратези запазиха базовата лихва на еврозоната без промяна – минус 0.5 процента. И потвърдиха решението си от предишната им среща през септември – да започнат от 1 ноември (точно когато кормилото на управление поема госпожа Лагард) да купуват облигации на сума по 20 млрд. евро на месец "до когато е необходимо". Този отворен срок връзва ръцете на дамата за години напред, въпреки сериозната опозиция сред членовете на банковия управителен съвет. В опит да спечели време, Лагард, която има сериозен политически и административен опит, обаче обеща да преразгледа "монетарната рамка" на ЕЦБ (вероятно политиката и инструментите за изпълнението й), подобно на ревизията, която провежда в момента Федералният резерв.
Финансовите пазари, които очакваха такова решение, запазиха спокойствие, а еврото се понижи леко до 1.1117 щ. долара, а доходността на десетгодишните германски облигации омекна до минус 0.41 процента.
Големият проблем на ЕЦБ е, че някои от най-съществените фактори, които депресират цените, са извън нейния контрол. Сред тях са промените в демографията и в технологиите, както и зависимостта на еврорегиона от износа (особено на германските производители), което го прави особено чувствителен към ефектите от търговската война. Не е за пренебрегване и вътрешната опозиция в ЕЦБ против прекалено щедрата й парична политика и особено срещу отрицателните лихви, с най-отявлените "ястреби" – председателите на централните банки на Германия, Холандия и Австрия. Напоследък към хора на недоволните се присъединиха и представителите на Франция в управителния съвет на ЕЦБ. А 95% от участниците в анкетата на "Ройтерс" за банковата политика са казали, че пакетът за стимулиране няма да помогне съществено за връщането на целевата инфлация на общността в близост до 2% годишно. Което предполага, че наследницата на Драги ще продължи да настоява пред правителствата от блока на еврото, които работят с големи излишъци (особено Германия и Холандия) да започнат да инвестират по-щедро, за да генерират икономически растеж у дома.
На последната си пресконференция след съвещанието на ЕЦБ Драги направи мрачна оценка на стопанството на еврозоната. Той каза, че "по-слабият растеж" отлага прехвърлянето на по-чувствителното увеличение на заплатите към инфлацията и отбеляза, че пазарът на труда е загубил част от тягата си. Драги обърна внимание, че всичките рискове пред икономическата перспектива на общността са "видни" и са в низходяща посока, маркирайки и прогнозите, че Германия е в рецесия, а слабостта на производствения й сектор се разпространява и върху пазара на труда.
Италианецът не пропусна да наблегне на нуждата от "силно стимулираща за икономиката монетарна политика за продължителен период от време", доколкото "индикаторите за инфлационните очаквания остават на ниски равнища".
Икономисти не очакват ЕЦБ да започне да повишава лихвените проценти преди края на 2022-а. Което означава, че Лагард ще наследи експанзионистична политика и силно разделение на мненията на членовете на управителния съвет как точно тя да бъде приложена.
А на въпроса как оценява мандата си, Драги отговорил, че се чувства като човек, който се е опитал "да се съобрази с дадените му правомощия по най-добрия възможен начин".
