Ред ограничения пречат на финансовия министър Асен Василев да си гарантира пълния приход от ДДС, за да си подсигури плащанията до края на годината. Социалната закрилница Корнелия Нинова успя да му подлее вода в парламента с „удължителната” поправка за нулевата ставка на ДДС за хляба и брашното.
Тя трябваше да изтече сега – на първи юли, но малко преди Коледа миналата година по предложение на левицата Народното събрание я удължи до 31 декември 2023-та.
Депутатите удължаха до края на тази година и намаленото на 9% ДДС за ресторантьори и хотелиери, като този път предложението бе от ГЕРБ-СДС.
От Министерството на финансите предупредиха, че това ще доведе до дефицит за фиска от близо 520 млн. лева и че има опасност изключенията с намалените ставки от 9% да се превърнат в основни, а 20% ДДС да стане изключение, което променя цялата данъчна философия.
Нооо,
популизмът е страшна сила, съчетан с лобизма.
Никой не обърна внимание на тези вопли.
По този начин на Асен Василев му бяха подрязани крилцата много преди да седне да пише основния икономически закон на държавата за второто полугодие на тази година. И опитите му да върне всичкото ДДС на единното ниво от 20% предварително бяха обречени.
Затова сега до края на 2023-та почти нищо приходно не се пипа, но от 1 януари догодина „данъчната справедливост” ще възтържествува с единна ставка от 20 % ДДС за всичко и всички, без отстъпки и вариации. Така е и записано в тригодишната бюджетна прогноза. Значи, за някои бизнеси – яжте сега, платете догодина.
Точно затова обаче приходите, както са записани – с 4.7 млрд. лв. повече от 2022-ра, изглеждат нереалистични. Само спецът по събирането им – г-н Спецов, вероятно не мисли така, щом отново кандиса на финансовия министър Василев. От друга страна малко повече мускули в събирателската дейност не са излишни.
Междувременно
хазната започна да закъсва с постъпленията
точно от най-големия си източник на приходи – данъка върху добавената стойност. Финансовото министерство отчете, че за първите четири месеца на годината от ДДС в бюджета са влезли 4.905 млрд. лева. Което е е със 143.5 млн. лв. (2.8%) по-малко от събраното за същия период на миналата година, въпреки общата инфлация и ръста на брутния вътрешен продукт на страната.
Причина за негативната тенденция е спада в приходите от ДДС от внос. Сега, от януари до края на април, постъпленията са със 7% по-малко и достигат 1.921 млрд. лева.
Най-значително е намалението на налога от вноса на горива и смазочни материали, промишлени доставки и транспортно оборудване.
Постъпленията от ДДС са паднали и заради по-ниската цена на внасяния суров петрол. От финансовото ведомство не посочват с колко е паднала цената му към април, но в доклада му от март разликата бе 44% (от 97.7 долара за барел средно за първото тримесечие на 2022-ра до 54.1 долара за барел средно за същия период на 2023-та)
Съдейки по данните на Министерството на финансите, през първите четири месеца се наблюдава понижение на ДДС от вноса на всички икономически групи стоки с изключение на „Храни и напитки“.
За по-ниските приходи от този данък допринасят и приетите от второто полугодие на миналата година намалени ставки от 9% за парно и природен газ. Загуба за бюджета носи и
увеличението на прага за регистрация по ЗДДС
от 50 хил. на 100 хил. лв. от 1 януари тази година.
В крайна сметка благодарение на по-добрите постъпления от данъка върху доходите на гражданите и от данък печалба на фирмите общите данъчните приходи за първите четири месеца излизат с около 6.5% по-високи от 2022-ра и в края на април достигат 9.879 млрд. лева.
Впрочем, като дойде работата до бюджета, Асен Василев под път и над път взе да повтаря, че не е редно да се пипат данъци в средата на годината. Което трябваше да звучи позитивно, а не като извинение за блокажа.
Иначе още в средата на март стана ясно, че финансовото министерство има проект за промени в данъчни закони. Публикуваният за обществено обсъждане проектозакон за изменение и допълнение на на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвиждаше с намалена ставка да останат само хляба (0%), брашното (0%), детските храни (9%) и книгите (9%).
В законопроекта бе заложено също предварително деклариране на данни за превозите на територията на България на стоки с висок фискален риск, извършвани с транспортни средства над 3.5 тона, въвеждане на режим за уведомяване на приходните агенции за предстоящи плащания от бюджета към данъчно задължени лица.
Спорният еднократен данък свръхпечалба
бе разписан в преходните и заключителните разпоредби на проектозакона. Предлагаше се той да важи от 1 юли 2023-та до края на годината. Това стана факт и държавата си прибра 100% дивидент от собствените й дружества.
Министерството на финансите искаше и отмяна на въведените краткосрочни антиинфлационни мерки за възстановяване на платения акциз за електрическа енергия, нулевата акцизна ставка върху моторните горива за LPG и за природния газ и нулевата акцизна ставка за произведената електрическа енергия от възобновяеми източници.
С измененията и допълненията на Закона за акцизите и данъчните складове се предлагаше течностите за електронни цигари, несъдържащи никотин, и заместителите на тютюна, съдържащи никотин, да се включат в обхвата на акцизните стоки и за тях да се прилагат правилата за тютюневите изделия.
Последното е факт в новия бюджет.
Какво са мислили във Финансите обаче,
„това е минало, неважно”, както е казал поетът
Приходите може и да не изпълним, но в крайна сметка са важни целите.
Все пак има два буфера в разходната част, в които негласно се крият около 4 млрд. лева. Единият, както при всеки бюджет, са капиталовите разходи. През 2022-ра сме изпълнили 5.5 млрд. капиталови разходи, а България въобще, откакто има бюджет в последните 30 години, е изпълнявала максимум 7.5 млрд. – и то при добри времена. А сега, въпреки намалението от 10.1 млрд. лв. по бюджета на служебния кабинет до 8.2 млрд. лв., те пак изглеждат непосилно високи.
Другият буфер като че ли е
издръжката на министерствата и ведомствата.
През 2022 г. тя е нараснала с 40%, а сега се предлага ръст с още толкова. Не става дума за издръжката на служителите, а за ток, вода и други разходи, които не могат да обосноват това увеличение.
Само от тези два реда в разходната част е възможно да бъдат спестени над 4 млрд. лв. и като добавим мерките в приходната част, бюджетът може да бъде докаран до 6 милиарда дефицит, което води до заветните 3 процента.
Маастрихт, привет!
Шенген – добре заварили!
