Делът на икономическата активност и заетите жени се увеличава постоянно през годините. За последното десетилетие коефициентът на заетост на жените се повишава с близо 10 процента.
Това показва пилотно изследване „Равнопоставеност между жените и мъжете в управлението“, проведено от Националния статистически институт. Данните анализира Зорница Славова, експерт от Института по пазарна икономика (ИПИ).
В анализа си Славова посочва, че се наблюдава и ясно увеличение при данните за разпределението по ръководни длъжности. Между последните две преброявания делът на жените ръководители се повишава от 36.9% през 2011 г. до 40.1% през 2021 година.
Пълноценното включване на пазара на труда, увеличаването на равнопоставеността и ръстовете в позициите на жените се вижда и през заплащането – през 2000 г. възнагражденията на жените са с близо 25% по-ниски от тези на мъжете, а през 2021 г. разликата е под 18 процента.
Изследването сочи, че разделянето на „женски“ и „мъжки“ сектори се запазва. Жените в образованието, здравеопазването и социалните дейности са около ¾ от наетите. Подобен е и делът на жените ръководители в тези сектори – 75% в здравеопазването и 72% в образованието.
Нещо повече – през последното десетилетие това са и секторите с най-силно феминизиране на ръководните длъжности – жените ръководители нарастват със съответно 7% и 10 процента.
Същевременно под 20% са жените на ръководни длъжности в секторите на строителството и добивната промишленост, като за последното десетилетие няма значима промяна.
Данните на областно ниво показват значителни различия в участието на жените на пазара на труда. Икономическата активност в столицата е най-висока (60%), докато в област Кърджали – най-ниска -36 процента.
Най-голяма е разликата в заетостта между двата пола в Североизточния район – особено в областите, характеризиращи се с висок дял на населението по етнически малцинства, на селското и на сравнително по-ниско образованото население (Добрич, Търговище, Шумен). Най-ниска пък е разликата в Югозападния район.
В данните за равнопоставеността в управлението също се вижда, че жените на ръководни длъжности са повече в области, в които пазарът на труда е по-силно развит – с по-висока икономическа активност и заетост (включително тази на жените).
Най-високите дялове на жените ръководители са в областите Перник, столицата и София, а най-ниски – в Кърджали, Смолян и Разград.
Разликите в участието на мъжете и жените на пазара на труда намаляват с нарастване на образованието.
При висшистите и тези със средно образование на практика няма разлика между заетостта на жените и мъжете от работната сила. Сред работната сила с начално и по-ниско образование обаче заетите жени са с 8 процентни пункта по-малко от мъжете.
Данните за ръководителите по пол и степен за завършено образование показват, че сред висшистите 45% от наетите на ръководни длъжности са жени, а сред хората без образование – едва 27 процента.
Експертът на ИПИ посочва, че тези наблюдения още веднъж доказват, че образованието играе ключова роля за пълноценното включване на жените на пазара на труда и засилва равнопоставеността между половете.
