Приемането на ключов закон на Европейския съюз за увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници е било отложено в последната минута заради противоречия за ролята на атомната енергия. Което буди сериозни опасения за зелената сделка на общността.
Официалните представители на страните членки на ЕС е трябвало да подкрепят Директивата за възобновяема енергия на съвещание на 17 май, с което да дадат зелена светлина на формалното й гласуване още през идната седмица. Споровете по въпроса как ядреното гориво може да помогне на стопанствата да постигнат климатичните си цели, най-вече във Франция, обаче са извадили закона от дневния ред. Закъснението е поредния удар за зелената сделка на ЕС, защото много елементи от нея са оспорвани от страните по вътрешнополитически причини. Париж, който разчита на атомната енергия за голям дял от електрическите доставки, настоява да се увеличи ролята й в енергийния преход.
Директивата за възобновяема енергия има за цел да качи дела на технологии като вятърни и слънчеви източници до 42.5% от енергийния микс до края на десетилетието. По-късна дата за обсъждането й не е била определена от Швеция, която е ротационен председател на Съвета на ЕС, твърдят запознати с въпроса лица.
Поредното закъснение наподобява направения в последната минута завой, възпрепятствал преди това законодателния акт за орязване на емисиите от колите, защото Германия настояваше за включването на т. нар. е-горива (бел. ред. – електрогорива, част от синтетичните горива) в регулацията. След продължили седмици разправии, Берлин постигна споразумение с Европейската комисия за изключване на горивата.
През март участниците в преговорите се съгласиха да увеличат дела на възобновяемата енергия до 2030-та като отредиха скромна роля на ядреното гориво. Договореното позволява на държавите да редуцират целевите равнища на зеления водород за индустриални цели, ако използват основно атомна енергия, а не изкопаеми горива, за производството на водорода си и изпълняват ангажиментите си за възобновяемите източници. Франция, Словакия, Унгария, Полша, Чешката република, България и Румъния обаче дадоха да се разбере, че няма да подкрепят споразумението. А евродепутатът от десноцентристкия блок Маркус Пийпер, който отговаря за договарянето на сделката, признава, че само Швеция ще има полза от „орязването“.
Друг сегмент от зелената сделка – Инициативата за увеличение на употребата на щадящи природата горива при полетите на самолетите, също е изтеглен от дневния ред на 17 май, твърдят добре информираните източници.
