Българският План за възстановяване и устойчивост отново е на път да създаде полемики заради разнопосочни послания между Брюксел и София. Засега обаче едно изглежда сигурно – страната ни няма да получи предварителните плащания от над 1.3 млрд. лв. (13% от общия ресурс по плана) в рамките на тази година. Няма яснота за одобрението на плана от Европейската комисия, като в общественото пространство по-скоро избуя темата за забележките, които ЕК има към разработения от ГЕРБ и надграден от служебното правителство стратегически документ, по който страната ни очаква да получи 12.9 млрд. лв. до 2026 година.
По принцип графикът на ЕК предвижда българският план да бъде оценен до 15 декември, тъй като бе внесен в Брюксел на 15 октомври. Срокът от два месеца обаче може да бъде удължен, тъй като от Комисията са изпратили няколко препоръки към страната ни, става ясно от позиция на Представителството на Европейската комисия в България.
"Регламентът за Механизма за възстановяване и устойчивост предвижда срок от два месеца за оценката на българския национален план и за превръщането на съдържанието му в правно обвързващи актове. Също така Регламентът предвижда при необходимост този срок да може да бъде удължен по взаимно съгласие между Комисията и дадената държава членка. През този период няма да можем да коментираме отделните мерки или да даваме предварителни оценки“, поясняват от представителството.
Енергетика и върховенство на закона
Засега е ясно, че ЕК е издала десетки препоръки за подобрения в българския план. Още в четвъртък вечерта бившият депутат от "Има такъв народ" Мика Зайкова, която сега икономически експерт в партията, съобщи, че "Планът е с 43 забележки, а енергетиката е направена на кайма".
Макар че писмото на ЕК с бележките не е публично, се твърди, че Брюксел иска целите, свързани с отказа от въглища и прехода към зелена енергия да са по-конкретни и категорични, включително с график и мерки. България следва да включи в плана ясни ангажименти за спиране на най-замърсяващите производства на лигнитни въглища, както и да гарантира, че ако има кроссубсидиране в рамките на Българския енергиен холдинг, то трябва да е подчинено само на целите на зеления преход.
Еврокомисията акцентира в частта "Правосъдие и борба с корупцията". ЕК очаква мерки, свързани със засилване на отчетността на главния прокурор и с възможността да му бъде търсена наказателна отговорност, ако бъде уличен в престъпление. Необходими са и допълнителни ангажименти в борбата с корупцията.
"До момента нямаше европейски механизъм всяка година да даваме резултат по тези проблемни сектори. Нека не се съсредоточаваме върху тези цифри сега – 43. В плана има 57 проекта и 46 реформи, ние сме получили обратна връзка, в която има два големи въпроса и отделни технически въпроси по някой от реформите. Например кога ще бъде въведен този закон – нещо, което сега е трудно да кажем. Техническите въпроси ще бъдат изчистени – те са очаквани. Големите два отворени въпроса са в сферата на енергетиката и в сферата на върховенството на закона. Водехме трудни преговори последните няколко месеца. Аз смятам, че ние сме задали нашата позиция, абсолютно невярно е че има голяма критика към енергийния сектор, в сектор енергетика, сега както е в плана, имаме огромен прогрес – това беше и обратната връзка, която получихме в много неформални срещи", коментира вицепремиерът Атанас Пеканов в четвъртък (9 декември) по време на блиц контрол в парламента.
18 страни от ЕС са получили плащания
Пеканов заяви също, че в преговорите с ЕК досега той и екипът му се опитват да оставят гъвкавост на Народното събрание да решава как да се случат реформите, по които Брюксел има забележки. Това на практика означава, че българският план следва да бъде доработен от потенциалния редовен кабинет с мандат на "Продължаваме промяната.
Реално България бе една от двете последни страни, които не бяха внесли в Брюксел своите национални планове. До тази ситуация се стигна, след като в края на мандата си последното правителство на ГЕРБ не изпрати в Еврокомисията своята версия на Плана за възстановяване. Тогава служебното правителство на Стефан Янев го пое с цел да го ревизира и подобри.
Осемнадесет страни от ЕС са получили предварителни плащания по своите планове в размер на общо 54.2 милиарда евро. Последното изплащане беше за Румъния, а скоро се очаква предварително финансиране да получат Естония и Малта. Преди близо седмица Еврокомисията одобри и първото редовно искане за плащане от държава-членка, което бе изпратено от Испания.
