Всички правим издънки – понякога невинни, понякога със сериозни последици. Когато обаче държавни лидери извършват необмислени действия, отражението им рядко е незначително. И когато им се размине само с присмех, може да се смятат за късметлии.
Макар да ни изглежда, че Доналд Тръмп е в Белия дом от цяла вечност, той влезе в него през тази година – на 20 януари. А усещането, че е там от дълго, дължим на това, че новият американски държавен глава сякаш не може да преживее и ден, без да даде храна на медиите. Прави го по любимия си начин – с постинги в Туитър. Не беше минал и месец, откакто бе встъпил в длъжност, и под свой коментар за минали терористични атаки в Европа той написа мистериозното "погледнете какво стана снощи в Швеция". Там е работата, че нищо особено не беше се случвало в скандинавската страна нито предната вечер, нито някоя от предишните. Жителите на кралството дълго се чудиха какво ли е искал да им каже американският президент.
Не по-малко озадачение предизвика друг туит на Тръмп, посветен на постоянния му конфликт с водещите медии. Започващ с думите "Въпреки непрекъснатата, негативна медийна…", той завършва с
неразбираемото звукосъчетание "covfefe"
Така и никой не разбра какво е имал предвид, но това не попречи Туитър да бъде залят с шеги и закачки, като в близките часове новата дума бе употребена в 1.2 милиона надпреварващи се по остроумие коментара.
Нетолкова невинни последици имаше друга изцепка на Доналд Тръмп. В края на ноември той сподели три видеоклипа с антиислямска насоченост. Оказа се обаче, че ги е взел назаем от Джейда Франсън, заместник-председателка на крайнодясната британска група "Британия на първо място". Самата Франсън, която по рано тази година беше арестувана и сега е на свобода под гаранция, веднага благодари на президента на САЩ с думите "Господ да те благослови, Тръмп". Но нетолкова ентусиазирано реагираха останалите представители на Лондон. Премиерката Тереза Мей определи споделянето на видеата като "грешка". Тръмп обаче не само че не сведе виновно глава, а реагира – отново в Туитър, с думите: "Тереза Мей, не се фокусирай върху мен, фокусирай се върху Радикалния Ислямски Тероризъм, който се случва в Обединеното кралство." Отговорът му предизвика вълна от възмущение на Острова и някои британски политици поискаха предстоящото му догодина посещение във Великобритания да бъде отменено.
При все че Туитър е предпочитаното поле за изява на американския президент, през отминаващата година той неведнъж стъпи накриво и извън социалната медия. Протоколните му гафове нямат чет – от безобидните му грешки в реда, според който трябва да се ръкува с чуждестранните лидери (ръката му неведнъж увисна празна във въздуха, докато този, към когото я бе протегнал, се здрависваше със съпругата му Мелания), до очевидни прояви на липса на възпитание – като случая, при който грубиянски изблъска премиера на Черна гора Душко Маркович, за да се изтъпани най-отпред за протоколна снимка. Тогава направи впечатление реакцията на литовския президент Далия Грибаускайте, която се обърна към Тръмп с жест в смисъл: "Какво точно правиш?".
Може би най-загадъчната изява на Доналд Тръмп обаче бе
обявяването на несъществуваща държава – Намбия
По време на сесия в ООН с африкански лидери той на два пъти я спомена, което изключва възможността за грешка на езика. "В Гвинея и Нигерия се борихте с ужасяваща епидемия от ебола. Здравната система на Намбия е все по-самостоятелна", каза американският държавен глава, като остави присъстващите в неведение коя по-точно африканска страна има предвид – Гамбия, Замбия или Намибия? Впоследствие се изясни, че визирал Намибия, но гафът му го сроди с един роден принос в политическата география – държавата Нубия. В началото на 90-те години един наш политик се хвана на уловката на хумористичното предаване "Ку-ку" и надълго и нашироко обясни за добрите българо-нубийски отношения, което му спечели прякора Васко Нубиеца. Е, към него се присъедини и Доналд Намбиеца.
И понеже стана дума за щетите, които туитовете на Тръмп нанесоха на американско-британските отношения, не можем да пропуснем лошия автогол, който си вкара самата министър-председател на Великобритания. Тереза Мей, която през 2016-а наследи премиерския пост от Дейвид Камерън, беше сред противниците на напускането на Европейския съюз, но след като жителите на Острова избраха самостоятелността, тя поведе курс към осъществяването на възможно по-мек Брексит. Стратегията й бе обект на постоянни атаки, и то от ядрото на собствената й Консервативна партия и Мей реши да проведе предсрочни парламентарни избори, с които да затвърди мнозинството на своята формация в Камарата на общините и да натрие носа на противниците си. Само че стана точно обратното. На проведения на 8 юни вот консерваторите изгубиха парламентарното си мнозинство и единственият начин да запазят властта си бе да влязат в коалиционни отношения с бившите северноирландски екстремисти от Демократичната юнионистка партия. В резултат позициите на Мей в партията й са по-разклатени от всякога, а по ключови въпроси премиерката е зависима от северноирландците.
Току-що излязъл на политическата сцена, новият френски президент Еманюел Макрон успя на няколко пъти да си навлече неприятности с непремерени слова. По повод подготвяните от него реформи на трудовото законодателство той определи противниците им като "мързеливци". Думите му предизвикаха бурна реакция и се превърнаха в обединяващ лозунг на последвалите протести, които преминаха под призива
"Мързеливи лентяи, обединявайте се"
Противниците на Макрон веднага си спомниха и негови по-стари изцепки, когато бе квалифицирал работнички като "невежи", а при откриването на една гара бе обявил, че там се срещат пътищата на "успели хора и хора, които не са нищо".
По-малките лидери също заслужават внимание. Сред тях няма как да не откроим двама борци за независимост – Карлес Пучдемон и Масуд Барзани.
Пучдемон обяви референдум за независимост на Каталуния, който завърши по най-лошия начин – полиция, арести и отмяна на регионалната автономия на областта в рамките на Испания, а нейният бивш премиер избяга от испанското правосъдие в Белгия. Мадрид издаде международна заповед за арест, но после я отмени и сега Пучдемон като един нашенски хъш седи немил-недраг в чуждата страна и не може да се прибере в родината си. Само дето неговата Браила се казва Брюксел.
Лидерът на иракските кюрди Масуд Барзани също реши, че е дошъл моментът за независимостта, и също лошо се опари. След като в управляваната от него област се проведе референдум, Багдад реагира неочаквано твърдо, като изпрати армия и окупира около една трета от владените от кюрдите територии, лишавайки ги от най-големите им петролни находища. Барзани го удари на молби и извинения, а оставката му бе логичен завършек на неговата авантюра.
Истински екшън разигра бившият грузински президент Михаил Саакашвили в последния месец на годината. Пристигнал в Украйна като привърженик на прозападния курс, той бе лишен от грузинско гражданство, но за сметка на това стана губернатор на Одеска област. После извърши политически завой, като подаде оставка и поведе борба срещу президента Петро Порошенко. Кулминацията бе, когато на 5 декември Саакашвили
хукна да бяга по покривите
от киевската полиция, изпратена да го арестува. Предаде се, но за кратко – привържениците му се нахвърлиха върху представителите на силите на реда и ги принудиха да го пуснат. Следващите две нощи прекара в бунтовнически лагер, напразно призовавайки към нов Майдан за свалянето на Порошенко. Накрая мъжът, който някога бе решил, че може да победи Русия, сам се предаде на полицията. Всичко завърши твърде прозаично – съдът не уважи искането на прокуратурата и го освободи.
Най-погрешната стъпка за 2017-а обаче несъмнено принадлежи на бившия йеменски президент Али Абдула Салех. Управлявал държавата си 33 години, Салех бе истински майстор на оцеляването и успя да запази добри позиции дори след Арабската пролет през 2011-а. По време на разразилата се през 2015-а гражданска война взе страната на бунтовниците срещу покровителстваното от Саудитска Арабия правителство. Това продължи допреди по-малко от месец, когато Салех реши да смени лагера и да си върне благоразположението на Рияд. Маневрата му се оказа неуспешна и се прости не само с позициите си, но и с живота си.
