Днес Българската православна църква чества паметта на един от най-почитаните мъченици и светци – свети Георги Победоносец – мъченик за християнската вяра, загинал през 303 г. при управлението на римския император Диоклециан. Освен официален празник е и Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като Празникът на овчаря.
Гергьовден е петият най-празнуван имен ден у нас след Цветница, Ивановден, Архангеловден и Стефановден. Той е имен ден на хората с имената Георги, Генчо, Гергана, Гинка, Ганка, Ганя, Ганчо, Георгия и производните им.
Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. Празникът се чества на 6 май, но е официално учреден на 9 януари през 1880 г. от княз Александър I Батенберг. По-рано, на 1 януари е учреден и военният орден "За храброст" – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. Той е първият български орден, като за модел при създаването му е използван орденът "За военна заслуга", съществувал до 1866 г. във великото херцогство Хесен. Носителите на този орден се наричат кавалери. Важно е да се спомене, че орденът е създаден в нарушение на решенията на Берлинския конгрес, съгласно които България няма правото на висши държавни отличия – символ на национална независимост.
Първото награждаване с ордена "За храброст" е на 17 април 1880 г., когато са отличени 33-ма участници в Руско-турската война (1877-1878 г.).
Интересен е фактът, че в периода (1937-1940 г.) знакът на ордена "За храброст" IV степен, първи клас, се използва в качеството на опознавателен знак за българските ВВС, аналогично на "Железния кръст" – традиционната емблема на германските ВВС.
В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджевдан, както и Хъдърлез и Адрелѐс, сред мюсюлмани, помаци и роми. Празникът е календарно обвързан – празнува се на 6 май и се чества във всички територии, населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден (26 октомври). Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Свети Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.
Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от тракийската древност, според други е славянски по произход, има и хипотези, според които следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.
В българската традиционна духовна култура това е един от най-големите празници, по-почитан и от Великден. В някои народни песни се пее:
"Хубав ден Великден
още по-хубав Гергьовден."
На този празник се извършват редица обредни практики и ритуали, целящи осигуряването на здраве за хората и плодородие на нивите и животните.
