Стряскащо звучи годишният доклад на инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС). Но той си е просто една илюстрация на състоянието на системата. Вероятно искат да ни убедят, че закъснелият с цели две години избор на нов главен съдебен инспектор е преломен момент, след който ще настъпи коренна промяна и всичко ще тръгне по мед и масло. Нищо подобно, разбира се, няма да се случи. След като не предложи нищо съществено в концепцията си, заелата поста Теодора Точкова е подписала документ, в който критичният тон е задушен от типичното чиновническо лицемерие и скудоумие.
Изложени са драстични нарушения и разбираме, че "от направените констатации се извежда изводът, че през изминалата 2014 г. инспекторатът към ВСС е осъществил ефективно правомощията си по Закона за съдебната власт“. Извършени са редица планови и инцидентни проверки, в резултат на което компетентните органи са сезирани за наличието на противоречива практика в органите на съдебната власт. И за реализиране на дисциплинарна отговорност на магистрати. Добавено е и дежурното пожелание през следващия отчетен период ролята на инспектората като "ефективен контролен орган на съдебната система“ да бъде засилена. Това трябвало да стане с въвеждането на конкретни стандарти и критерии при осъществяването на проверките, каквито досега явно не е имало.
Всъщност от доклада става ясно това, което всички отдавна знаят – че съдебният инспекторат очевидно не работи, ефективността му като контролен орган клони към нулата. И на него изобщо не може да се разчита. Кипи безсмислен труд, а резултатите от него са само на хартия. За миналата година органът е внесъл едва четири предложения за образуване на дисциплинарни производства срещу магистрати. Имената им са спестени и не е посочено образувани ли са производства и какъв е резултатът от тях. Във всички случаи става въпрос за забавени дела, а не за качеството на съдебните актове, тъй като се спазва стриктно мантрата за ненамеса в работата на магистратите по същество.
Даден е пример с дело за блудство и изнасилване, продължаващо вече четвърт век – 21 години е престояло само в прокуратурата. В 16 от тях то било спряно заради отсъствието на свидетел, когото… никой не търсел. По някое време решили да го възобновят и следовател поискал справка от МВР. Та установил, че въпросният свидетел многократно е преминавал границата! Подобни случаи едва ли са изненадващи след ударното прекратяване на стотици хиляди досъдебни производства, докато главен прокурор беше Борис Велчев, а държавното обвинение реши да "разчисти" авгиевите си обори от залежали дела. Истинското име на това разчистване е чудовищна безнаказаност за извършителите на стотици хиляди престъпления.
Обикновено вината за забавянето се размива между поведението на обвиняеми, свидетели, адвокати, разследващи, съдии и деловодители. Не се извършват процесуални действия в продължение на години, не се явяват на заседания, бавно се разпределят дела, насрочват ги през дълги периоди, в които повечето заседания се отлагат по формални поводи, без по тях да е свършено нещо. Това се случва както по наказателни дела, така и по граждански. Единствено административните съдилища се придържат успешно към сроковете.
И тук са посочени впечатляващи примери: дело за собственост върху имот е продължило близо 22 години (13 от които загубени заради погрешното му прилагане към друго дело), както и водено 15 години дело за делба в софийските районен и градски съдилища. Процесите за делба често са наистина сложни, но в случая съдът допускал събирането на неотносими доказателства и след спиране на делото забавил възобновяването му с цели две години. Резултатът от всичко това е, че са подадени близо 600 оплаквания за бавно правосъдие, по които държавата предлага на пострадалите споразумения за изплащане на парични обезщетения. За основателни са приети 365 заявления (251 по граждански дела и 114 – по наказателни) и по тях са изплатени 413 300 лева.
Във връзка със случайното разпределение на делата пък инспекторатът се е похвалил с извършена през лятото на миналата година проверка на състоянието на четири дела, едно от които на Румяна Ченалова. Изпратени били няколко препоръки на тогавашния председател на СГС Владимира Янева, която отговорила, че е предприела мерки. Резултатът от тях се видя няколко месеца по-късно с гръмването на скандала, станал известен с определението „Гнили ябълки“ на френския посланик Ксавие дьо Кабан.
Забавени и куриозни дела винаги е имало и ще има. В много от случаите част от причините са обективни. Включително и големият брой дела в най-натоварените съдилища и прокуратури. Проблемът е обаче в това, което инспекторатът отрича – че вместо да си върши работата обективно и безкомпромисно, с широк обхват, това не се прави. Вглеждането и грижата единствено за сроковете на практика бетонират корупционното правораздаване, стига то да е бързо. В съдебната система се говори за т. нар. срочни съдии, които пишат пълни с фактически грешки и лишени от мотиви актове, в които доказателствата изобщо не са обсъдени. Схемата е проста – съдията дори не пише текста сам, а сканира писмената защита на едната страна, пипва текста тук-там и добавя в десетина реда т. нар. диспозитив, с който осъжда другата страна. По този начин се нарушават основни принципи в правораздаването, зад които мързелът и пестенето на време често вървят ръка за ръка с корупцията. Практикуващите юристи определят някои състави като "черни дупки", в които делата потъват за години и никакви жалби за бавно правосъдие не са в състояние да ги извадят от тях.
Въпросът е защо всичко това звучи в доклада като откритие и кой е контролирал дейността на съда и прокуратурата в продължение на две десетилетия?! Как така всичко това се е случвало в продължение на редовния петгодишен мандат на предишния главен съдебен инспектор Ана Караиванова, последван и от още двегодишен служебен престой на поста. Но приемницата й я хвали, вместо да повдигне въпроса за отговорността на Караиванова. Как обаче да го повдигне, като в началото на април ВСС отпрати Караиванова с личен почетен знак "Златен“? Та нали част от сегашния състав на съвета беше набран от инспектората, в който е доказал лоялността си към когото трябва. А членовете на съвета, които дойдоха от съда и прокуратурата, можеха да разчитат инспекторатът да прикрива подадени срещу тях сигнали по конкретни дела.
Именно тези сигнали, чийто брой възлиза вероятно на хиляди, са една от най-строго пазените тайни на съдебната власт и ВСС категорично отказа достъп до тях. Струва си да припомним и нашето (на "П22") заявление от края на 2013 г., с което поискахме от съвета информация за постъпилите в него или в инспектората сигнали срещу членове на двата органа, както и срещу действащи магистрати, във връзка с действията им по конкретни дела. Първо главният секретар Славка Каменова ни отговори, че достъп до информация за сигнали срещу членове на ВСС ще ни бъде предоставен, след като бъде получено изрично писмено съгласие от тяхна страна, което, естествено, не се случи.
После Ана Караиванова обяви решение за отказ, тъй като ставало въпрос за служебна кореспонденция, съдържаща вътрешна информация за съдебната система, която не следва да бъде предоставяна. Жалбите и сигналите нямали характер на обществена информация, понеже не се знаело дали са основателни. И понеже в 99 на 100 от случаите инспекторатът отговаря на жалбоподателите, че няма правомощия да се меси в работата на магистратите, информацията потъва точно като в черна дупка, без по нея да се върши нищо. Което не пречи тя да послужи за усилване на контрола върху онзи, срещу когото е подадена. Пример е самата Теодора Точкова, която е изминала целия си кариерен път в Хасковския административен съд. И го оглавява по времето, когато скандалният кмет на Хасково Георги Иванов е в зенита на своето регионално могъщество.
За разбогатяването на този човек и за задкулисните му зависимости се носеха легенди от години, но онагледяването им стана едва миналия месец със снимки от дрон. Тази седмица прокуратурата започна най-сетне официално разследване срещу него за престъпление по служба при ремонта на местния стадион. Основното е погазване на Закона за обществените поръчки, по който действията на местната администрация подлежат на съдебен контрол именно от Хасковския административен съд. Интересно дали някой ще си направи труда да провери как се е произнасял той под ръководството на Точкова по жалби срещу актовете на кмета по време на четирите му поредни мандата?!
Розовите оценки в доклада на инспектората са несъпоставими и с тези в доклада на Сметната палата след извършения от нея одит на управлението на Ана Караиванова. В него беше подчертано, че под нейно ръководство органът се е превърнал в "непрозрачна и изключително неефективна институция, която действа без стратегия, мисия, цели и приоритети, без критерии, анализ и планиране, в нарушение на редица законови разпоредби“. Изводът на одиторите е, че "с всичките дефекти на своята дейност инспекторатът не е бил в състояние да осигурява достатъчна и надеждна база от данни за вземане на управленски решения от ВСС при атестиране на магистратите и оптимизиране на натовареността на органите на съдебната власт, нито при подобряване на стандартите за дисциплинарната практика, което води до субективен подход при реализиране на дисциплинарната отговорност на магистратите".
——————–
Че съдебният инспекторат просто следва безхаберието на ВСС, пролича и от грозните разправии между членовете му на заседанието в началото на тази седмица. По повод искане за утвърждаване на наложено от председателя на Софийския административен съд Радостин Радков наказание "порицание" на съдия Миглена Недева беше повдигнат отново въпросът за въвеждането на т. нар. норма на натовареност на магистратите. Стигна се до обвинения, че някои членове на Комисията по натовареността не присъстват на заседанията й, а други ги ползват за игра на карти. Броени дни по-рано пък избухна разправия между Светла Петкова и представляващата съвета Соня Найденова по повод попълването на Комисията по конфликт на интереси. Петкова беше категорична, че Найденова не става за тази работа, тъй като е била съдия по дело, което е продължило повече от десет години и е довело до изплащане на обезщетения за забавено правосъдие. Представляващата ВСС беше готова с отговора, че била само в една от инстанциите по това дело и името й не е споменато от съдебните инспектори. В крайна сметка се разбра, че става въпрос за това кой в колко комисии ще участва, за да взема допълнително пари, и дали Найденова ще бъде сменена като представляваща съвета – пост, който също носи финансови благини. А отговорът на въпроса кой колко пъти е погазил закона и колко човешки съдби е отровил с очевадно корупционни актове си остава за… служебно ползване.
