През 1971 г. САЩ напусна златния стандарт. Една от най-важните последици е загубата на реална покупателна способност на фиатните пари, включително на щатския долар. Този ефект не остава незабелязан даже от властите на местно ниво в САЩ и това е една от причините през последните години все повече от тях да връщат златото и среброто като законни платежни средства.
„Към 2023 г. в тринадесет щата се обсъждат законодателни промени, които ще дадат такъв статут на златото и среброто. Други десет щата вече са приели златото и среброто като законно платежно средство, един отмени данъка върху печалбите от обмена на инвестиционно злато и сребро, а в друг законовите промени за металите ще влязат в сила по-късно тази година”, пише експертът по ценни метали Даниел Волошчук.
Каква е обаче разликата между пари и законно платежно средство. Парите са общоприетото средство за размяна. В миналото те са били стока (стокови пари – злато, сребро, бронз и други), която е най-търсена и има конкретни характеристики: трайност, преносимост, делимост, присъща стойност и рядкост. Днес имаме фиатни пари или валута, които са такива, просто защото са определени със закон, но които не са обезпечени чрез стабилен актив.
Къде златото и среброто са законно платежно средство?
Както стана дума, десет американски щата са приели закони, които признават златните и сребърни монети, емитирани от United States Mint, за законно платежно средство (лично, между предприятия или между правителства) за стоки, услуги или дългове, стига да няма договор, който да изключва такова плащане.
Първият щат, който направи това бе Юта, след повече от 80 години използване на хартиени банкноти. Всяко физическо или юридическо лице там може да депозира своето злато и сребро. Притежателят на такъв депозит получава карта (като дебитната), заредена със еквивалентната сума на златото и среброто, които е вложил.
Тя може да се използва за плащания във всеки магазин, банка, ресторант или където и да било другаде в Юта.
Впрочем, защо щатите се обръщат към златото и среброто?
Причините са различни, но имат обща обосновка: да не се облагат парите с данъци.
Индексът Sound Money например измерва колко отворен е всеки щат към приемането на златото и среброто като законно платежно средство. Критериите са следните:
– Да няма данък върху златните и сребърните продукти или над сделките с тях;
– Съществуване на държавен трезор за злато;
– Най-малко 10% от щатските резерви да са в злато и сребро;
– Поне 10% от средствата на щатските пенсионни фондове да са инвестирани в злато и сребро;
– Инвестиране в или емитиране на златни облигации – това са облигации, позволяващи влагане в злато, но които осигуряват и годишна възвръщаемост на инвестираната сума.
Златен стандарт в САЩ?
През октомври 2022-ра конгресменът Алекс Муни предложи „Закона за възстановяване на златния стандарт“. Очаква се законопроектът да бъде обсъден и да се гласува до края на тази година. В проектонорматива има някои ключови елементи, които подчертават отрицателните ефекти на фиатната валута, един от най-важните от които е: Златният стандарт дава контрол върху паричното предлагане на пазара, а не на Федералния резерв, възпира големите дефицити и насърчава балансирането на федералния бюджет.
Тази фраза подчертава факта, че някои правителствени служители признават проблема с фиатната валута и отрицателните последици, които тя има върху обществото.
Накратко, някои щати в Америка по своя инициатива се заеха да поставят отново златото и среброто като законно платежно средство. Както многократно сме посочвали, в съвременната парична история правителствата не поддържат златен стандарт задълго, защото обикновено искат да финансират политическите си програми, за което разчитат на печатане на още и още валута. Днес нито една валута не е обезпечена с актив и централните банки могат да печатат колкото се може повече.
Затова засега е малко вероятно в непосредствен план държава като САЩ да се върне към парична система, базирана на злато и сребро (при която хората директно използват златни и сребърни монети като разплащателно средство), или към златен стандарт (при който централните банки печатат определено количество книжни пари, чиято стойност е подкрепена от златни или сребърни резерви).
Иронията е, че именно бившият председател на Федералния резерв Алън Грийнспан е известен с изказването си: „При липсата на златен стандарт няма как спестяванията да бъдат защитени от конфискация чрез инфлация. Няма сигурно средство за съхранение на стойността.”
Въпреки това с новите динамики все повече граждани са улеснени да се обърнат към единствените стабилни пари – златото и среброто, което те така или иначе правят, за да защитят спестяванията си, подчертава Даниел Волошчук.
