Мераците на бизнес съратника на Ахмед Доган – Румен Гайтански-Вълка да строи инсинератор, маскиран като „енергоизточник за нуждите на производството на каменна вата“ (тема, която „БАНКЕРЪ“ повдигна преди повече от месец в публикацията си „Вълка ще гори боклуци насред Дунавската равнина“), бяха стопирани. Това начинание на Гайтански обаче накара Цонка Христова доброволно уж да опразни директорския си кабинет в РИОСВ – Велико Търново. А на нейно място "зеленият" вицепремиер и министър на околната среда Борислав Сандов назначи еколог от кариерата – инж. Мая Радева, дългогодишен директор на Природен парк „Българка“.
Скандалите и протестите, които съпровождаха опитите за добутването на проекта до първа копка, очевидно са вбесили министър Сандов и са "накарали" новия директор на РИОСВ – Велико Търново да върне за повторно разглеждане доклада за Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС).
Както е известно, покрай бъдещия завод за каменна вата, Вълка смята да построи и ТЕЦ с годишен капацитет от 430 000 тона RDF-гориво, т.е. по 1160 тона боклуци на ден. Преди няколко дни Експертният съвет към екоинспекцията във Велико Търново разреши на Гайтански да си построи инсталация за изгаряне на отпадъци, давайки зелена светлина пред инвестиционното намерение на фирмата му "Петрургия".
Историята е изумително мегаломанска, защото новата придобивка на Вълка уж ще обслужва само предприятието му, но на практика
ще гори два и половина пъти повече боклук
от непостроения все още софийски инсинератор. И това – насред Дунавската равнина, която от край време е известна по света като "Житницата на България".
За всеобща изненада, покрай екологичния скандал гръмна и една не по-малко мощна културно-историческа "бомба".
Става въпрос за това, че капацитетите от Регионалния исторически музей във Велико Търново също са приспали гражданската и професионалната си съвест, докато са давали разрешение на Вълка да съсипе… една камара археологически обекти в местността "Камъка".
Оказва се, че възвишението "Камъка" е една от съществувалите в миналото 25 т. нар. базалтови могили, простиращи се от свищовското село Драгомирово до гр. Сухиндол. Днес от тях са оцелели едва 14, като останалите са унищожени основно при интензивния добив през XIX и XX век.
Базалтовата могила "Камъка" е най-голямата от тях, пише в становището на музея. Пак според него, в своето краеведско изследване за с. Върбовка Йосиф Йосифов отбелязва, че по билото на могилата има
развалини от крепостни стени и кули,
неми свидетели на много древни битки и победи.
Няколко страници след това авторът споменава следното: "Има предание, че съществувал манастир на хълма "Камъка", гдето сега е Градището. Там има останки от зидове, кули и ров…"
През 1992 г. археологът Петър Станев регистрира "Градището" в Автоматизирана информационна система "Археологическа карта на България" (АИС АКБ), като късно-антична крепост с регистрационен номер 0720077 и площ 35 декара.
Качествата на базалта в недрата на "Камъка" привличат вниманието на познавачите за индустриален добив още от началото на XX век. Във връзка с намерение на фирма "Пътинженеринг" ООД да добива базалт там, през 2001 г., н. с. Иван Църов изготвя становище от извършен оглед на терен, в което изрично упоменава, че в местността "Камъка" има регистрирана в АИС АКБ крепост, която остава извън посочените координати на находището, но е в непосредствена близост. Тоест –
съществува реална опасност тя да бъде унищожена.
Археологът отбелязва също, че при бъдещо разработване на находището трябва задължително да присъства археолог от регионалния музей и в случай, че се констатира наличие на неизвестна недвижима културна ценност (НКЦ), работата трябва да бъде преустановена до завършване на археологическо проучване.
В североизточното подножие на възвишението "Камъка" има най-малко седем надлежно регистрирани средновековни зида. Някои от тях започват от основната крепостна стена и се спускат по склона, а други са разположени напречно. Напречни зидове, също "тръгващи" от основната крепостна стена, са открити по северозападното, югозападното и югоизточното подножие на крепостта. Интерпретацията на някои от техните функции може да бъде свързана с фортификацията на калето. А заключението на музея е, че и в границите на концесионната територия, и извън нея има внушителна крепост, чиито стени стени ограждат общо… 168 декара от платовидна част на възвишението.
Откритите на терен археологически материали свидетелстват, че местността е обитавана от ранната желязна епоха, през римската епоха (II – III в.) и Късната античност (IV – VI в.), чак до късното Средновековие (XII – XIV век).
При теренното издирване през март 2021 г. е забелязано скорошно опресняване с тежка техника на съществуваща от преди това инфраструктура, пресичаща неправомерно крепостта. Освен това, при югозападния ъгъл на крепостта е установен голям изкоп, направен с взрив.
След разговор с представител на фирма "Петрургия" ЕООД е установено, че това било проба. Този факт е оповестен публично и на общественото обсъждане на доклада за ОВОС, състояло се на 6 януари 2022 година. Окончателната диагноза е, че
въпросният взрив е увредил целостта на археологическия обект.
В изкопа се откриват археологически материали. Тази площ попада в границите на крепостта от времето на регистрацията й през 1992 г. както и на очертанията, регистрирани през март 2021 година. За този изкоп е уведомена Главната дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" към Министерството на културата.
От всичко казано дотук, остава необясним само един факт: по силата на каква логика в доклада за ОВОС на "Петрургия" ЕООД, е посочено че инвестиционното намерение не оказва никакво въздействие на обекти на културното наследство.
Остава необяснимо и мълчаливото бездействие на т. нар. компетентни органи, които още на следващия ден след "пробата", т.е. след взривяването на част от античната крепост, би трябвало да опаше възвишението с жълта полицейска лента и да образува досъдебно производство. Още повече, че в друг официален документ, свързан с инвестиционното намерение – в концесионния договор на "Петрургия", е записано, че концесионерът трябва да има и договор за археологически мониторинг с РИМ – Велико Търново. В началото такъв договор наистина е имало, но по-късно той е бил прекратен… мълчаливо.
Така че развръзката предстои. И, ако събитията тръгнат в правилната посока, след два-три месеца би трябвало Румен Гайтански и ортаците му да се простят с мисълта да строят завод край Сухиндол.
