ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Тотално дъно – от десетилетия природните паркове си имат планове, но не и управление

Темата с липсата на актуализирани планове за управление на природните паркове у нас не е от вчера. Поредното доказателство за тази порочна практика може да бъде открито в току що публикувания доклад на Сметната палата, “посветен” на ефективността в управлението на Парк „Витоша” през одитирания период 1 януари 2018 г. – 31 декември 2021 година.

От документа става ясно, че управлението на тази емблематична за София защитена територия, трудно може да бъде определено като ефективно. По простата причина, че продължава да е съобразено с един безкрайно остарял план (2005-2014 г.), чиято актуализация трябваше да бъде завършена окончателно преди две-три петилетки и да “покрива” периода 2015-2024 година.

Заради куп субективни причини и корпоративни прищевки обаче този документ стигна не до финалната права, а до под кривата круша. И там си и остана. Независимо от факта, че в проекта за актуализацията ясно бяха набелязани приоритети, за които неоспоримо бе доказано, че са

от критично значение за опазването на най-стария парк у нас.

Когато общественото обсъждане на въпросния проект приключи, за никого не бе тайна, че работата трябва да продължи със спешното изработване и приемане на нов Подробен устройствен план на парка. Просто, защото по закон е така: без този инструмент природният парк няма как да бъде управляван ефективно. А като най-неотложни за решаване бяха дефинирани два проблема – с отпадните води и с частните имоти, попадащи в границата на парка.

С това пожелателната част беше завършена, а резултатът от последната проверка на държавния одитор показва, че парка „Витоша“ продължава да се управлява с плана от преди десетилетие.

На всичкото отгоре, от Сметната палата са установили, че през одитирания период

са изпълнени само 75% от мерките в План 2005-2014 година.

И съвсем основателно “магистралният” извод на одиторите е, че този процент е достатъчно далеч дори от идеята за ефективно управление на защитените територии.

В документа те посочват, че прилаганата политика за управлението на Природен парк „Витоша“ от отговорните органи е съобразена с европейското и национално законодателство и е насочена към опазване и съхраняване на защитената територии. В същото време обаче са категорични, че за постигане на ефективното управление са необходими доста допълнителни усилия от компетентните органи.

От записаните препоръки лъсва факта за липсата на отговорност от страна на ръководещите Министерството на околната среда и водите (МОСВ), тъй като още през 2013 г. е утвърдено задание за разработване на проект на актуализация на Плана и за целта дори  е осигурено финансиране по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013“.

През октомври 2015 г. проектът е внесен в МОСВ за съгласуване, а в края на 2016 г. е верифицирана сумата по окончателното плащане на изпълнителя. В продължение на

цели 7 години обаче МОСВ бави приемането на плана.

Другият голям “виновник” в случая е Министерството на земеделието и храните, чиито отговорности към Парк “Витоша” са му вменени от Закона за защитените територии. И затова то разполага и със съответните структури на държавна издръжка – Изпълнителна агенция по горите (чрез създадена Дирекция природен парк „Витоша“), Регионална дирекция по горите-София, Регионална дирекция по горите-Кюстендил, както и Югозападното държавно предприятие.

Отговорности по изпълнението на плана имат и административните единици, върху чиито територии се намира Природен парк “Витоша” – Столична община, Община Перник и Община Самоков. Именно те са длъжни да стопанисват, опазват и охраняват общинските горски територии, да налагат принудителни административни мерки, санкции и глоби по Закона за защитените територии за всяко нарушение, извършено в защитената територия.

Едно от основните задължения на кметовете, например, е

да спират всякакви нерегламентирани дейности и строителство в защитените територии,

независимо дали става дума за гори, земи или водни площи. И без да има някакво значение каква собственост е обекта на посегателство – държавна, общинска и частна. Важно е само едно – дали въпросната дейност е в съответствие или в нарушение на утвърдените планове.

В доклада на държавния одитор се подчертава, че министърът на околната среда и водите следва да координира дейностите на министерства, ведомства, общини, обществени организации, научни и академични институти и други, свързани със защитените територии, към които е и ПП „Витоша“.

През периода 2018-2021 г. в проектобюджетите по мероприятия на дирекция Природен парк „Витоша“ са планирани общо 280 дейности и задачи. Сред тях са:

– изграждане и поддържане на обекти по туристически маршрути (мостове, скари, парапети, табла и др.);
– монтаж на забранителни знаци и метални бариери, лентова маркировка и зимна стълбова маркировка;

– туристически пътеводители, информационни и рекламни материали;

– наблюдения на редките, застрашени и уязвими видове, мероприятия за опазване и възстановяване на биологичното разнообразие.

От тях като неизпълнени са отчетени 86 дейности (или 31% от предвиденото и финансираното).

По време на одита, експертите на Сметната палата извършват проверка на място на 5 обекта с проблеми, установени от една междуведомствена работна група. Тя е създадена от земеделския министър съвсем целево – да реши проблемите със сградния фонд в Природния парк, както и да провери изпълнението на дейностите, включени в отчетите Дирекция ПП „Витоша“ през периода 2018-2021 година.

Проверката на хижа „Есперанто“ показва, че тя е в много лошо състояние –

необитаема, рушаща се и опасна за околната среда и здравето на туристите.

Собственост на Министерството на земеделието, имотът е предоставен на Югозападно държавно предприятие през 2019 г., но не са извършвани ремонтни дейности поради липса на достатъчно средства.

Правните възможности за подобряване на състоянието на имота са три – публично-частно партньорство, продажба или отдаване под наем, но никой никога не е пожелал да се възползва от тях.

От различни фирми и сдружения, включително и от туристическо дружество „Есперанто“, са заявени инвестиционни намерения за стопанисване на хижата, но

земеделското ведомство не е предприело никакви действия

за реализирането им.

В подобно състоянието проверяващите са заварили и на почивен дом „Иглика“ . От документа става ясно, че сградата е опасна и е с предписание за затваряне още през 2021 година. Имотът все още е в лошо състояние, необитаем, с рушаща се фасада и е опасен за преминаващите. Достъпът до него също не е обезопасен.

Едноетажна постройка от три павилиона на ул. „Беловодски път“ е определена от заместник-кмета на район „Витоша“ през 2020 г. като незаконна. След извършената проверка при одита все още не е премахната.

Одиторите отчитат, че поставената бариера пред паркинга на хижа „Звездица“ е в нарушение на Закона за горите. До май 2022 г. тя все още не е премахната въпреки дадените предписания.

За направеното озеленяване

с неприсъщи за парка растителни видове около хотел „Елица“

е съставен акт за установяване на административни нарушения, но то все още не е премахнато.

Независимо от установените при проверката проблеми, от Сметната палата констатират и добро изпълнение на част от заложените в годишните планове дейности като:

– поставени  горски аптечки; ремонтирани и възстановени  бордюри по туристическата алея в местност „Златни мостове“;

– ремонти на чешмата в местност „Игликина поляна“, на каменния мост и парковата инфраструктура при хижа „Момина скала“;

– поставени пътни забранителни знаци за ограничаване на достъпа на моторни превозни средства към туристическите алеи.

Финансирането на дейностите в защитената територия е с бюджетни и европейски средства, дарения и други източници, но не е използвана законовата възможност предприятието за управление на дейности по опазване на околната среда да финансира дейности и екологични проекти за постигане на целите по управлението на парка.

Сметната палата констатира, че за разлика от Самоков и Перник,

единствено София планира и изразходва средства

за поддържането и опазването на зелените площи в Парк „Витоша“.

От бюджета на Столична община са финансирани дейности, свързани и с бездомните кучета, и с поддържането на пътната настилка и автобусните спирки. Размерът на изразходваните от общината средства за периода 2018-2021 г. надвишава осигурените парите, предоставени на Дирекция Природен парк „Витоша“ за изпълнение на дейностите й.

За периода 2018-2021 г. са съставени 70 констативни протокола и 15 акта за установяване на административни нарушения.

Сметната палата е дала общо 19 препоръки за мерките,

които “съответните” длъжностни лица, отговорни за състоянието на Парк “Витоша”, са длъжни да предприемат. Конкретно, става дума за министъра на околната среда и водите, министъра на земеделието и храните, изпълнителния директор на „Изпълнителна агенция по горите“ и кметовете на Самоков и Перник.

Освен всичко това, одиторите смятат, че проблемите не са само тук, а

лошите практики са плъзнали като зараза и към другите природни паркове.

Те установяват, че в сайта на МОСВ е публикувана информация за влезли в сила планове за управление на 9 от общо 11 природни парка. Пет от тях обаче продължават да се “управляват” по планове с отдавна изтекли срокове на годност:

– ПП „Рилски манастир“ – 2013 г.;

– ПП „Витоша“ – 2014 г.;

– ПП „Шуменско плато“ – 2018 г.;

– ПП „Врачански балкан“ и ПП „Златни пясъци“ – 2020 година.

А два природни парка изобщо нямат планове за управление. Става дума за ПП „Сините камъни“ и

ПП „Странджа“, чийто проект отлежава в МОСВ още от… 2006 година.

Планът за управление на ПП „Българка“, приет с решение на Министерския съвет в края на 2021 г., е внесен от дирекция ПП „Българка“ в МОСВ още през 2014 г., като процедурата продължава 7 години.

Макар и далеч по-драстичен, случаят с ПП „Персина“ също остава без последствия за отговорните длъжностни лица: възлагане на изработване на план – 2003 г., внасяне на плана в МОСВ и приемане от Министерския съвет – 2016 година.

Според Сметната палата, необяснимо дългата продължителност на процедурата по утвърждаване на плановете от МОСВ води до неактуалност на посочените данни. Тоест – извършените проучвания, направени по време на изготвяне на проекта на Плана за управление и риск, към датата на приемането му вече не съответстват на актуалното състояние на парка.

Друг съществен недостатък е, че в Закона за защитените територии и Наредбата за разработване на планове за управление няма изисквания плановете за управление да съдържат остойностяване на предложените мероприятия, програми, дейности и проекти. “Дупка”, която създава

риск за регулярното осигуряване на достатъчно бюджетни средства.

Няма и задължение за конкретни срокове за изпълнение на мерките, проектите, оперативните задачи, а също и на работните планове.

За опазването и ефективното управление на защитените територии в страната са обявени 3 национални парка, 11 природни парка (в т.ч. и ПП „Витоша“), 55 резервата, 35 поддържани резервата, над 500 защитени местности и 350 природни забележителности.

Природен парк „Витоша“ е

най-старият парк на Балканския полуостров и втори по “възраст” в Европа.

Той е най-посещаваната защитена местност у нас, със силно антропогенно влияние. Тук се срещат най-много безгръбначни у нас, 200 вида птици, 13 вида прилепи, 1500  вида висши растения и около 500 вида гъби.

На територията му има три защитени територии – иглолистният резерват „Бистришко бранище“, биосферният резерват под егидата на ЮНЕСКО – „Торфено бранище“, и природната забележителност „Духлата“ – най-дългата пещера в България (17.5 километра).

В границите на ПП „Витоша“ има още археологически и исторически паметници на културата; църкви и манастири – Боянска църква, Драгалевски манастир, Кладнишки манастир;  архитектурни и художествени паметници от Средновековието.

Цялата територия на ПП „Витоша“ е обявена за защитена зона и като част от Европейската екологична мрежа “Натура 2000”.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Кога очаквате сериозно да бъде намалена административната тежест в България?

Подкаст