Както се очакваше втората стенограма за КТБ – тази от консултациите при президента Росен Плевнелиев на 14 юли 2014 г., не даде отговор на въпроса кой обра и срина Корпоративна търговска банка. Стенограмата обаче показа, че системните политически партии – ГЕРБ и БСП, са блокирали защитата на всички вложители в КТБ.
Както "БАНКЕРЪ" вече писа ключовият момент в дебата при държавния глава е предложения от БНБ план за разделянето на банката на добра и лоша част, за чието прилагане обаче парламентът трябва да приеме специален закон. Представителите на БСП казват, че нямат мандат да обещаят на това заседание, че парламентарната им група ще подкрепи искания от БНБ закон за КТБ. Те искат време за консултации и го получават, но след като се връщат на масата където се водят дебатите заявяват, че няма да приемат такова законодателно решение. Тогава и ГЕРБ запява друга песен. Лидерът на партията Бойко Борисов заявява, че в предизборна ситуация няма да допусне да го обвинят, че се е съюзил с ДПС за приемането на предлагания от БНБ проектозакон и оттегля подкрепата си за него.
Изключително интересни са коментарите на политиците по темата. Например лидерът на ГЕРБ казва: "Колеги, тук можем да кажем колегиално, че няма да коментираме, но след 2 или 3 дена ще отидем в парламента, където ще се изказват много депутати. Ние от този въпрос и от този отговор не можем да избягаме. Каквото и да им се казва, всеки ще си има мнение, ще излезе и ще зададе един елементарен въпрос. Как мислите, отвън няма да изпуснат да ни питат какво ще стане след това с други банки и т.н., и ние какво, ще кажем: разбрахме се да мълчим. На този въпрос трябва да се отговори като ни питат. А ние какво ще отговорим? – За тези решихме, но за другите няма. Не можем да отговорим така."
Председателят на ДПС по онова време Лютви Местан пък е на мнение, че "Всеки ще казва каквото си иска, въпросът е да не казваме какво тук сме говорили."
Включва се и премиерът Пламен Орешарски: "Г-н Борисов принципно е прав. Ще ви кажа обаче защо не можем да го направим рамково закона, така че да гарантираме всички депозити, най-малкото заради това, че ще ни обвинят в нелоялна конкуренция спрямо другите 21 страни-членки. Има общо законодателство, където се гарантира по 100 хил. директива, а изведнъж България гарантира всичко. И, примерно, ще скочат………………и ще кажат: вие ни теглите вложители по този начин. Давам само един аргумент.
Така че кейс бай кейс е навсякъде в Европа и ние няма как да избягаме от него."
Президентът Росен Плевнелиев обобщава: "Това, което предложих в началото, беше именно, че влязохме в конкретиката на казуса КТБ, като си запазваме правото в бъдеще, ако има и други случаи. И затова казахме: банковите депозити до 100 хил.лв. са гарантирани със закон. Това се отнася и за всички клиенти на КТБ. Фондът за гарантиране на влоговете и правителството разполагат с достатъчно ресурс. И след това вече във втората теза, в която ние се обединихме, говорим: фондовете в КТБ над 100 хил. евро при двете условия – губят лихвите, защото са спекулативни, и второ, при пълно разкриване на банковата и данъчната тайна, което пък ще излезе като много силно послание към народа, че има справедливост и си запазваме правото за гъвкавост, ако се наложи. Тук ние не говорим изобщо за законодателна инициатива дори в този случай, а говорим за законодателни мерки, които да бъдат предприети от парламента. Обратното наистина сега трябва да го решим – казваме до 100 хил. и нито лев отгоре.
Това какъв ефект ще има върху системата, вече го дебатирахме. Мисля, че това решение, което аз предлагам, е по-разумното."
В отговор на президента Иван Искров казва: "Г-н Президент, по-малък е рискът със сегашния закон, който сме обсъждали с експертите на парламентарно представените сили, при този риск, който каза и г-жа Цачева – да отидем в Конституционния съд по някакъв начин. Това е по-малък риск, отколкото да видоизменяме на крак и да падне банковата защита, защото имаме………… чуждестранни граждани, които могат да ни съдят. Това изведнъж да свалиш банковата тайна, е прецедент."
Интересна е и позицията на Бойко Борисов, който настоява "да напишем, че ще се изплащат само на тези, които са качени в интернет и в данъчните им декларации, че са платили данъци. Тогава отпадат всички съмнения за банкова тайна и каквото и да било. Квесторът или който там плаща, първо проверява има ли го на сайта, платил ли си е данъците, и ако не, дава на прокурора да провери или на данъчните, на който и да е, да направят съответната справка и тогава може да не получи и лев, като няма документи откъде му е доходът. С това ние си решаваме много важен въпрос, което е справедливо. Над тези 100 хил.- произход на парите, данъчна декларация и т.н. Това ми е логиката. Тогава няма да влезем в хипотезата на банковата тайна, а е и по-честно."
Подуправителят Калин Христов казва: "Никой не може да започне да плаща, преди да се избере пътят, по който се тръгва. Тоест, ако тръгнем по съществуващия ред, това е отнемане на лиценз, времето, което е нужно за отнемането на лиценз, и след това 20 дни плащане. Ако се тръгне със специален закон, не се активира този ред, но не може да има междинно положение, когато Фондът започва да плаща, защото той действа по инструкция на нас, ако вземем лиценза, или по специалния ред, когато се приеме законът и му възложи той това да го прави. Така че Фондът няма автоматично активиране. Тоест, ние трябва да изберем пътя, няма междинен път, в който някой започва да прави нещо, пък ние го догонваме в движение."
Президентът Плевнелиев отново прави кратко обобщение на ситуацията: "Значи ще изберем нестандартният начин-ще слезем долу и ще кажем, че Фондът ще встъпи в правата си. Ясно е записано. Това е по-прозрачната процедура. Това е единият вариант. В другия политическите партии трябва да се съгласят да правим специален закон за банката. Кажете "да" или "не". Това е. Аз съм готов да обясня на народа долу, че 20 дни – да, но пък ще има процедура, ще има справедливост, ще има това, ще има онова. Ако ще има специален закон, рискът е за политическите партии."
Тук идва моментът, в който образно казано колата се обръща в пропастта. БСП искат време, за да получат мандат и да подкрепят създаването на специалния закон. Затова Плевнелиев дава 15 минути почивка. След нея обаче социалистите обявяват, че "нас ни притеснява приемането на специален закон".
