Повече от две години инвеститори, финансисти и експерти от регулаторните структури очакват да научат името на банката, която първа ще тества новите правила за спасяване на кредитори в беда. Немалко от експертите пък се чудеха дали новият режим изобщо ще влезе в действие.
Днес вече има някои отговори. Европейските регулатори поеха контрола върху испанската "Банко популар" в края на миналата седмица, като "отвяха" акционерите и собствениците на подчинен дълг. И продадоха кредитора на по-големия му съперник "Банко Сантандер" срещу символичното едно евро. В действителност спасителната акция за "Банко популар" ще струва на "Сантандер" 7 млрд. евро – близо 2 млрд. евро над очакванията на анализаторите. Купувачът планира да плати сметката с парите от продажбата на свои акции.
Процесът започна в началото на миналата седмица, след като Европейската централна банка прецени, че "Банко популар" е заплашена от фалит, притисната от необслужвани активи за 37 млрд. евро. След което се намеси Единният борд за преструктуриране на европейските банки и упълномощи испанския регулатор FROB да надзирава процеса. Продажбата бе договорена в рамките само на 24 часа. И макар че акционерите на "Банко популар" и собствениците на подчинен дълг за 2 млрд. евро загубиха всичко, признаци за сътресения на пазарите на акции и на дългови книжа почти нямаше. Защото всичко протече при строг график и "за нула време".
Според Елке Кьониг – шеф на Единния борд за преструктуриране, това е доказателство, че инструментите, които получиха след кризата органите, оторизирани да се справят с изправени пред фалит европейски банки, са ефективни и защитават парите на данъкоплатците. Инвеститорите и анализаторите обаче опонират, че "Банко популар" не е истински тест на системата, защото кредиторът е продаден, преди да бъде разформирован напълно – процес, включващ поемането на загуби и от собствениците на първокласен дълг и вложителите с депозити над 100 хил. евро. Други техни колеги пък посочват доста по-сериозните предизвикателства за прохождащия режим, на който го подлагат проблемни банки в Италия, Великобритания и Португалия. Остава висящ и въпроса защо регулаторите не са констатирали по-рано назряващата криза в "Банко популар" или не са я принудили да увеличи по-рано капитала си.
В Обединеното кралство "Бенк ъф Инглънд" следи изкъсо Co-operative Bank, която търси купувачи на своя емисия на нови акции за 750 млн. паунда и ще натовари със загуби собствениците на банкови облигации. Без такива мерки регулаторите може да я вкарат в процедура по закриване. Въпреки че Островът е извън обсега на действие на новия режим на еврозоната, той е задължен да спазва изискванията на Директивата за преструктуриране и възстановяване на банки на Европейския съюз, според която 8% от банковите пасиви (включително и притежатели на облигации и негарантирани депозанти) трябва да се ликвидират, преди да се използват пари на данъкоплатците за спасение на застрашената институция. А това означава, че сегашните собственици на банков дълг на Co-op Bank вероятно ще инвестират достатъчно средства, за да се отърват от процедурата по разформироване на банката.
В Португалия пък централната банка се съгласи да предостави контрола върху "Ново банко" (възкръснала от пепелта на фалиралата преди две години "Банко Еспирито Санто") на частния щатски инвеститор "Лоун стар". Сделката обаче ще причини повече загуби на притежателите на първокласен дълг (извън понесените при предишното преструктуриране) и централните банкери се опитват да я блокират. А това може да накара надзорните органи да задействат процедура по разформироване на "Ново банко".
И закъсалата португалска банка, и английската Co-op Bank имат ограничени количества подчинен дълг, който да абсорбира загубите. Което означава, че цялостното им оздравяване ще засегне и инвеститорите в първокласни облигации, и депозантите с над 100 хил. евро, или 75 хил. паунда. Подобен развой на събитията ще нанесе и сериозен политически удар, доколкото мнозинството от най-едрите вложители в Co-op Bank са благотворителни организации, взаимни фондове и други кооперативи. А те не са най-идеалните потърпевши от банкови реорганизации.
Испания също не е приключила с проблемите. Акциите на по-дребния испански кредитор "Либербанк" загубиха около 20% от пазарната си оценка (на 9 юни), докато инвеститорите "ловуваха" за банки, които да споделят съдбата на "Банко популар".
Италианските банки са следващият тест за европейския банков режим. Брюксел и Рим водят напрегнати преговори за спасяването на "Банка пополаре ди Виченца" и "Венето банка", защото крайният срок за решение по казуса е 30 юни. Италианският финансов министър Пиер Карло Падоан обяви на 13 юни, че е оптимист за изхода от разговорите. Това стана, след като в сутрешните часове на същия ден най-големият местен кредитор "Интеза Санпаоло" проведе съвещание на борда, на което е било обсъдено присъединяването на институцията към консорциума от италиански банки (включително и "Уникредит"). Той трябва да осигури 1.2 млрд. евро за проблемните кредитори и по този начин да създадат условия за осъществяване на предпазната им рекапитализация. Тази сума е необходима за покриване на натрупаните банкови загуби, защото, според европейските правила, това трябва да стане с частни средства и преди да започне подкрепената от държавата предпазна рекапитализация за 6.5 млрд. евро.
Господин Падоан се състезава с времето заради опасения, че изтичането на депозити може да се ускори и да направи невъзможно спасението на банките. Изявлението му се появява ден след като МВФ критикува начина за справяне с проблемните италиански кредитори. "Монте дей Паски ди Сиена", чийто фалит бе определен като системна заплаха за фрагментираната италианска банкова система, бе спасена чрез предпазна рекапитализация през миналата седмица. Преговорите между Рим и Брюксел по темата се проточиха почти 18 месеца.
