Разменна монета: Ще дадат ли еврото на най-добрия граничар

борисов меркел

Премиерът Бойко Борисов вече ни поведе към еврозоната. Изказванията му през последните дни демонстрират особена "завоевателна" стръв. Да, няма друга логика освен да пренесем нашата стабилност в Клуба на богатите в ЕС. Особено когато, колкото и да ни хвалят Меркел и Макрон, на нас ни е отредено достойното място в движещите се на втора скорост по развитие. И Бойко си представя, че като изритаме лева по-бързата скорост, стабилността ще дойде едва ли не от само себе си.

Във вторник, 6 юни, от Париж Борисов заяви, че влизането в чакалнята на еврозоната и Шенген ще е цел за България, за да не остане тя в групата на по-бавно движещите се страни в ЕС, а Макрон обеща подкрепа за българските усилия, ако страната изпълни условията.

Подобна небезусловна подкрепа България срещна и в Германия – втория стълб на Обединена Европа. Там той публично си пожела влизане в Шенген. Маркел го целуна за активността, но го предупреди, че работата ще стане, „ако България изпълни условията за Шенген, а това е свързано с борбата с корупцията и правовата държава".

Пред Меркел Борисов потвърди, че ще направи необходимото България да е от страните "на първа скорост в ЕС". Германският канцлер сподели, че е оценила усилията на България за опазването на външната граница с Турция много високо. "Това е голяма отговорност и тежест за България. Ние искаме в този смисъл страната ви да стане член на Шенген и финансовите министри, които ще решават какво да стане с чакалнята за еврозоната, ще говорят за това. Ние знаем за това желание на България. Искаме България колкото се може по-бързо да участва във всичко. Който иска, може да участва, ако изпълни условията", обясни Меркел.

По-съсредоточените наблюдатели отбелязаха, че до дни Борисов ще замине за Турция за среща с президента Реджеб Ердоган. Този път с явната мисия на посредник в охладнелите отношения между Германия и южната ни съседка, връх на които е изтеглянето на германския контингент от ключовата военна база Инджирлик (в превод от турски "Смокинова градина"). Това ли е разменната монета? Да дадат еврото на най-добрия граничар.

На тези мисли навеждат и разменените реплики на Борисов с германския президент.

"Европа има нужда от вас и вашето правителство, Балканите имат нужда от вас, България има нужда от Вас." Тези думи казал президентът на Федерална република Германия Франк-Валтер Щайнмайер на нашия министър-председател по време на срещата им в Берлин. Докато Борисов специално акцентира върху усилията на страната ни да влезе в чакалнята на еврозоната и за присъединяването ни към Шенген.

Замириса на мастило, на подписи. Защото нещата не стигат само до волеизявленията на Борисов. Във вторник стана ясно, че финансовият министър Владислав Горанов ще се среща с германския финансов министър Волфганг Шойбле по темата за влизане на България в еврозоната, което вече са разговори на друго, високо експертно ниво. Но това може да се случи само ако има политическа воля за подобна трансформация. Което Бойко предвкусва редом с българското председателство.

Ето дословно дневния ред на Бойко:

"Конкретно в момента техният финансов министър – на Франция (Бруно льо Мер), работи с нашия по темата. На 23 юни ще бъдем при финансовия министър на Германия Шойбле".

"На 23 юни с финансовия министър Шойбле ще продължим разговорите за чакалнята за еврозоната. Ние ще си напишем домашното, ще положим всички усилия и ще направим необходимото. Заслужаваме го."

В четвъртък, 8 юни, Борисов дори изглеждаше уверен. „България има рядък шанс с предстоящото председателство на ЕС и това, което сме постигнали като авторитет в Европа, да постави темата за влизане в „чакалнята” на еврозоната, механизма на обменните курсове ERM II. А това означава намаляване на лихвите по кредитите, гарантиране на инвестициите и преодоляване на рисковете за страната ни от Европа на „две скорости“."

Борисов се засили към еврото още през август миналата година. Тогава той обясни: "Чакалнята на еврозоната е много важно политическо решение и би било добро за България. Към днешна дата то не носи никакви ангажименти от страна на държавата. Ние покриваме критериите“.

Оттогава обаче формалните критерии постепенно взеха да обрастват с допълнителни изисквания, които се взимат предвид негласно. В Европа често взе да се коментира „финансовата уязвимост на България“. С този непроизнесен, неформален критерий се акцентира върху  дефицита по текущата сметка. Започна да се коментира и „равнището на икономическо развитие“, измерено като БВП на глава от населението. Това също не е официално записан критерий, но очевидно той също играе роля.

Има и непроизнесени критерии, които са свързани с политическата оценка за България. Оценките за правосъдната й система и политическата стабилност в страната никога няма да бъдат записани, но неформално се взимат предвид.

Но може би тези добавени изисквания към България бяха необходим дипломатически натиск, за да се стигне до подстъпите на сделката – еврозона срещу "приспивна песен за Турция".

Още на 30 март в Малта българският премиер започна артилерийската подготовка по въпроса. „България ще кандидатства с новото си правителство за чакалнята на еврозоната, за да изпълни всичките си ангажименти към ЕС". Това декларира пред европейските лидери от десницата в Малта председателят на ГЕРБ Бойко Борисов. В своята реч по време на конгреса на ЕНП Борисов заяви, че България отново е стабилна държава, а ГЕРБ ще продължи европейския път на развитие на страната. „Постигнахме 3.6% икономически ръст, 14 млрд. лв. фискален резерв, 7% безработица, 27% външен дълг, 0 инфлация и бюджетен излишък“, подчерта Борисов. А след като очерта финансовата стабилност на страната и спазването на Маастрихтските критерии за ниска инфлация и дефицит до 3%, лидерът на ГЕРБ посочи, че предстои България да кандидатства и за чакалнята на еврозоната.

На 5 юни Борисов дори се втвърди до крайност: „Еврозоната е задължителна!“

Премиерът подчерта, че България няма друг път освен да работи с цялата си активност, на всички нива, за цялостта и силата на Европейския съюз.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

На 9 юни ЦИК отчете рекордно ниска избирателна активност. На какво се дължи това, според вас?

Подкаст