Няколко кметове само дръзнаха да увеличат местните данъци след призива на премиера Бойко Борисов. Това бяха управниците на някои богати общини от Южното Черноморие, кметът шаман на Нова Загора, колегата му от ветровития Сливен и няколко малки общини. Това установи специално проучване на "БАНКЕРЪ". Те явно са прозрели правилото, че ако едно ново управление иска да направи някакви непопулярни стъпки, най-подходящото време за това е в първата година от "царуването", когато рейтингът е най-висок. Въпреки перманентния недостиг на средства по места и възприетият курс да се спира процесът на децентрализация, у повечето местни управи е надделяла предпазливостта. На други места пък "плаващи" мнозинства в общинските съвети блокираха желанието на кметовете да изпълнят повелята на премиера да вдигнат данъците. След гласуването на бюджета за тази година Борисов заяви, че кметовете трябва сами да си връзват бюджета, а не постфактум да му "тропат на вратата за държавни пари".
Спомняте ли си кмета на Нова Загора, който миналата пролет лично поръси пътищата в общината със захар срещу "лоша поличба". Целта на Николай Грозев бе да предотврати с окултни средства зачестилите катастрофи. Не знаем какъв ефект е имала акция "Шербет", но инициаторът й бе избран за трети мандат на последните местни избори. Та малко след избора му и малко преди Коледа 2015-а гербаджията Грозев вгорчи живота на съгражданите си, като вдигна освен такса смет, и данък сгради още и данъка за автомобилите. Грозев подчерта, че такса смет е основният проблем пред общината, защото регионалното депо е започнало работа и трябва да се извозва боклука дотам, което изисква допълнителни разходи. За данък сгради, който беше увеличен с 1-1.8 пункта (от 1 промил преди), както и за по-високия пътен данък, коментар нямаше.
(Тук е мястото да припомним, че с решение от 1.12.2010 г. парламентът одобри и на второ четене възможността да се вдигне горната граница, в която общините могат да определят данък сгради от 2.5 на 4.5 промила. В повечето общини обаче данък сгради не надхвърля 2-2.5 промила. Така че увеличението с близо 2 пункта е удвояване на ставката.)
Безспорният първенец в скока на данък върху сградите и на такса смет обаче е община Созопол. "Това е единственият вариант да изпълним социалната програма на общината", аргументира се кметът Панайот Рейзи. Скокът на имотния данък е с 2 пункта, което се равнява на 130 процента.
В Созопол вдигането на данъка върху имотите беше мотивирано и с ниското облагане до този момент на собствениците – баровци. Според Рейзи удара от драстичното увеличение щели да поемат предимно външни на общината хора, които също имат имоти по крайбрежието. "Това са руснаците, софиянците и всички други, които идват само през лятото в Созопол и не ползват социалните ни услуги", защити увеличението той.
Тънкият момент тук, както отбелязаха част от съветниците от ГЕРБ, е, че местните жители плащат данъка върху старите си данъчни оценки, а и жилищата им са основни, което им осигурява 50% намаление на налога. Така промяната в данъка ще засегне най-вече собствениците на ваканционни имоти в новите затворени комплекси из Созопол.
Според местната администрация хората с къщи по селата плащали смешните 12-15 лв. на година заради ниските им данъчни оценки, но пък ползвали социалните услуги на общината.
"Ако сега не вдигнем данъка, трябва да направим детските градини платени – най-малко по 70 лв. на месец", заяви Рейзи и припомни, че, за разлика от другите градове по Черноморието, в Созопол те са безплатни.
Повишението на таксата за смет и тук беше оправдано с членството на общината в "Регионално сдружение за управление на отпадъците – регион Бургас". С него Поморие се задължава да предава отпадъците на стопанисваното от сдружението депо Братово чрез претоварната станция в Несебър или на самото депо, където се извършват операции по сепариране на отпадъците и депониране по цени, приети от ОС-Несебър или ОС-Бургас. Тези цени се калкулират в план-сметката за приходите и разходите на дейността по чистота през 2016 година.
Поморие също вдигна данъка за сградите с 1 пункт – със 100% нагоре или двойно повече, при положение че нивото беше 2 промила, но посегна и на турустическата такса, която има горна граница от 3 лв. на ден, като я покачи с 10 до 40 стотинки.
Кметът на Несебър можа да се добере само до увеличение на туристическата такса с 15-50 ст. на ден, според звездите на хотелите. Но остави непокътнат данъка за сградите, който тук е по-нисък -1.2 промила.
Сливен също е сред рекордьорите. Общинският съвет в града прие драматично промяната в Наредбата за определяне размера на местните данъци – тя бе утвърдена с гласовете на 22 съветници. Против увеличаването на данъка гласуваха 18 общински съветници, а един се въздържа. Така имотният данък се повиши от 1.9 на 3.2 на хиляда върху данъчната оценка.
С 15 на сто се увеличава данъкът за притежавано моторно превозно средство.
Общинският съвет на Тетевен добави 1 пункт към действащия до миналата година данък сгради, който беше 1.5 промила, а сега става 2.5 промила.
В Своге имотният данък от 2 промила нарасна до 2.5 на хиляда.
В Сунгурларе имотните данъци се увеличиха с 1 пункт, а в Брегово – с 0.2 пункта.
В община Пирдоп данък сграда се покачи с 1 пункт, а в Белоградчик – с половин пункт.
Странно е решението в Криводол да увеличи с 40-60 ст. туристическия данък, при положение че общината не е сред най-посещаваните туристически дестинации, дори и в регионален аспект.
Има и примери, които демонстрират как кметове – убедени фенове на високите ставки, не можаха да пробият плаващите мнозинства в общинските съвети. Например кметът на Пазарджик Тодор Попов, независим, в опозиция на ГЕРБ, си беше заплюл автомобилите. Предлагаше този налог да скочи между 50 и 100 процента. И беше приготвил най-драстично увеличение за средния клас автомобили – така данъкът за една кола щеше да стане колкото за един автобус с 22 места – между 100 и 200 лева. А това, както се сещате, можеше да предизвика протести. Местните общинари се отказаха в последния момент да вдигат и данъка за сградите и за моторните превозни средства – след консултации между политическите сили и обявения протест на гражданите. Напълно резонно общинският съвет отряза с пълно мнозинство тези кметски попълзновения и насочи енергията му в друга насока. Вместо да цака шофьорите с нови налози като част от някаква политика на вдигане на бъдещите данъци, Попов се обърна назад и реши да се опита да си събере старите. Така за първи път в България бе гласувана амнистия за лихвите по забавените плащания за местни данъци през последните години.
Във Велинград пък беше организиран нещо като референдум, в който всеки жител на общината можеше да прави предложения за промени в местните данъци и такси. Новият кмет Костадин Коев предложи данък сгради за граждани да скочи от 1.2 на 1.3 промила, а за фирми – от 1.5 на 1.6 на хиляда. Гражданите не го подкрепиха.
Кметът на Бяла Димитър Славов (ГЕРБ) предлагаше данъкът върху недвижимите имоти да се увеличи от 1 на 1.5 промила, както и да се вдигат туристическият и патентният данъци. Това не се случи.
Експертиза
Упражнението няма смисъл
Петър Ганев, ИПИ
Зовът на премиера прозвуча малко странно, особено подхванат от правителството, след като преди няколко месеца самото то напълно съзнателно уби всякакви надежди за по-голяма финансова самостоятелност на общините. През септември 2015-а, само в рамките на една седмица, правителството взе готовата идея за насочване на 1/5 от приходите от подоходни данъци към общините, обърна я нагоре с краката – и предложи общините да налагат нови 2% подоходен данък по тяхно усмотрение (плюс 10% плосък данък, което си беше реално покачване на данъчната тежест. Дебатът за децентрализацията беше нарочно изроден като дебат за по-високи данъци и за щастие – бързо прекратен.
Идеята, че общините просто могат да вдигнат местните налози и да решат проблемите си, е на практика неадекватна спрямо структурата на местните бюджети. Какви данъци да вдигат общините, като централната власт е концентрирала почти цялата данъчна политика при себе си? Данъчните приходи на централното правителство са над 30 пъти по-големи в сравнение с данъчните приходи на общините. Местните данъчни приходи отговарят за около 15% от всички приходи в общинските бюджети, а последните са тотално доминирани от трансферите от централния бюджет.
На практика под местни данъци, които носят някакъв смислен приход, трябва да разбираме облагането на имуществото (сгради и превозни средства) и на сделките с него (възмездно придобиване). Възможностите за генериране на повече приходи от подобно облагане са силно ограничени и в общия случай се равняват на чисто изтръскване на джобовете на гражданите. Ще рече – това е облагане, което не зависи от това, дали някой инвестира и печели, дали има работа и какви са заплатите, дали потреблението расте. Единствено облагането при възмездното придобиване на имущество има някаква връзка с икономическите процеси, но то подлежи и в най-голяма степен на избягване или неплащане в реални размери. При тази структура на местните данъци едва ли можем да очакваме някакво сериозно активизиране на приходите – първо, защото самите общини не искат да вдигат налозите, и второ, защото дори и да го направят, едва ли ще съберат това, което номинално се очаква.
