Стана обичайно предприемачите, а и гражданите да се оплакват от прекалено високите лихви по кредитите. Но докато гражданите имат реални основания за това и в момента, за фирмите нещата не стоят точно по този начин. Според последните данни на БНБ за ноември 2016-а средната лихва по фирмените заеми в национална валута е паднала до 3.9% годишно, а по тези в евро – до 4.16% годишно.
Проверката в статистическите масиви на Централната банка показва, че исторически това са най-ниските лихвени равнища от началото на прехода насам. Вярно е, че средностатистическата лихва е като средностатистическото кюфте от анекдота, популярен в соцвремената – средно се падат по три на човек от населението. Но някои получават пет кюфтета, а други по едно. Така се случва и на кредитния пазар: някои компании – тези, които работят на печалба, имат устойчиви взаимоотношения с търговските си партньори и дългосрочни договори с тях, нямат просрочия и проблеми с данъчните – те могат да получат заеми и при лихва под 3 процента. Банките се конкурират с всички средства именно за такива клиенти. Въпросът е, че повечето тях се въздържат да теглят кредити, а големите компании често предпочитат да работят директно с чуждестранни кредитори. Такова поведение автоматично натиска надолу лихвите за такива дружества. Но има и значителен брой фирми, които не могат да покажат добри финансови резултати и стабилен бизнес. Те се добират до кредитите при
два-три пъти по-високи лихви от средните за пазара
А не е изключено банките въобще да се въздържат да кредитират подобни клиенти. Все пак оценката на качеството на активите и стрес-тестовете, които приключиха в средата на август 2016-а, ограничават силно апетита на банките да поемат по-голям риск. Така че общата картина не бива да ни заблуждава, че зад светлия й на пръв поглед тон няма много тъмни нюанси. Във всеки случай на бизнеса трябва да му е ясно, че в близко бъдеще банките у нас трудно ще се решат да предложат по-либерални условия на по-широк кръг потребители.
Трябва да напомним също, че в момента всички кредитни институции се подготвят за въвеждането на международен счетоводен стандарт 9, който ще влезе в сила от началото на 2018-а. Този стандарт въвежда коренно нов подход при оценката на риска, свързан с отпускането на кредити и на заделянето на провизии по тях. Ако до момента по-високият риск от влошено обслужване на един фирмен заем се установяваше едва след първото му просрочие, надхвърлящо 30 дни, и едва тогава върху него започваше начисляване на провизии сега – с влизането в сила на новия стандарт по-високият риск ще трябва да се отчита и провизира още при разрешаването на кредита.
Прилагането на правилата на МСФО 9
ще увеличи допълнително изискванията по отношение на обезпеченията. И най-вероятно ще доведе до повишаване на лихвените равнища за заемите за фирми поне с още 2-3% над сегашното им ниво. Дотам ще се стигне, ако не отговарят на счетоводните критерии за действащо предприятия: печалбата им преди данъци да покрива 1.1 пъти разходите за обслужване на взетите заеми. При равни други условия (в случай че лихвите на международните пазари не се повишат) и ако критериите за кредитиране на банките не се либерализират, прилагането на МСФО 9 ще оскъпи чувствително финансовия ресурс за много дружества. При това тук не се включват разходите на банките за въвеждането на самия стандарт. А част от тях (ако не и всичките) неминуемо ще бъдат прехвърлени към кредитополучателите под формата на такси и комисиони, които също влизат в цената на кредита.
За гражданите ситуацията също не е розова
нищо, че изглежда така на пръв поглед. Вярно е, че лихвената статистика на БНБ би показала, че среднопретеглените лихви и за потребителските, и за ипотечните заеми, и в левове, и в евро са с рекордно ниски равнища. Но… винаги има едно "но" и точно в него се крият важните детайли. Важно е да се знае, че и в групата на фирмите, и между клиентите си банките избират и запазват за себе си само платежоспособните кредитополучатели – тези, които имат добра кредитна история, а в повечето случаи получават заплатата си по сметка в банката, която им отпуска заема. И имат достатъчно високи доходи, които могат да бъдат проверени през НОИ, за да покрият текущите си задължения. За такива граждани средната лихва
по потребителските заеми
е 9.38% в левове и 8.37% – в евро. И двете лихви за една година са намалели с половин до един процентен пункт. Както и при фирмите, те са на исторически най-ниското си ниво. Това е положението, като говорим за усреднената лихва. Само че ако се вгледаме в лихвите за свръхкраткосрочни потребителски заеми – тези с падеж до една година, там средният размер рязко нараства и достига близо 28.34% за левовете и трябва да се отбележи, че от няколко години насам тя не само не намалява, но и се увеличава, при това доста бързо – с един до два процентни пункта средногодишно.
Намалението на средния лихвен процент идва от заемите в левове със срок над пет години. От данните, публикувани от БНБ, се вижда, че потребителските кредити с този по-дълъг матуритет явно са предпочитани от населението, защото те съставляват 77% от всички левови потребителски заеми. Докато тези със срок на изплащане под една година са около 1% от общия им обем. Явно банките не обичат да дават на гражданите заеми "на пожар" и с всички възможни средства се опитват да насочат онези свои клиенти, които кандидатстват за малко по обем и краткосрочно финансиране, или да задоволяват нуждите си чрез картовия бизнес, или чрез фирмите за бързи кредити. Само че при кредитните карти лихвите достигат до 18% годишно, а лихварските фирми дори при сегашните законови ограничения искат над 38% лихва. И то при положение, че клиентът си връща заема без просрочие. А в "комплект" с наказателните лихви цената му излита в небесата.
При потребителските заеми в евро няма такъв дисбаланс между лихвите по краткосрочни и дългосрочни заеми, какъвто се наблюдава при левовите. Но трябва да се има предвид, че потребителските заеми в евро са около девет пъти по-малко като обем в сравнение с левовите и при тях почти няма кредити, отпуснати за срок под една година.
Що се отнася до годишния процент на разходите, по потребителските заеми в левове той е с процент и половина до две на сто по-висок от лихвите. Тук влияние оказват таксите и комисионите, които през изминалите една-две години банките бавно, но сигурно повишават. И пак, както и при лихвите, разликата в равнището на ГПР между заемите до една година и тези над пет години е, меко казано, чудовищно голяма. Докато при потребителските заеми в евро – все поради изброените вече причини, такава разлика няма.
При жилищните кредити
ситуацията с лихвите изглежда доста по-предвидима и регулирана. Това са по правило заеми с много дълъг срок – в повечето случаи между 20 и 25 години. За тях се иска и солидно обезпечение, най-вече ипотека върху недвижимост. По тази причина както лихвите по тях, така и годишните проценти на разходите са много по-ниски, отколкото при потребителските.
За жилищните заеми в левове средната лихва, както и ГПР е около 5.5 процента.
При кредитите в евро лихвата и ГПР са около 6.5 процента. Тук обаче също има условности. Сигурно много хора са забелязали, че някои банки предлагат жилищни кредити при 3.5% лихва. Малко са обаче клиентите, които обръщат внимание на факта, че макар и фиксирани, тези лихвени равнища са един вид промоционални – те важат за първите три години от обслужването на заема. След това или започва да действа плаващ лихвен процент, базиран на индекс (СОФИБОР, ЛИБОР или ЮРИБОР) плюс надбавка, или се договаря нов фиксиран лихвен процент за следващ тригодишен период. Тук рискът за клиентите е следният: в момента лихвените индекси са около нулата. На това се дължат и ниските лихвени равнища. Но според всички прогнози това ще се промени и лихвените индекси ще започнат да се повишават още тази година. Най-вече заради инфлационните очаквания в САЩ и в еврозоната. По тази причина още в края на 2016-а Федералният резерв обяви евентуално повишаване на лихвата на три пъти през 2017-а. По-високата лихва означава по-силен долар и ако Европейската централна банка не даде знаци, че ще води подобна политика, за да подкрепи еврото, това ще го прави пазарът. Което автоматично ще доведе до покачване на индексите ЛИБОР и ЮРИБОР. По-скъпият външен ресурс ще вдигне и българския индекс на междубанковия пазар – СОФИБОР.
И сега да си представим как биха изглеждали лихвите по жилищните кредити. Сега те се формират на базата на почти нулев индекс, плюс надбавка от 4-5%, ако индексите се увеличат през 2017-а с 1 до 2 процентни пункта. Това би вдигнало лихвените равнища от сегашните 5.5-6 до 7-8%, че и по-нагоре. Защото след исторически ниските лихвени равнища винаги следва повишение.
Всички тези рискове трябва да отчитат гражданите, които сега обмислят дали да вземат жилищен или по-дългосрочен потребителски кредит. И да предприемат мерки да се застраховат срещу тях. В противен случай има опасност да срещнат проблеми с редовното обслужване на задълженията си. И всички произтичащи от това неприятни последствия.
