Борислава Радоева
Силвио Берлускони – Il kavaliere, както го наричаха италианците – поел по стълбата към небето тази сутрин. Мога да кажа само, че от днес нататък в Италия със сигурност ще бъде една идея по-скучно.
Имах професионалното щастие – като стажант в „Кориере дела сера“ през 2003 г. – да присъствам на първото заседание по едно от делата срещу Берлускони, които миланската прокуратура внесе в съда. Честно казано никога не бях гледала подобно шоу.
Първо – миланската съдебна палата беше препълнена с граждани от ранни зори. Едно, че Берлускони беше интересен сам по себе си, и второ – че
към онзи момент беше и премиер-министър на Италия.
Поразителното обаче беше, че всички тези хора бяха в изключително крайни емоции, които намираха пълно отприщване в съдебната сграда – дотолкова, че съдебната охрана беше принудена да направи верига и да ги раздели на две – съответно „За“ и „Против“ – в коридорите на съдебната палата, иначе щяха да се избият. И докато едните крещяха „Мафия“, „Сега ще си го получиш“, „Безсрамник“ и други подобни, отсрещната страна – доминирана предимно от жени (ама колко красиви и елегантни имаше сред тях – бедна ви е фантазията) крещяха „Силвио, ти ще победиш“, „Не се предавай“, а стотиците крясъци „Силвио, обичам те“ при влизането на Берлускони в сградата, буквално заляха всичко.
Той на свой ред –
безупречно облечен, сресан и усмихнат до ушите,
обръщаше гърба си към мразещите го, а на стотиците дами изпращаше въздушни целувки на влизане в съдебната зала. Знаци, които правеха виковете още по-многобройни и още по-силни.
Вътре нещата се развиха бързо: прокурор Илда Бокасини така и не успя да убеди съда да даде ход на делото – въпреки пламенната реч, придружена с типичното италианско жестикулиране – и процесът бе отложен.
А за мен остана шокиращия факт, че в съдебната зала хората си говореха, някои дори се обаждаха по телефоните си (в съдебна зала в България това не се допуска), а
журналистите бяха леко отегчени от случващото се
и се уговаряха къде ще обядват след заседанието по делото.
Впоследствие отегчението на колегите ми се изясни – няколко дни след отлагането на делото, Конституционният съд на Италия взе решение, според което
наказателно дело спрямо действащ премиер-министър не може да бъде водено.
Така процесът „Берлускони“ беше спрян, а Берлускони продължи управлението си. Тогава колегите ми обясниха, че обективно са били наясно, че това ще се случи и затова не са си давали зор в съдебната зала. Един от тях – съдебно-криминалният репортер на „Кориере“ през 2003 г. Мискеле Фокарете, имаше търпението да ми разкаже доста детайли в тази връзка.
Вярвайте ми, ние още много има да учим. За друго обаче ми беше думата:
отиде си една епоха в политиката на Италия.
Не казвам добра или лоша, защото поне според мен еднозначен отговор няма. Берлускони обаче си беше епоха. Той беше мразен, обичан, търсен, уговарян, уговарящ, съпруг (няколко пъти), баща, любовник, подсъдим, бизнесмен, тарикат, футболен фен, медиен магнат и какво ли още не. Но със сигурност личност, която не оставяше никого безразличен!
________________
* Борислава Радоева е съдебно-криминален репортер от кариерата. Текстът е публикуван във Фейсбук профила й. Заглавието е на редакцията.
