Г-н Христов, кои са основните предизвикателства, пред които е изправена глобалната икономика?
– В световната икономика и на международните финансови пазари, през миналата година се очертаха три много важни тенденции. Първата е, че икономиката на САЩ продължи да се възстановява, което от своя страна насочи Федералния резерв към политика за увеличаване на лихвения процент. От него се нуждаеше икономиката на държава, която отбелязва устойчиво повишаване на растежа и увеличаваща се заетост, но и нарастваща инфлация. Прилагането на тази политика за известно време бе задържано поради политическия цикъл в страната.
В историята на Федералния резерв почти няма случай някой от президентите му да е увеличавал лихвите в месеците преди изборите за държавен глава. Но реалностите в икономиката изискват повишение на лихвите и председателят на Федералния резерв Джанет Йелън обяви първото увеличение през декември 2016-а.
Как ще рефлектира това върху пазарите в Еврозоната?
– Исторически има много силна взаимна връзка между лихвите в САЩ и тези в Еврозоната. Обикновено когато лихвата в САЩ расте тя се покачва и в Еврозоната. През последната една година обаче ясно се видя, че тази връзка се разкъсва. Това е и втората важна тенденция в световен мащаб.
САЩ се възстановят много по-бързо и това изисква прилагането на по-високи лихвени равнища. В Еврозоната възстановяването е много по-бавно поради това, че нейната икономика има дълбоки структурни проблеми, за които от 2008-а насам, не само, че не се прави опит за решителното им преодоляване, а дори напротив – много проблеми просто се отлагат. Вместо да правят нужните радикални реформи политиците в Еврозоната са доста пасивни и изцяло разчитат на действията на Европейската централна банка. Поради по-слабия си растеж икономиката на Еврозоната все още има нужда от ниски лихви и ЕЦБ ги осигури. Така заради разнопосочното движение на икономическия цикъл в САЩ и в Еврозоната лихвените политика на Федералния резерв и на ЕЦБ вече се движат в различни посоки.
На този фон всички се питат каква е ситуацията с Китай?
– В Китай се очерта третата основна тенденция през изминалата година. За да поддържат високия ръст на икономиката Китайската централна банка предприе политика на големи финансови стимули, които доведоха до много бързо увеличаване на дълга. Стигна се до чувствително нарастване както на корпоративния дълг така и на задълженията на регионалните власти в Китай. В крайна сметка това принуди централната банка да ограничи финансовите стимули, а китайската икономика се пренастрои към по-ниски нива на растеж и към увеличаване на дела на вътрешното търсене в него. Повишаването на вътрешното търсене в Китай обаче влияе негативно върху глобалните пазари.
По какъв начин всички тези процеси се отразяват на нашата страна?
– През Еврозоната всички тези процеси се пренасят в България. Политиката на ЕЦБ за отрицателни лихви се пренесе много бързо в България. Знаете че БНБ също въведе отрицателни лихви върху свръхрезервите на банките, които вече са в сила от една година. Те ускориха пренасянето на тенденцията за бързо намаляване на лихвените равнища от Европа в България. Преди въвеждането на отрицателните лихви у нас това влияние на политиката на ЕЦБ за отрицателни лихвени равнища бе по-слабо в България, защото банките можеха да държат свободните си средства в БНБ на нулева лихва. Но след като и ние я свалихме до отрицателни равнища банковите лихви – първо тези по депозитите, а след това и тези по кредитите започнаха да намаляват по-бързо. И това доведе до ревизия в ръста на икономиката на страната ни в положителна посока. Видя се, че тя расте по-бързо от предварителните прогнози, като двигател на този по-висок ръст бяха износът и потреблението.
Миналата година вече си отиде и като че ли е по-важно да знаем какво да очакваме през 2017-а?
– Да много интересно е как очерталите се през 2016-а тенденции, за които говорихме до тук ще се развиват през 2017-а. От гледна точна на външната среда много важно значение ще има политиката, която ще провежда президента на САЩ Доналд Тръмп. Ако той спази обещанията си, това означава, че ще има значително разхлабване на фискалната политика. Очакванията са това да става основно по две направления.
Първото е, по-големи инвестиции в инфраструктура, което води до по-голям растеж. Второто обявено направление е реформа водеща до намаляване на данъците за бизнеса в САЩ. Прилагането на един такъв комплекс от мерки неминуемо ще води до положителен импулс върху ръста на икономиката в САЩ, в резултат на което има очаквания за увеличение на инфлацията, а реакцията срещу това очакване са направените прогнози от страна на Федералния резерв за увеличение на лихвите. Това са възможните краткосрочни ефекти от гледна точка на фискалната политика.
Има обявени намерения от страна на Тръмп, свързани с търговската политика с цел да се стимулират американските компании да произвеждат в Америка. Това е свързано с налагане на мита на голям брой вносни стоки и ред други чисто протекционистични мерки. В краткосрочен план това ще повиши цените на много стоки и ще вдигне инфлацията, което отново ще е повод за увеличаване на лихвите. Съществува опасност за увеличаване на инфлацията в САЩ от един външен фактор и той е решението на страните на ОПЕК да поддържат по-високи цени на петрола. Поради всички тези причини членовете на Федералния резерв прогнозират, че през годината ще има поне три увеличения на лихвените проценти. Тук е важно да кажем обаче, че заради устойчивият си по-висок ръст най-вероятно икономиката на САЩ сравнително безболезнено ще понесе това повишение на лихвите.
Как ще го понесе Еврозоната, а от там и България ?
– Проблемът е, че икономическият ръст в Еврозоната е по-малък и по-неусточйчив от този в САЩ. При това положение Европа трудно ще понесе едно повишаване на лихвите. Европейската централна банка обяви, че ще продължи политиката си на изкупуване на дългови книжа до края на 2017-а. Презумпцията е по този начин да се подпомогне възстановяването на икономиката и да се достигне до инфлационната цел от 2 процента.
В същото време обаче повишаването на лихвените проценти на Федералния резерв би довело до поскъпване на долара, ще предизвика и повишение на лихвите по държавните ценни книжа и на тези по корпоративния дълг. Това е напълно нормално, защото инвеститорите разпродават европейски дълг, за да инвестират в долари.
Наред с това страните от Еврозоната започнаха по-бързо от очакваното да се доближават до инфлационната цел от 2%, което още по-силно поставя въпроса с повишаването на лихвите. А защитата срещу висока инфлация е по-важната цел, която трябва да преследва ЕЦБ със своята политика. В същото време този ангажимент е в противоречие с обявените намерения на ЕЦБ да прави покупки на дългови книжа от по 60 млрд. евро месечно. И тук се изправяме пред потенциалния риск дали въпреки икономическия ръст държавите от Еврозоната ще са в състояние да понесат едно рязко повишение на лихвените равнища. Същия риск стои за България. Защото през изминалите години и фирмите и домакинствата свикнаха да работят и да живеят при едни непознати за историята ниски лихви. И тяхното бързо увеличение крие опасност да удари много силно разполагаемият доход и на гражданите и на бизнеса. Аз смятам, че един такъв негативен ефект ще бъде компенсиран от голямото външно търсене. Но рискът от рязко увеличение на лихвите остава доста голям. Надявам се това увеличение на лихвите да става плавно и за момента БНБ е заложила в прогнозите си именно на постепенно увеличаване на лихвените равнища.
Доколко проблеми в банковите сектори на държави от Еврозоната като например Гърция и Италия също могат да са фактор който да накара ЕЦБ да се въздържи да увеличи лихвите?
– За момента ЕЦБ обяснява политиката си на ниски лихвени равнища с незначителната инфлация. Но както вече ви казах според последните данни тя много бързо може да достигне нивото от 2% и тогава ЕЦБ ще трябва или да увеличи лихвите или ще е изправена пред трудната задача да обясни защо не го прави. Тезата че ниските лихви се поддържат, за да се решат проблеми свързани със слабата капитализация на определени банкови системи или със свръхзадлъжнялоста на определени правителства, ще бъде много трудно защитима за ЕЦБ. Решаването на една такава дилема ще е много сложна задача.
А от гледна точка на банките. Ако в някоя от държавите на Еврозоната в която банките има свои дъщерни дружества у нас, възникнат проблеми, това не носи ли риск и за нашия банков сектор?
– Още през 2010-а БНБ изгради механизъм, с който да откъсне българските банки от техните майки в държавите от Еврозонат,а които имат проблеми.
Нашите банки са абсолютно финансово независими от своите майки, тъй като те вече не оперират на пазара с взети назаем от тях пари, а със средства които са привлечени от български граждани и фирми. Българските банки разполагат с огромни свръхрезерви, благодарение на ресурси набрани почти изцяло от българския пазар.
Знаете също така, че наложихме ограничение на българските банки да предоставят средства на своите майки в чужбина и това е в сила от няколко години. Освен това, тъй като говорим за дъщерни банки, а не за клонове, те поддържат капитала си в България и то по-критерии за адекватност, които са много по-високи от тези, които важат за техните майки. По-принцип това че у нас повечето банки са дъщерни, а не са клонове на своите майки прави пренасянето на външни зарази в нашия банков сектор много по-трудно.
На целия този фон как кризата променя Еврозоната и по какъв начин това влияе на ангажимента на България за влизане в нея?
– Ангажимента на България за влизане в Еврозоната произтича от договора за присъединяване към ЕС и той е неотменим. Въпросът е, че кризата, която преживява Еврозоната, променя критериите за влизане в Еврозоната. Това прави този ангажимент по трудно изпълним и времето в което реално можем да постигнем една такава задача става по-дълго. Веднага трябва да кажем че писаните критерии не са променени. Те са същите онези от Маастрихт. Но тъй като кризата преконфигурира Еврозоната, за влизането в нея бяха въведени много неписани критерии и те си личат от конвергентните доклади на ЕЦБ.
Въпреки всички усилия Еврозоната, погледната отвън, изглежда неустойчива, функционирането й е подложено на убийствени критики, не само от анализатори. Как ще обясните това?
– Когато говорим за Еврозоната трябва да е ясно, че за да е пълноценен и успешен един монетарен съюз той трябва да има обща фискална политика, в която да е предвиден политически механизъм за преразпределение – най-общо казано да се събират данъци от едни хора и да се преразпределят към други. В оригиналния договор за ЕС този механизъм не съществува. В него дори има клаузи, според които, ако една страна има фискални проблеми другите не трябва да я спасяват. Заради това, с цел да се гарантира финансовата дисциплина, е подписан пакта за стабилност и растеж. Проблемът е, че определените в него правила не се спазват. Правилата които казват, че една държава не може да води финансова политика носеща риск за нестабилност. А най-неприятното, че държавите, които първи нарушиха тези правила бяха Франция и Германия. Те дадоха основание на всички останали страни да твърдят, че също могат да нарушават този Пакт. Това наложи пренаписването на правилата в Пакта, които дадоха по-големи права на Европейската комисия да налага санкции, но се видя че това не спря Испания, Португалия и Франция да нарушат изискванията за бюджетния дефицит, без да бъдат реално санкционирани.
Втория голям проблем е със различното ниво на надзора. Имахме единен банков пазар, но надзираван от национални надзори, които по-различен начин прилагаха регулаторните правила. Освен това в старите правила имаше много възможности за изключения на национално ниво от общите надзорни норми. С въвеждането на изискванията на Базел ІІІ този проблем до голяма степен бе изчистен.
Вследствие на Гръцката, Ирландската и Испанската криза банковия надзор в Еврозоната бе централизиран под шапката на ЕЦБ. Това стана с изграждането на Европейския банков съюз и на Единия надзорен механизъм.
Проблемът е, че сегашната криза в Италия показа, че за момента този надзор все още не е достатъчно ефективен. Освен това според доклада на Европейската сметна палата, осъществяването на над национален банков надзор все още е трудно осъществимо. Оказва че, на практика проверките дори и в момента се осъществяват от екипите на националните надзори. За да се постигне ефекта, който се търсеше със създаването на наднационален общоевропейски банков надзор явно ще трябва да мине още немалко време.
Всички тези промени в Еврозоната са много големи и те са само началото. Предстои да видим какво ще стане с Единия механизъм за гарантиране на влоговете, който виси във въздуха и по него има много спорове. Те вече се водят повече от година. Заради всички тези промени казваме че Еврозоната се преконфигурира. На този фон, когато говорим за пътя на България по изпълнението на ангажимента ни за влизане в Еврозоната трябва да сме наясно, че в нея вече има един цял нов сегмент, който се нарича Европейски банков съюз. За да бъдем допуснати в тази нова по своята структура Еврозона се налагат допълнителни изисквания. Първо трябва да имаш оценка на банковата си система, която да доказва, че тя е стабилна. Освен това трябва да покажеш че нямаш структурни проблеми, защото кризата показа, че именно тези проблеми се проявят в ситуация на икономически и финансови шокове. Затова има изискване за устойчивост на системите, в това число на онези, които могат да създадат големи квази дефицити – като пенсионна система, здравна система. Оценява се й гъвкавостта на пазара на труда.
Силните държави в Еврозоната като Германия видяха по време на криза, че именно страни с нерешени структурни проблеми създават рискове за цялата Еврозона и за това е малко вероятно да допуснат в нея нови държави, които не са решили тези задачи. И от тук е ясно, че за да изпълним ангажимента си за влизане в Еврозоната първо трябва да се справим със всички изброени до момента предизвикателства.
