За пътешественика няма спокойствие. Плановете са в главата му и винаги търси място, на което да отпусне – след каране на ски или да избяга от лошото време. Едно от най-добрите места за това е Белиз (на английски Belize, до 1973 г. Британски Хондурас) – държава в Централна Америка. Официалният език в страната е английският, което я прави единствената англоговореща държава в този регион, който включва седем държави – Белиз, Коста Рика, Салвадор, Гватемала, Хондурас, Никарагуа и Панама.
Всъщност правилното произношение и правопис на названието на страната е Белийз.
Северната част на Белиз е предимно равнинна със заблатени крайбрежни полета, на които на места се намират гъсти гори. Флората е изключително разнообразна, като се вземе предвид малката площ на страната. В южната част е ниската верига планини, наречени Майа. Най-високата точка в Белиз е 1124 метра. Карибският бряг е набразден с коралови рифове и около 450 острова и малки островчета, познати на местните хора като "кийс" (cayes), образуващи дългия около 322 км Белизийски бариерен риф – най-дългият в Западното полукълбо и вторият по големина в света след Големия бариерен риф. Три от четирите коралови острова в Западното полукълбо също се намират на това място. Белиз също е и единствената централноамериканска страна, която няма излаз на Тихия океан.
Климатът на Белиз е тропичен и обикновено много горещ и влажен. Дъждовният сезон продължава от юни до ноември и урагани и наводнения са често срещани природни стихии тук.
Около 60% от територията на Белиз е обрасла с гори, а само 20% представляват земя, използвана от хората (за земеделие и жилища). Савана, храстова част и мочурлива местност съставляват основната част от земята. Като резултат от това, разнообразието на биологични видове в Белиз е много богато и разнообразно, като те са и водни и сухоземни. Около 37% от територията на страната е резерват.
Белиз е най-рядко населената страна в Централна Америка. Около 75% от населението са потомци на африкански роби, маи, европейски заселници и на смесени бракове между тях (мулати, метиси, креоли).
Белиз е специализирана в производството на захарна тръстика, цитрусови плодове, какао и банани. Обичайната храна тук е царевица, боб, зеленчуци и др. По крайбрежието е добре развит риболовът, основно морски охлюви, раци и скариди.
Столицата е Белмопа̀н (на английски и испански Belmopan). В нея живеят 12 300 човека. Градът е изграден в непосредствена близост до река Белиз, на 80 км от старата столица Белиз, след като тя е пред тотално разрушаване след ураган през 1961 година. Правителството се измества в Белмопан през 1970 година. Сградата на Народното събрание е конструирана така че да наподобява предколумбов храм на маите.
Най-големият град в страната е Белиз Сити(на английски: Belize City, произнася се Белийз Сити, на испански: Ciudad de Belice, Сиудад де Белисе), където живее около 20% от населението. Тук са най-голямото пристанище и международно летище на страната, а града също е и индустриалният и финансов център на държавата.
Парламентът на Белиз е структуриран на базата на британската парламентарна система, а законите са моделирани посредством основните закони на Англия. В момента глава на страната е кралицата на Белиз, Елизабет II, която представлява страната в чужбина.
Кабинетът е воден от министър-председател, който е глава на правителството. Другите министри се избират от партията, които има мнозинство в парламента.
Националното знаме на Белиз е прието на 21 септември 1981 година. Състои се от син фон, където от горната и долната страна има червени ивици. В средата се намира герба на Белиз. Цветовете са избрани по цветовете на знамената на политическите партии в страната.
Страната е членка на Общността на нациите (на английски: Commonwealth of Nations), наричана в миналото и Британска общност. Международната организация включва 53 независими днес държави, които са били част от Британската империя (с изключение на Мозамбик и Руанда). Основната цел на Общността е да създава атмосфера на икономическо сътрудничество между членуващите държави, както и разпространението на демокрацията и ефективното управление.
