Съществува силна връзка между икономическите нагласи на хората и техните инфлационни очаквания. По-песимистично настроените индивиди към състоянието на съответното национално стопанство и онези с по-ниско доверие в публичните институции са със сравнително по-високи инфлационни очаквания от останалите. Нещо повече, хората със спомени за предишни инфлационни периоди предусещат по-висока инфлация и ефектът от икономическите им нагласи е по-силен отколкото на останалите. След пандемията от КОВИД-19 индивидите, изпитали финансови затруднения по време на заразата, имат по-високи инфлационни очаквания.
Такива са заключенията от анализ на инфлационните нагласи на индивиди от 9 държави от Централна, Източна и Югоизточна Европа (CESEE), представен от Катарина Алингер от Националната банка на Австрия през първия ден (26 юни) на първата годишна конференция на Съвета за икономически анализи.
В анализа си австрийските национални банкери посочват, че през последното десетилетие интересът на паричните стратези и изследователи към инфлационните очаквания е нараснал значително. Това е особено важно за централните банки, защото може да се използва за прогнозиране на бъдещата инфлационна еволюция и да помогне за оценка на достоверността на техните политики. Нещо повече, те определят реалния лихвен процент и по този начин влияят върху прехвърлянето на паричната политика към реалната икономика.
През последните месеци интересът към инфлационните очаквания се повиши заради резкия скок на инфлацията, което наложи спешно да се установи как домакинствата и фирмите формират нагласите си и как те влияят върху икономическите им решения. Изследването е особено интересно за бившите икономики в преход от CESEE, защото те имат различни макроикономически постижения и институционални структури и различни режими на паричните политики, въпреки че имат много културни и исторически сходства.
В анализа са използвани данни от обзора EURO Survey на Националната банка на Австрия от есента на 2020-а – широкообхватно годишно проучване на потребителските нагласи, осъществено в 10 държави от CESEE чрез анкетиране на индивиди на възраст над 18 години. То обхваща шест страни, които не са членки на еврозоната: България, Хърватия, Чехия, Унгария, Полша и Румъния и четири нации – кандидати да бъдат приети в Европейския съюз: Албания, Босна и Херцеговина, Северна Македония и Сърбия. Във всяка от тях са анкетирани по 1000 индивида, избрани на случаен принцип, като извадките са съобразени с характеристиките на населението на всяка отделна страна от гледна точка на възраст, пол, регион и етничмеска принадлежност. Въпросите за инфлационните очаквания са хармонизирани с други изследвания за страните от Западна Европа, за да улеснят сравненията на участниците в анкетата. Основната хипотеза е била, че формирането на икономически очаквания се основава до голяма степен на индивидуалните нагласи, убеждения и персонални фактори.
Основните изводи са, както следва:
- потвърждава се корелацията между социалноикономическите характеристики и инфлационните очаквания, че сравнително по-възрастните хора и жените, както и онези с по-ниски равнища на доходите имат по-високи инфлационни очаквания от другите участници в анкетите;
- индивидите от CESEE, които са по-песимистично настроени към състоянието на националната икономика имат и по-високи инфлационни очаквания;
- констирана е много силна и положителна корелация между очакваното обезценяване на локалните паричини единици и инфлационните нагласи, което показва, че хората възприемат вътрешната и външна оценка на валутите за тясно свързани;
- свързаните с КОВИД-инфекцията финансови шокове и спомените от предишни епизоди на висока инфлация оказват влияние върху инфлационните очаквания: индивидите, засегнати по-силно от пандемията, както и преживелите предишни периоди на ценови скокове имат по-високи инфлационни „подозрения“ от останалите участници в анкетите;
- държавите с най-големи разлики между средните инфлационни очаквания и действително отчетената инфлация (от над 10%) са Румъния, Полша и България, а с най-малки – Чехия, Босна и Херцеговина и Сърбия (приблизително 4.5 процента)
- .
