След като наскоро разбрахме, че държавата може да фалира, служебният министър Гълъб Донев обяви в петък (7 април), че в края на месеца ще предложат на новоизбрания парламент проектобюджет за 2023 г., в който е заложено увеличение на заплатите на всички администрации, пропуснати при миналогодишните актуализации. Освен това се предвижда 12% ръст на пенсиите, както и повишаване на учителските заплати.
Повод за решението е, фактът, че бюджетът ще е едно от неща, с които новите депутати на секундата се захващат след откриването на 49-ото Народно събрание. Още с първия си коментар след изборната си победа обаче лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов открито заплаши, че
няма да подкрепи проекта на служебния кабинет,
ако не бъде формирано управляващо мнозинство. Така че кога въпросният проект ще бъде приет, в какъв вид ще е крайното му съдържание и дали изобщо ще се стигне до обсъждането му в пленарна зала – засега всичко тъне в мъгла.
Финансовият министър Росица Велкова обясни, че увеличението ще е 10% само в малка част от администрациите, в които не е имало ръст на възнагражденията през 2022 година. Тя обясни, че тогава се е стигнало до много неравномерно увеличение на възнагражденията по отделни министерства. За причините обаче, довели до това
откровено толериране на едни богоизбрани чиновници
за сметка на всички останали, министър Велкова предпочете да мълчи.
Увеличаването на доходите винаги е нещо положително, стига то да е реално и да води до подобряване на стандарта на живот на хората. В нашия случай това съвсем не е така.
Тъй нареченото увеличение е частична компенсация за високата инфлация. Страната ни от години е на „шампион“ на Европейския съюз по ниски доходи и висок риск от бедност на големи групи от населението. Да не забравяме и огромния брой работещи бедни. Причината е
хронична липса на стабилна политика
за повишаването на доходите, което да е базирано на производителността на труда.
Вместо това, десетилетия наред наблюдаваме кърпене на дупки в две посоки. Първо – когато под прозорците на Министерския съвет се съберат и закрещят над 200 протестиращи. И второ – когато някой реши да се подмаже и пак вдигне пенсиите просто така – без да се интересува колко години са работили „пациентите“, дали изобщо са работили и на какви пари са се осигурявали.
Не звучи много оптимистично, но поредното възпроизвеждане на тази практика едва ли ще доведе до подобряване на финансовото положение на българите. Със сигурност обаче ще има обратен ефект. Например – логично би било вдигането на пенсиите да следва увеличението на националния продукт. В противен случай се вдига
единствено нова инфлационна вълна и всички губим.
Спонтанните, популистки и икономически немотивирани увеличения на минималната работна заплата и пенсиите не постигнаха никакви резултати досега.
Заплатите в много сектори остават мижави, а все повече професии стават непривлекателни и за местната работна ръка, и за потенциалните икономически имигранти.
Добър пример в това отношение е Хърватия, където през последните няколко петилетки
недостигът на работна ръка е хроничен проблем
за местната икономика – главно заради масова миграция към по-богатите европейски държави.
Хърватските компании в трудоемките сектори като туризъм, хотелиерство и строителство набират много работници от чужбина, приоритетно – от държави като Филипините, Непал и Индия. Средната заплата в страната вече е 1100 евро, но има и много възможности за допълнителен доход.
За разлика от Хърватия, България не може да привлече чуждестранни работници със или без квалификация. Не защото не можем, а защото не искаме. Или поне така изглеждат нещата отстрани…
Миналия месец Националният статистически институт (НСИ) отчете ново рязко повишаване на разходите за пенсии. В структурата на общите разходи
най-голям дял заемат разходите за пенсии – общо 2.980 млрд. лева.
Увеличението е със 713.9 млн. лв. (31.5%) спрямо същия период на 2022 година.
В същото време Националната агенция по приходите (НАП) е събрала много малко пари от ДДС, защото има промяна при вноса и износа. Премиерът Донев обясни, че докато миналата година вносът в страната е бил по-голям, то тази износът е нараснал значително и точно заради това има по-малки постъпления по това перо.
По този повод от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) коментираха, че да се увеличават разходите за пенсии само за една година с 30% е политика, която
води до катастрофа на публичните финанси.
Това не е само последната година, това е поредната. Спрямо 2019 г., разходите за пенсии са нараснали с 92%, което е три пъти повече от инфлацията по онова време.
Крайно време да стане ясно, че ако искаме нормален живот и влизане в еврозоната, трябва имаме политика за доходите, в противен случай ще останем на опашката на ЕС с най-ниски заплати и ще продължаваме да се чудим, защото все още българите търсят работа в чужбина.
