Каква е логиката в проектозакона за държавния бюджет за тази година, който всъщност е бюджет за второто полугодие, да са заложени 10 млрд. лв. за капиталови разходи, въпреки че от записаните 8 млрд. лв. за цялата 2022-ра бяха похарчени само 5 милиарда? Защо е това удвояване на сумата и какви неочаквани очаквания за инвестиционно раздвижване има?
Ако не вярвате, смятайте и ще видите, че капиталовите разходи по проект са с ръст от 82% спрямо планираното за миналата година (само в МРРБ има ръст от над 1 млрд. лв.), но без налични проекти и ясна обосновка.
На това ли му се вика „буфер”? Ако е така, значи продължава Симеон Дянковата линия в бюджетирането –
залагат се нереално високи разходи за пътища и инфраструктура,
които не могат да бъдат изпълнени (или творчески биват орязани), за да може да се запълнят текущи дупки и дори да бъде отчетен бюджетен излишък в края на годината. Който пък да се разхвърля по приятелска линия или под формата на хеликоптерни пари.
България не е готова да усвои значителни средства по Националния план за възстановяване и устойчивост, това е повече от ясно. Бюджетарите от финансовото министерство обаче са заложили да се направят 100% от разходите за почти 3 млрд. лева. А е по-вероятно през 2023-та да не достигнем дори 1 милиард. Което ще намали допълнително дефицита.
Но в случая има една уговорка. Първият транш, усвоен миналата есен,
буквално беше разпилян за социални плащания.
Макар според бившият финансов министър въпросният транш да е похарчен за реформи, едва ли в тази посока са отишли повече от 100 млн. лева. А останалите 2.5 млрд. лв. къде са? Те бяха дадени „назаем” на пенсионери и енергийно страдащи и през тази година трябва да се върнат в бюджета като дефицит, който да се похарчи целево по мерките и програмите в Националния план за възстановяване, съгласувани с Брюксел.
Министерството на финансите залага и
едно странно увеличение – с 46% на текущата издръжка,
без да има обявени проекти и процедури. Това пак ли е допълнително материално стимулиране на държавните чиновници или разходи в посока електронно правителство? Никой не казва. Само че отсега е ясно, че по-голямата част от тези пари нямат да бъдат изразходвани и това би намалило дефицита.
Разходите за бойни самолети имат голям ефект на касова основа в момента на извършването им, но се отчитат на начислена основа за период от няколко години. Същото ще важи и за разходите по Националния план за възстановяване, въпреки че не е пояснено в мотивите към бюджета. Тоест
дефицитът на начислена основа за 2023 г. ще бъде значително по-нисък,
а именно той е от значение за Маастрихтските критерии за еврозоната.
Тайни и загадки има и в лявата графа на бюджета – „Приходи“.
Правителството е предвидило само 50% от дивидента на държавните предприятия да влезе в хазната. Останалите 50% са между 1-1.5 млрд. лева. Това може и да е добре премерено, защото полугодишният бюджет едва ли може да изсмуква разходи със задна дата – от януари до юни. Пък и да оставиш държавните фирми без средства за инвестиционни програми едва ли е добра идея.
Служебните министри са предвидили също приходите от ДДС да забавят ръста си наполовина – за 2022 г. ръстът е 2.3 млрд., докато за 2023-та е около 1 милиард. Вероятно това е планирано като следствие от забавения икономически растеж, но и така
ДДС-приходите изглеждат подценени на фона на продължаващата висока инфлация.
Независимо от големия ръст на възнагражденията през 2022 г., не е заложен голям ръст на приходите от данъци върху доходите на физическите лица и от социално и здравно осигуряване. Там явно МФ е заложило още един скрит допълнителен буфер.
На пръв поглед дефицитът от 6.4% стряска и действа обезкуражаващо за голямата национална цел – приемането ни в еврозоната. Но при по-внимателно вникване в цифрите нещата не изглеждат толкова зле и
бленуваният дефицит от 3% може да се окаже възможен
и без вдигане на данъците – само с орязване на разходите (без да се засягат социалните системи) и с форсиране на приходите, коментира депутатът от ПП-ДБ Ивайло Мирчев.
Търсят се 6 млрд. лв., казва той, и уточнява: „Може би по-голямата част от тях са скрити между редовете на проекта за основния икономически закон на държавата за тази година. И страховитият дефицит е само плашило за политиците, за да заложат на здравия разум и дисциплиниращите мерки. Нещо, което не е задължително лошо…“
