В неделя, когато Европейската централна банка оповести резултатите от стрес-тестовете, Кристиан Ноайе, гуверньора на Централната банка на Франция ликуваше, заради отличното представяне на френските банки.
Много от италианските и гръцките кредитори бяха скъсани на изпита, но Франция може да бъде горда от банковия си сектор.
"Фреските банки са в най-добра позиция в еврозоната", заяви Ноайе.
Два дни по-рано обаче, друг, различен тест разкри, че френският финансов сектор е най-слабият в Европа, информира "Файненшъл Таймс".
Екипът, който дръзна да направи това заключение работи в т.нар. Институт за волатилността към New York University и представи своите заключения на безопасно разстояние – по време на финансова конференция в Университета в Мичиган.
Главният архитект на проекта Вирал Ачаря е работил върху изчисляване на системния риск от началото на последната криза, опитвайки се да се изработи тест за банковата сигурност, който да може да работи през цялото време, а не по прищявка на регулаторите.
Използвайки собствената си методология, която той нарича SRISK, Ачаря открива, че в случай на криза, френските финансови институции ще имат капиталов недостиг от близо 400 млрд. долара. Този недостиг е по-голям дори и от този в САЩ и Обединеното кралство, въпреки техните финансови сектори са значително по-големи.
Прилагайки теста само върху френските банки, който бяха тествани от ЕЦБ, SRISK открива капиталова дупка от 189 млрд. евро, а ЕЦБ – нулев капиталов недостиг.
Според "Файненшъл таймс", резултатите на Ачаря, които включват девет държави, не трябва да бъдат игнорирани.
Има няколко значителни причини за разликата в резултатите. Първо, SRISK взема предвид общия баланс на банките, без оглед на риска: за разлика от ЕЦБ, която не се опитва да прави разлика между 1 млн. евро германските държавни облигации и 1 млн. евро заем на фермер-алкохолик с ръждясал трактор.
Второ, тя не се интересува от това, каква е балансовата стойност на собствения капитал на банките, а пазарната капитализация.
