Агенция "Пътна инфраструктура", която е на подчинение на строителния министър Лиляна Павлова, е внесла три жалби във Върховния административен съд срещу министъра на транспорта Ивайло Московски. Споровете са за пари от оперативната програма "Транспорт". А резултатът досега е две на едно за пътната агенция.
Всъщност как стана така, че две държавни институции, при това ръководени от любими на премиера Бойко Борисов министри, са се изправили една срещу друга в съда? Подобно нещо досега не е имало. А и схемата вървеше по мед и масло – Московски пускаше парите, Павлова усвояваше и строеше, а Борисов режеше лентичките. Явно обаче под повърхността нещата не са чак толкова розови, щом съдебните дела са налице.
И трите казуса доста си приличат. Свързани са с наложените от Управляващия орган на програмата "Транспорт" финансови корекции по договори на "Пътна инфраструктура". Актовете на министър Московски са от април, жалбите на агенцията са внесени през май, като първото решение на съда е публикувано на 25 юли, а другите две – на 2 август. Така символично е разпределен засега и резултатът от споровете – по-ранното дело е в ползва на транспортното министерство, докато следващите подкрепят хората на Лиляна Павлова.
Несъмнено и предишни години е имало финансови корекции по редица договори, но до съд никога не се е стигало. Преди влизането в сила на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (26 декември 2015-а) в правния мир у нас изобщо не бе предвидена възможност бенефициенти на евросредства да обжалват решенията на управляващите органи. С одобрението на проектите приключваше административната фаза на предоставянето на безвъзмездна финансова помощ. След нея с одобрения кандидат се сключваше договор и се приемаше, че между страните възникват граждански правоотношения – като при равнопоставени правни субекти. Ситуацията коренно се промени с приемането на норматива за евросредствата, тъй като той даде възможност на всички бенефициенти да търсят правата си по реда на Административно-процесуалния кодекс и съответно да водят съдебни дела. Именно от това са се възползвали юристите на Агенция "Пътна инфраструктура" и са атакували решенията на транспортния министър. От своя страна неговото ведомство е пледирало, че всички обжалвани процедури са започнали много преди влизането в сила на посочения закон и разпоредбите му не би следвало да важат. Но магистратите от Върховния административен съд са категорични, че поради липсата на друго средство за правна защита при започнала, но незавършила преди влизането на закона в сила процедура по установяване на нередност и налагане на финансова корекция жалбата срещу такъв акт е допустима и "единствено по този начин може да се гарантира на правните субекти предоставеното им от Европейския съюз право на съдебна защита".
По-конкретно, първото дело е срещу решение на министър Московски, с което се налага финансова корекция в размер на 5% върху договора за консултантска услуга при строителството на Западната дъга на столичното Околовръстно шосе. Причината за корекцията са незаконосъобразния срок за получаване на документация за участие в обществената поръчка и непредоставянето на пълен достъп до нея по електронен път. Имало и разминаване в предварително обявената стойност на поръчката – 1.5 млн. лв., и реалната, която надхвърля 4.6 млн. лева. И въпреки че в надпреварата са се включили седем кандидата, което представлява сериозна конкуренция, магистратите намират нарушенията за съществени и отхвърлят жалбата на пътната агенция срещу санкцията.
Не така са се стекли обстоятелствата при другите два казуса. При единия става дума за допълнително проектиране и строителство на магистрала "Тракия", като договорът за 1 млн. лв. е подписан в далечната 2010 година. Но чак в края на 2015-а Министерството на транспорта е получило окончателния доклад по случая от Изпълнителната агенция "Одит на средствата от Европейския съюз". На базата на констатациите в него – недостатъчен срок за получаване на документи, то е решило да глоби "Пътна инфраструктура" с 10 на сто от финансовата помощ, или 100 хил. лева. Анализът на съдиите обаче е установил, че АПИ съвсем коректно е приложила Закона за обществените поръчки и затова те отменят писмото на транспортния министър, с което е съобщено за налагането на финансовата корекция. На всичко отгоре транспортното ведомство е осъдено да заплати на агенцията сумата от 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
По същия начин хората на Лиляна Павлова се измъкват от санкцията за 682 524 лв., което е 10% от договора за извършване на допълнителни строителни работи по лот 1 на магистрала "Струма". Налагането на финансовата корекция в случая е заради констатациите на Изпълнителната агенция "Одит на средствата на ЕС", че е имало неравно третиране на двамата участника в процедурата. Установено е, че от спечелилата фирма "Пътстрой 92" АД не са изискани документи, удостоверяващи, че тя разполага с необходимите машини и специалисти, което е в нарушение на чл.25 от действащия по онова време Закон за обществените поръчки. Становището на управляващия орган е, че за това прегрешение е необходимо да бъде наложена финансова корекция в размер на 10 процента. От доказателствата по делото е видно, че определената за възстановяване сума е платена от пътната агенция, но този факт, според магистратите, не води до отпадане на правния интерес на жалбоподателя от оспорване на финансовата корекция. Те уточняват също така, че размерът на корекцията е от изключително значение за законосъобразността на акта, тъй като тя цели да възстанови вредата в бюджета на ЕС, като отнеме незаконно придобитата облага. Само че "без да е мотивиран определеният размер на вредата, възложеното задължение за възстановяване е незаконосъобразно, защото не е доказан елемент на фактическия състав на финансовата корекция", пише в мотивите на съда. Казано с други думи, управляващият орган на програма "Транспорт", чийто ръководител е министър Московски, правилно е установил основанието за налагане на финансовата корекция, но не е изложил никакви мотиви за определения размер, който според разпоредбите може да бъде 25 на сто, 10 на сто или 5 на сто. Това, според Върховния административен съд, прави оспорения акт материално незаконосъобразен и поради липсата на мотиви за размера на корекцията той го отменя. Съответно Министерството на транспорта отново е осъдено да заплати разноските по дело.
Разбира се, трябва да се каже, че говорим за първоинстанционния изход от споровете и всички решения могат да се обжалват пред петчленен състав на ВАС в 14-дневен срок. При всички положения окончателното становище на магистратите се очаква с голям интерес, защото може да отвори широко вратата за лавина от жалби на бенефициенти срещу управляващите органи на оперативните програми.
