От година насам няКОЙ организира спешно "процедура" за превземането на Русенската корабостроителница. Веднага след ликвидацията на Корпоративна търговска банка синдиците, вместо да преценят възможностите на всяко от предприятията, които имат задължения към нея, блокират възможностите те да реализират продукцията си, а това е начинът да ги разчистят. Вместо това бяха предприети десетки процедури за обявяването на тези инак работещи предприятия в несъстоятелност. И дейността им на практика спря. И те се изправиха пред фалита.
Това се случва и с Русенската корабостроителница
През миналата година синдиците внесоха искане за несъстоятелността на всъщност работещото предприятие "Русенска корабостроителница Запад" АД. Според документите, с които в. "БАНКЕРЪ" разполага, те претендират да си получат одобрената сума по договор за банков кредит от 24 март 2014-а в размер на 28.5 млн. лева. Въпреки че усвоената сума от заема е доста по-малка – 20.5 млн. лева. Това става ясно и от определение №190 на Великотърновския апелативен съд от 24 октомври 2016-а.
Магистратите от старопрестолния град отменят предишно определение на Русенския окръжен съд (от 1 юли 2016-а) в частта му, в която се допуска обща възбрана и запор върху имуществото на предприятието. Разрешава се единствено да бъде наложен запор върху банковите сметки на "Русенска каробостроителница Запад" АД. Съдиите са преценили, че предприятието би могло да продължава своята работа, а средствата, получени от кораборемонтните работи, да отиват за покриването на дълговете му.
НяКОЙ друг обаче очевидно е пресметнал, че ако работата в корабостроителницата спре, това ще срине цената й и когато тя окончателно бъде обявена в несъстоятелност. Тогава тя може да бъде напазарувана срещу нищожни средства и без никакви дългове (схема, която се ползва често и която в. "БАНКЕРЪ" описва от години).
Първият етап от въпросната схема се реализира със запечатването на производствените бази заедно с намиращото се в тях оборудване. Такова е решението на Русенския окръжен съд от 18 ноември миналата година. Апелативният съд във Велико Търново обаче го отхвърля като незаконосъобразно. Но атаката към дружеството не отслабва. Само няколко дни след като са отпаднали ограниченията и производствените мощности на корабостроителницата биха могли да заработят (отново и така да изплаща дълговете си), тя отново е запечатана.
Изпълнителният директор на предприятието Митко Димитров коментира по този повод пред представител на в. "БАНКЕРЪ", че е съвсем очевидно, че нито една институция в Русе и в България не желае предприятието да работи. Той разказа хронологията на събитията така: През месец ноември миналата година корабостроителницата е била затворена на основание на първото Определение на Русенския окръжен съд. На 16 февруари след решение на Апелативния съд във Велико Търново корабостроителницата е отворена. Но само за няколко часа. В 13.00 часа частният съдебен изпълнител Хаджииванов отваря предприятието, а в 18 часа друг частен съдебен изпълнител – Милкана Македонска, се сдобива с нова обезпечителна мярка и за пореден път запечатва и производствените помещения, и административната сграда, където се съхраняват всички документи на предприятието. Така отново е "парирана" възможността то да заработи.
Според Димитров в предприятието към настоящия момент работят над 100 души на трудов договор, но нито съдът, нито съдебният изпълнител са пожелали да подсигурят работата на тези хора. Димитров признава, че дружеството има големи парични задължения, но обяснява, че те са наследени от предишни собственици и управляващи. Той недоумява защо корабостроителницата получава подкрепа от другите си кредитори, които осигуряват финансов ресурс, за да може тя да работи, но не и от "КТБ" АД (н), която има най-голям интерес предприятието да се върне към живот. Изпълнителният директор разказва за огромните трудности да се намерят клиенти, които да им дадат поръчки. Въпреки това са склонни да го направят. А синдиците на банката сякаш са се вторачили единствено в организацията на "активно мероприятие за унищожение на предприятието и то по най-бързия начин", казва Димитров. И задава съвсем логичен въпрос: ако предприятието бъде обявено в несъстоятелност, ще потекат ли пари в КТБ АД (н) и ще покрият ли те натрупаните задължения? Нима единственият разумен начин не е то да работи, за да не бъде затворено завинаги?! Ако то стои запечатано повече от месец, ще остане и без работници, и без клиенти и ще започне да се саморазрушава. Директорът продължава: "Всички институции ни правят проверки – НАП, Инспекцията по труда, страна сме по множество дела, но не можем да си вземем документите от административната сграда, за да защитим интересите си. Не могат да се подават данъчни декларации, не могат да се оформят трудови досиета, не могат да се водят никакви документи, тъй като всичко е запечатано. Да не говорим, че най-ощетени ще бъдат работниците на корабостроителницата, тъй като те имат да получават заплати, които едва ли някога ще вземат. Димитров разказва, че назначеният временен синдик Росен Милошев лично е поискал от него да уволни хората. Друга стряскаща история е, че с последното определение на русенския окръжен съдия Алексиева се постановява поредното запечатване на предприятието, но на неговата територия са задържани и… пет кораба, които би трябвало да бъдат ремонтирани. Димитров разказва, че цялото това безумие с "арестуването" на чуждестранните кораби е продължило близо месец и след дълги разправии едва на 13 март най-сетне те са "освободени" и върнати на собствениците им.
Според Димитров корабостроителницата е пропуснала огромен брой
поръчки, които са можели да я изправят на крака
Имало е запитвания от австрийски и унгарски фирми за извършване на ремонти на кораби. Сключен е предварителен договор дори за ремонта на кораба "Радецки" – един български паметник и национална реликва. Всички възможности обаче вече са ликвидирани. И както можем да се досетим, те ще стават все по-малко. Стотици специалисти, работещи тук и които не се намират под път и над път, ще останат на улицата. И още по-лошо – те със сигурност ще потърсят прехрана извън пределите на страната. Това вече се случи с Бургаската корабостроителница, чиито активи продължават да се изнесат на публична продан за жълти стотинки (тема, която в. "БАНКЕРЪ“ разработи подробно още преди повече от две години).
За да "обосноват" натиска си върху корабостроителницата, синдиците на КТБ пък "информират" обществеността с поредица от прессъобщения, в които описват "опитите на някои длъжници да осуетят техните действия по събиране на вземанията на банката. В опит да обяснят предприетите от тях действия за спиране работата на корабостроителницата, те обвиняват ръководството на предприятието, че чрез "взаимносвързани фирми се опитва да си присвои и малкото останали активи на дружеството".
Синдиците напомнят, че първоначалните акционери в „Русенска корабостроителница Запад” АД са "Гипс Трейд" АД, "Глобални Пътни Системи" АД, "Русе Шипбилдинг Къмпани" АД и "Вип Пропъртиз" ЕООД (акционер и в "Петрол" АД), както и кредиторите на дружеството "Русе Индъстри" АД и "КИК – Дизайн" ЕООД, които също така са кредитополучатели и длъжници на КТБ АД (н). И обобщават мотивите за своите действия с "разкритието", че "последващите приобретатели на вземанията и на активите на "Русенска корабостроителница Запад" АД са новоучредени дружества или дружества без търговска дейност, както следва: "ФОКС Къмпани" ЕООД (учредено през 2009 г. с 5000 лв. капитал, с управител и едноличен собственик Александър Феодоров Кръстев), "Ню Лайт Хаус" ЕООД (учредено през 2013 г. със 100 лв. капитал, няма обявени счетоводни отчети, с управител и едноличен собственик Рашид Ахмед Али), "ВИП Осем" ЕООД (учредено през 2013 г. с 8 лв. капитал, с 12 000 лв. приходи от продажби и с управител и едноличен собственик Валентин Иванов Проданов) и "Фабриа" ЕООД (учредено през декември 2015 г. с капитал от 2 лв., с управител и едноличен собственик Павел Тодоров Кирилов).
Според тях именно тези "разпореждания" с активите на "Русенска корабостроителница Запад" АД са извършени на занижени цени, координирано между дружествата, и вероятно имат за цел единствено да възпрепятстват КТБ АД (н) в опитите на банката да осребри заложеното в нейна полза имущество“.
Трудно е да разберем тази загриженост за вложителите, при положение че предприятието е спряло работа вследствие именно на тяхното искане. А хората тук се вълнуват от въпроса на каква цена то ще бъде продадено след окончателното му обявяване в несъстоятелност?!
