Главният изпълнителен директор на "Булагро Груп Холдинг" инж. Христофор Бунарджиев e роден на 1 декември 1962 гoдина. Завършил е висше образование във ВМИ-Габрово и Киевския политехнически университет. Специализирал е вLondon Business School в програмата „Протеус“ за старши мениджъри. Господин Бунарджиев владее английски, немски, руски, а отскоро и френски език. Женен е, с две дъщери – Симона и Десислава.
Господин Бунарджиев, защо от инженерните науки и информационните технологии се насочихте към селскостопанската индустрия?
– Може би съдбата има пръст. В далечната 1991 г., в изключително труден момент от икономическото развитие на страната ни, информационните технологии, които бях хит през 80-те, вече не изглеждаха привлекателни за мен. Реших да преориентирам визията си за бъдещето. Но от друга страна като инженер, програмист и математик, по-нататък ми бе много лесно да създавам алгоритми за решаването на трудни задачи. Било математически, бизнес или житейски казуси.
Управлявате огромна група от компании, но как в същност започнахте? Коя беше първата Ви печеливша идея?
– Първата компания, която регистрирах, беше „Булком“ през 1989-а, само три дни след излизането на Указ 56, дал началото на частния бизнес. Още не се бях дипломирал, но реших да направя компютърна фирма, която да създава и продава софтуер. Това не изискваше първоначална инвестиция, а знания и умения, които притежавах. През първата година „Булком“ направи 200 хил. лв. оборот и почти 150 хил.лв. печалба. А на онези пари заплатата на млад инженер бе 150 лв. с добавките. Чак се уплаших дали не съм направил нещо лошо.
Занимавахме се със софтуер, програми, доставка на компютри и информационни продукти, но в един момент бизнесът стана много труден, защото цените на компютрите многократно изпревариха доходите. Тогава направих анализ на стратегическите отрасли за развитие на България. Юристът ми, който работеше и за няколко селскостопански компании, намекна, че в този сектор има бизнес ниша. Започнахме с внос, постепенно взехме от западни компании изключителните права за продажба на продукти за българския пазар. През 1992 г. започнахме да изграждаме мрежата си. Централата и логистиката бяха в Стара и Нова Загора, открихме офиси в Бургас, Карнобат и Белене.
Впоследствие реализирахме проект с американската ВОКА и техен експерт предложи към продажбата на торове и препарати да включим и горива. Открихме компанията „Булойл“, която доставя горива и смазочни материали за селското стопанство. По-късно, в периода 1996-1997 г., започнахме бизнес с корпорация „Куриер“ за внос на високодобивни слънчогледови и царевични хибриди. Установихме, че автопаркът в страната е на трагично ниво и влязохме в този бизнес с компанията „Булагромашини“, като добавихме сервиз за техниката. Създадохме и изследователски център за развойна дейност „Булагроземя“, а през 2011-а стартира фондацията „Христофор Бунарджиев“. Тя работи по проекти най-вече в образованието и подпомага социално слаби и хора в неравностойно положение.
Тоест, надграждали сте стъпка по стъпка?
– Да, вървяхме напред стъпка по стъпка. През 2014-а приключихме с почти 90 млн. лв. оборот, което за българския пазар е огромно постижение.
Какви са Вашите основни правила и ценности в бизнеса?
– Основната визия за развитието на компанията е включена в нашата мисия.
Вярваме, че ключът към успеха са хората и всеки един от нас във всекидневната си дейност се гордее с това, което прави. Силни сме само когато сме заедно.
Това е основната ни идея. Второто много важно нещо е европейската ценностна система. В началото на хилядолетието изглеждахме малко ексцентрични с европейските идеи, които проповядвахме, но след присъединяването ни към Европейския съюз използвахме тези предимства и развихме бизнеса.
В географски, исторически, икономически, религиозен и културен план България винаги е била част от Европа. И трябва да го съзнаваме още със събуждането си всеки ден.
Да караме автомобилите си, да се возим в трамвая, да осъществяваме социални контакти по европейски. Изтокът е близо и трябва да се борим с наследения ориенталски манталитет.
Винаги съм приемал хората от екипа си като съдружници. В края на годината събирам всички – от чистачката, до изпълнителните директори, и правя отчет на финансовите показатели и на дейността ни. При нас всички знаят покупните и продажните цени, маржовете, на които работим, и печалбата. Това е единственият начин да мотивираш хората да правят пари, да участват активно в бизнеса и да постигнат мечтите и целите си. Аз управлявам в стил „коучинг“, напътствам и тренирам служителите си да дават най-доброто и да се развиват.
В кой момент пътищата Ви с Банка Пиреос се пресякоха?
– Като компания сме изключително консервативни в стила на добрите британски фирми. Седем-осем години работехме с един банкер и застраховател. Бизнес с банките се правеше по друг начин, отпускаха се минимални кредити срещу големи обезпечения и почти непосилни условия. През 2006-а екип на Банка Пиреос поиска среща с нас. Пристигнаха няколко амбициозни и добре подготвени дами със същия търговски подход, с който ние привличаме клиентите си, представяме продуктите и резултата от използването им. Тогава разбрах, че в България вече има и друг тип банки. До към 2012-а преместихме голяма част от порфейла си в Банка Пиреос. До ден-днешен отношенията са ни такива, каквито трябва да бъдат между търговец и банкер. Решаваме проблеми с едно телефонно обаждане, заедно анализираме ситуацията и търсим алтернативните решения.
Ако трябва да формулирате в едно изречение формулата за успех в агробизнеса каква ще е тя?
– Труд, упоритост и добра банка. Без банково финансиране нито един проект не може да бъде осъществен.
– Как смятате да развивате компанията в бъдеще?
Искаме да увеличим покритието си от дистрибутори. Имаме 18 представителни офиса и продължаваме да откриваме нови. Но проблемът с намирането на квалифицирани служители е голям. При нас най-търсени са инженерите и агрономите. Планираме да разширим кошницата си от ексклузивни продукти. В България сме 3-4 големи компании и всички продаваме продукти на мултинационалните Bayer, BASF… С тях отиваме при едни и същи клиенти, а това не е устойчив модел на развитие. Правим сериозен бизнес със селскостопански застраховки срещу гръмотевици и градушки. С австрийска компания разработваме застраховка за ценови риск при фючърсните продажби. Тя покрива разликата между търсената от производителя и предлаганата на борсата цена.
Бяхте удостоен с титлата "Доктор Хонорис Кауза" на Тракийския университет. Кое е най-важното, на което искате да научите студентите си?
– Титлата "Доктор Хонорис Кауза" е сериозно признание за усилията ми и труда, вложен в академичния сектор. В Тракийския и в Пловдивския аграрен университет водя серия от лекции, правим презентации, така имам поглед върху младите хора. Някои от тях вземаме директно от университетските скамейки и ги назначаваме на работа. Фондация „Христофор Бунарджиев“ построи и обзаведе зала за 130 души в Катедрата по икономика на Тракийския университет. Това е пътят, сами трябва да създаваме кадрите си.
Най-важното е да уверя младите хора, че в България има сериозни и успели компании, в които да се реализират, да получат достойно заплащане и да вървят напред. Това е по-добра алтернатива, отколкото да мият чинии в Кипър или да берат ягоди в Англия.
Какво бихте посъветвали младите хора, които искат да се занимават със земеделие?
Това е изключително благотворен за инвестиции и развитие бранш. Бъдещето ще увеличава ролята на агробизнеса. Преди 30-ина години съм учил, че населението на Земята е 3.7 млрд. души, а преди година в Тексас се роди 7-милиардния жител на планетата. През 2050-а се очаква да има около 9 млрд. жители, а това означава 9 млрд. гърла, които да се нахранят. Нашата индустрия е източник и на облекло – дънките, ризите и дрехите се правят от памук, произвеждан от агробизнеса. Енергийното фермерство също се развива с шеметни темпове. Значи трябва да нахраним, да облечем и да дадем енергия на 9 млрд. души.
Какъв е Христофор Бунарджиев в пет думи?
– Мечтател, нервак, пътешественик, експериментатор и сомелиер. Смятам, че имам най-голямата колекция от вина в страната. Притежавам над 2000 бутилки, събирам ги от средата на 80-те години. Имам страхотни български вина от различни реколти.
Лично сте забили знамето на фирмата си и българския трибагреник на Хималаите. Разкажете ни нещо повече за тази експедиция?
– Успехът е свързан с огромно натоварване, много труд и силен стрес. Ако човек иска да се запази психически и физически здрав, трябва да релаксира и навреме да изпуска парата. При мен 2002 г. беше такава – бях преуморен и не можех да спя. Делегирах управлението на един колега и за 6-7 месеца направих екстремно пътуване в Хималаите. Живях в будистки манастир, където изучавах източните философии и ценностни системи. След това продължих с частна експедиция в Непал, само с един водач и шерп. Знамето на компанията бе качено на 5490 м надморска височина и забито, така че конкурентите ни да го гледат отдолу-нагоре.
Тази година реших да предприема ново предизвикателство. Като почитател на гурме блюдата винаги ми е липсвал говоримия френски език, въпреки че владея английски, немски, руски и украински. Намерих хубав езиков център и за шест седмици бях в Сансер, в един старинен замък от 1590 година. Там се обучавахме на произношение, граматика и лексика, пишехме домашни. В понеделник посещавахме различна изба, регионът е световно известен с белите си вина. Впечатлиха ме местните пекарни с пресните сирена, а селският пазар всеки четвъртък бе мечта. Най-свежите марули и зеленчуци, по 40-50 вида сирена, салами, пушена риба, хлябове. В петък имахме готварски клас и сами купувахме продуктите за рецептите си. След Сансер пътувах до Вител, известен освен с минералните води, и с фестивала на жабешките бутчета. Хора от цяла Франция идват облечени в карнавални костюми, има стотици щандове с бутчета, приготвени по различен начин, продават се бири и вина, свирят оркестри, хората танцуват. Стигнах и до Бордо, накрая за седмица бях в Сен Тропе.
Имате ли други хобита?
– Едното е уиндсърфът. Всяка година ходя на карибския остров Бонера, който е столицатата на спорта. Там има 10-километрова лагуна с постоянен вятър и огромни вълни. Освен това карам сноуборд и ски, започнал съм ги от малък. Друго мое хоби са подводните приключения и скубадайвингът. Гмуркал съм се в Червено море, на Таити, в Занзибар. Също и на остров Бунер на Холандските Антили, който е природен резерват и морската флора и фауна е напълно запазена. Всяка събота и неделя правим планински турове с приятелски семейства. Поне три пъти седмично тренирам във фитнеса. Да не пропусна и яхтинга. Компанията ни „Буларго“ продаде 7 яхти, но този бизнес угасна. Последната лодка остана за мен, но съм я правил по свой вкус и дизайн, така че тя бе като подарък за мен.
Бихте ли споделили нещо за семейството си?
– Имам две момичета – Симона и Десислава, които учат в Англия. Симона ще се дипломира със специалност „Графичен дизайн в рекламата“. Десислава следва агробизнес в Рединг. Съпругата ми Олга е украинка. Запознахме се на един тенис-корт като студенти, тази година правим 30-годишен юбилей. Тя се занимава с бизнеса ни с метрологични застраховки, където имаме над 700 хил. лв. чист приход. Важно е служебните отношения да не се пренасят в семейството.
Блиц
Накрая моля да довършите изреченията с една/две думи:
Първата ми мисъл сутрин е… още един прекрасен ден!
Вярвам в… силата на съдбата.
Стремя се към… душевно равновесие.
Обичам… красивата страна на живота.
Не харесвам… подлостта.
Най-хубавото нещо в живота е… здравето.
