С много смели и сериозни предложения гръцките банки съблазняват клиентите си. Зачертават над 50% от дълга в кредитните карти, ако разсроченият на вноски остатък се погасява редовно. На практика това става така: делят на две дължимото и ако клиентът е пращал редовно договорения за изплащане остатък, другата дължима част се "зачертава". Почти всички големи гръцки банки, които са представени у нас, в момента правят подобни сделки.
Това съобщава във Фейсбук Бойка Атанасова, основател и собственик на най-стария български вестник в Европа – "Български новини" в Атина. Според нея лихвите по кредитните карти в Гърция започват от 14% и нагоре, подобно на такива карти у нас.
Гърците отново се опитват да надхитрят дявола. Такава практика едва ли има някъде по света. Но люлката на европейската цивилизация може да се "люлее" всякак.
Да напомним, че не е далеч времето, когато всяка безработна домакиня при съседите имаше по четири-пет кредитни карти и "изнасяше" тамошните молове без притеснения. Дойде обаче кризата там и тези кредитни карти оголиха зъби срещу притежателите си. В портфейлите им зейнаха огромни дупки, хората взеха да ги наричат червени карти. Но, така или иначе, социалната защита в южната ни съседка е силна и банките едва ли могат да си приберат много от просрочените пари. Така че това може да е отчаян жест. За да могат да си върнат поне нещо. Свидетели разказват за опрощаване на заеми до 60%, при условие че останалите пари се върнат веднага и картата се закрие. Или, както казва древната китайска мъдрост, по-добре врабче в ръката, отколкото орел в небето.
От друга страна обаче, обединена Европа изсипа десетки милиарди евро, за да спаси финансите, а оттам и икономиката на Гърция. Но ако банките спасяват длъжниците си и занапред по подобен начин прибират по нещо, но подкопават стабилността си, дали няма да сме свидетели на нови искания за извънредни траншове за спасяване на гръцките банки. На Меркел това едва ли ще и хареса. Макар че знае ли човек? Нейната милозливост, както се видя, е доста необятна.
У нас е точно обратното – кредитните карти продължават да са най-скъпият банков продукт. При затруднено плащане записите на заповед влизат в употреба без бавене и банката удовлетворява динамично претенциите си. Жестове като тези в Гърция няма и няма да има. Удобството постоянно да имаш в джоба пари, макар и на кредит и да го ползваш, когато решиш, струва скъпо.
Но не всичко е безнадеждно.
БНБ реши да регулира с административни мерки лакомията за банкови такси, в частност – тези по кредитните карти. Българските банки трябва да започнат да прилагат приемливи такси по основни операции не по-късно от 1 февруари 2017 година.
Задължението е записано с решение на УС на БНБ вследствие на евродиректива. Целта е да се създадат продукти, съответстващи на определени изисквания, които да бъдат достъпни и потребителите да могат лесно да ги сравняват.
Тъй наречените приемливи такси трябва да са по-ниски от средните, изчислени и според предишната календарна година, се казва в решението на БНБ. Приемливите такси трябва да са и под сегашните тарифи. Решението на Централната банка и разпоредбите на директивата задължават трезорите да изготвят списък с не по-малко от 10 и не повече от 20 най-често използвани платежни услуги, всяка от които да бъде предлагана от поне едно местно дружество.
Българската народна банка създаде и ще поддържа и специален сайт за съпоставяне на таксите, които събират банките. Това задължение на Централната банка беше вписано с поправки в Закона за платежните услуги и платежните системи, който бе приет на 20 юли, за което "БАНКЕРЪ" писа още тогава. Сайтът ще включва широк обхват от оферти за платежни сметки.
Не бихме се наели на никаква цена да защитаваме някои кожодерски похвати, свързани с кредитните карти. Но трябва да сме обективни и да кажем, че и самите карти съдържат в себе си възможността да се "самоиздържат". Доказано е на практика, че ако се ползват само по основното си предназначение – за пазаруване и плащане на сметки, оборотът чрез тях може да покрие разходите. Все повече потребители ясно разбират смисъла на т.нар. гратисен период при кредитните карти и се възползват от него. Гратисният период в повечето случаи важи само при покупки. Ако натрупаните към отчетната дата преходни задължения се погасят в гратисния период, който обикновено е 45 дни, не се начислява лихва върху извършените покупки и така се спестяват много сериозни разходи при използването на картата, съветват експертите.
Те напомнят, че разходите по картата, изчислени на база годишен процент на разходите (ГПР), почти винаги са много по-ниски при използването на картата само при покупки и това се дължи на гратисния период. Друго предимство са по-ниските лихвени нива и липсата на такси при покупка, в сравнение с условията за теглене в брой.
"Увеличава се процентът на хората, които са добре ориентирани в предимствата на кредитната карта и какво предлагат отделните карти на българския пазар", очерта тенденцията Пенчо Савов, директор "Банкови карти" в "Банка ДСК".
"Все повече хора осъзнават предимствата на кредитната карта, защото с оборота й успяват да покрият разходите си по нея, категоричен е Савов. – Банките използват точкови системи, които се използват при плащане в определени магазини, имат партньорски отстъпки, които използват бонуса в момента. При добро използване на бонусите клиентите дори успяват да анулират таксите и дори да излязат на печалба.“
