България наистина е страната на неограничената слободия. В нея може да те измамят по всякакъв начин, дори и по законово "разрешен". Обикновеният човек обаче трудно схваща въртележката от параграфи и алинеи, за да се предпази от зловредното действие на самата нормативна база. Затова има адвокати, които обаче най-често защитават правата му на принципа: "След дъжд качулка".
През миналата седмица станахме свидетели на нещо ново. Адвокатите се вдигнаха в защита на клиентите си и на своя професионализъм. Те скочиха срещу Кодекса за застраховането, клаузи от който лишават от правото на обезщетение изрядни клиенти. Зад цялата шумотевица прозира парламентарен лобизъм на застрахователите, но това е друга тема. Законите не трябва да се приемат набързо, а трябва внимателно да се оглеждат и да се дава право на изкажат мнение не само на овластяваните от тях, но и на потърпевшите.
Промяната на законова постановка в Кодекса за застраховането, която е в силен ущърб на клиентите по "Гражданска отговорност", обсъждаха на 28 ноември на конференция в София. Казусът, обяснен с пример, е следният: "В резултат на катастрофа водач има счупване на двата крака. В резултат на лечението, което изисква неподвижност в продължение на месеци, той получава белодробна емболия. Следват смърт или трайно влошаване на здравословното му състояние. Застрахователят плаща, ако вторичното заболяване от пътнотранспортното произшествие е до пет години. Ако обаче пострадалият се обади един ден след петте години от датата на катастрофата, той на практика вече е загубил правата си поради давност. Това се случва благодарение на нехуманния чл.197 от Кодекса за застраховането."
Такава практика няма в нито една европейска страна, коментира Антонина Рибарова, адвокат от Софийската адвокатска колегия и председател на инициативен комитет за организиране на конференцията. Тя заяви специално за "БАНКЕРЪ", че няма никаква логика, камо ли морал правата на застрахования при настъпване на вторични вреди да се погасяват по давност. "Но такава е практиката", сподели тя, коментирайки огромните затруднения на колегите си да защитават своите клиенти в такива случаи. Рибарова отказа да коментира в чий интерес е направен този законов "зулум", но се зарече да направи всичко по силите си този текст да бъде променен. Трябва да се направи така, че срокът да тече от датата на констатиране на вторичното увреждане, а не от датата на ПТП, когато то въобще не е било налице.
Подобен е казусът и със застраховките професионална отговорност на лекари, адвокати, нотариуси и др. Нека и тук приведем пример: Чинно застраховал професионалната си отговорност лекар прави лекарска грешка. Пострадалият го съди за обезщетение. Съдебният процес обикновено трае три-четири, понякога и повече години. Накрая лекарят е осъден да плати на пострадалия примерно 100 хил. лева. И именно тук е законовата уловка за него. След като е съден той, а не застрахователят му, той, докторът, трябва да плати, а след това да си търси парите от застрахователя. За търсене на обезщетение обаче има 5-годишен давностен срок. Застрахователят отказва да му плати, защото той е изтекъл. Къде е уловката ли – срокът за обезщетението е започнал да тече по закон от завеждането на съдебния иск на пострадалия пациент срещу виновния лекар. Вместо, както е нормалната логика – давностният срок да тече от датата на осъдителната присъда на доктора.
Конференцията премина при засилен интерес. Нейни организатори бяха Адвокатският съвет на Софийската адвокатска колегия, Институтът за държавата и правото при БАН и Камарата на частните съдебни изпълнители с подкрепата на Висшия адвокатски съвет. Присъстваха много адвокати, частни съдебни изпълнители, университетски преподаватели и застрахователи.
Адвокат Рибарова е начертала вече и пътната карта на поправките в Кодекса за застраховането. Те ще бъдат оформени и през Министерството на правосъдието внесени в Народното събрание. За да се засили мотивационната част, ще се изчака обаче тълкувателното решение по тези казуси на Върховния касационен съд. Съдът се е самосезирал и се очаква решенията му да бъдат обявени до Коледа. Адвокатите ще настояват освен за коригиране на датата, от която тече давност за обезщетение, така и за удължаване на срока й. Според Рибарова световната и европейската практика показват, че сроковете обикновено са 10-20 години, а понякога и 30 години.
