Поредното разминаване в управляващата коалиция този път не е по повод на плажове и лифтове, нито е само между партньорите в нея. И то показа обаче отчайващото политическо, културно и юридическо безхаберие на властта. Добре, че беше реакцията на ВМРО и на десетки граждански организации, за да се чуе за безумната Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, популярна като Истанбулската конвенция. Последвалата акция за прикриване на семейната свада отпуши дебат за евентуална ратификация на конвенцията от Народното събрание съгласно предложението на кабинета. И тук абсурдът стана пълен, защото в този дебат дори не се споменава същината на проблема с този противоправен акт.
Темата стана медийна след декларацията на ВМРО срещу конвенцията – с основния аргумент, че тя осигурява възможност за признаване на "трети пол". Освен че реакцията е закъсняла, тя се хваща за детайла, за да пропусне основното. България направи основната стъпка за присъединяване към конвенцията на тъмно през април 2016 г., когато тогавашният правосъден министър и сегашен вицепремиер Екатерина Захариева я подписа внезапно на тържествена церемония в присъствието на генералния секретар на Съвета на Европа Торбьорн Ягланд. Актът беше съпроводен с обичайните медийни изяви на няколкото дежурни по темата и платени с външни и вътрешни бюджетни средства НПО-манипулатори, като никой не разбра за какъв правен и житейски абсурд става въпрос.
Цялата пропагандна кампания в полза на конвенцията мълчи за третия пол, но пък тъне в лъжи и манипулации за масово насилие над жените от страна на мъжете, каквото никой в Европа реално не забелязва. Според данните от конвенцията всяка трета жена от ЕС е жертва на физическо и/или сексуално насилие на 15-годишна и в по-ранна детска възраст, а една на всеки 20 е била изнасилена. Отделно повече от половината жени били подложени на сексуален тормоз, но само около 30% от тях съобщавали за това на съответните органи, понеже ги е срам. Икономическите измерения на насилието пък възлизали на 226 млрд. евро заради затруднения достъп на жените до работни места.
Подобни стъкмистики и бомбастики нямат, разбира се, нищо общо с истината. Те целят единствено противопоставяне между половете, представяйки брака и семейството като форма на узаконено и неизбежно насилие от страна на мъжете над жените и децата. За измеренията на тази унищожителна пропаганда у нас е излишно да се говори – семейства не се създават, създадените се разпадат, а деца не се раждат. Истината е, че реалният и масов тормоз е всъщност не физически, а психически и точно в обратната посока – от страна на жените над мъжете, които са притискани да задоволяват несъответни на доходите им претенции на другия пол. Това води до влошаване на качеството на живот и преждевременна смъртност на мъжете, статистиката за което е безпощадна.
В опит да приспи недоволството Захариева не се посвени откровено да лъже. Вицепремиерът увери, че ратифицирането на Истанбулската конвенция нямало да доведе до изменение на конституцията, а щяла само да "разчупи от най-ранна възраст стереотипите за мъжете и жените". Разбрали се с Патриотите – "ако трябва, Истанбулската конвенция да се придружи с обяснителна декларация, която ясно да казва, че тя не води до промяна на конституцията". Процедурите по ратифицирането били дълги точно за да бъде направен анализ за съответствието на конвенцията с основния закон на всяка страна. Дали е правен такъв анализ не стана ясно, но смятали, че няма такъв проблем, и затова я предложили за одобрение от Народното събрание.
Приемането на тази конвенция е обаче безсмислено, ако налудничавите й текстове не бъдат възприети и във вътрешното законодателство. А станат ли част от него, ще е налице грубо погазване на основополагащи конституционни, вътрешни и международноправни норми. Сами по себе си обърканите обяснения на министри, че конвенцията не била задължителна за прилагане издава единствено страх и невежество. Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
С присъединяването си към конвенцията България "се задължава да вземе мерки за предотвратяване и справяне с всички форми на насилие, породено от неравенството между половете, за защита на пострадалите и за ефективно съдебно преследване на извършителите, както и за събиране на информация и повишаване на осведомеността на обществото по проблема с домашното насилие". И управляващите вече признаха, че с ратифицирането на конвенцията ще се наложат законодателни промени не само в областта на защитата на жертвите от домашно насилие, но и на отделни състави на престъпления, свързани с насилие, основано на пола. Едва сега узнахме, че се подготвят корекции в гражданскоправното и наказателноправното законодателство, а темата била "приоритетно досие" за България по време на европредседателството.
Факт е, че конвенцията въвежда определение за пол и полова идентичност като нещо различно от биологичния пол на човека. Според него полът означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и мъжете, независимо дали реално са мъже, или жени. Конституцията и законите ни не познават друг пол освен мъжкия и женския, а Законът за защита от дискриминацията борави единствено с понятието "лица с различна сексуална ориентация".
Истанбулската конвенция въвежда обаче умишлено разлика между медицинското и юридическото определение за пол с цел правото да последва едно ненаучна доктрина. И затова сегашният правосъден министър Цецка Цачева признава, че България възнамерява да пристъпи към употребата на дефиницията "полова идентичност", или т.нар. социален пол (gender), но няма да регламентира еднополовите бракове. Няма обаче и да ги спре, ако двама души от един и същ пол решат, че са с различни социални полове и полова идентичност. И въпреки това очевадно лансиране на хомосексуалните ценности, проблемът със зле прикритото узаконяване на "третия пол" са само част от този за противопоставяне на "традиционните".
В тази връзка Патриотите мълчат незнайно защо за целия спектър на препоръчваните от конвенцията агресивни, неадекватни и противоконституционни мерки срещу мъжете. Проблемът е не само и не толкова във въпросните два-три текста за въвеждане на понятието за социалния пол, а в цялата конвенция, която обявява единия пол като насилнически по дефиниция. Независимо от богатия арсенал от международни и вътрешни правни средства за борба срещу насилието Истанбулската конвенция въвежда за пръв път и крайно арогантно тезата, че жертва на насилие са само жените. На практика авторите на този пасквил заявяват, че независимо от фактите и правните гаранции за равнопоставеност на половете такова нещо няма, понеже единият неспирно бие и тормози другия. Тезата, която съдилищата ни претворяват в абсолютно престъпна практика на брачни дела във връзка с родителските права.
Никой не споменава сега, че в разгара на прикритата кампания в полза на конвенцията миналата година по инициатива на кабинета беше приет Закон за равнопоставеност на жените и мъжете. Той, разбира се, не работи, защото е напълно безпредметен – тази равнопоставеност е отдавна гарантирана на международноправно и конституционно равнище, а Наказателният и Наказателнопроцесуалният кодекс, както и Законът за защита от домашното насилие регламентират конкретните прояви и механизми за защита – без оглед на пола. И понеже предвидената от конвенцията интензивна наказателноправна защита в полза само на единия пол е явно дискириминационна по отношение на другия, авторите са се отсрамили с уговорката, че тя не следва да бъде разглеждана като… дискриминационна.
Авторите на това юридическо извращение безцеремонно се хвалят, че конвенцията въвежда "съвкупност от революционни дефиниции на престъпления като осакатяване на женски гениталии, насилствен брак, преследване, насилствен аборт, насилствена стерилизация". Всичко това ще трябва да бъде въведено като наказателни състави, въпреки че такива има предостатъчно за подобни деяния – независимо от пола. И едва ли ще се намери европеец, който да знае дори за един такъв случай в живота си извън традиционните маргинални етноси, за чиито права същите манипулатори неспирно грачат. Очевидно за тях осакатяването на мъжки гениталии е напълно допустимо, а мъжете са виновният по презумпция пол, който следва да бъде преследван при всеки опит да се заяви като такъв. Да заповяда третият!
Най-шокиращото е, че вълната от коментари на юристи с претенции на конституционалисти не засяга дори бегло същинския проблем с тази нелепа конвенция. Как никой не видя очевадното погазване на основния закон, чийто чл.6 обявява всички хора по рождение за равни по достойнство и права, както и пред закона?! Същата разпоредба прогласява категорична забрана за ограничаване на тези права или въвеждане на привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, ПОЛ, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Какво друго, ако не привилегия по полов признак е разликата в режимите за гарантиране и защита на тези права?! И какво друго, ако не гигантска престъпна манипулация с необозрими социални поражения е "хуманната" теза, според която единият пол е не създател и стълб на семейството, а насилник и негов рушител по рождение?! При такива правозащитници и политици третият пол ни е гарантиран, а смешният плач за обезлюдяването и катастрофално ниската раждаемост е просто съпровод на изчезването ни като нация.
