“Ню Йорк Таймс” съобщи, че след безпрецедентните атаки на Иран срещу Израел, имало планове за контраудар, но те били отхвърлени след разговор на израелския премиер Бенямин Нетаняху с американския президент Джо Байдън.
По-късно “Ал Джазира” съобщи, че сред висшите представители на властта в Израел няма единна позиция за това как да се отговори на изстреляните над 300 ирански дрона и ракети. Но повечето са сигурни в едно – обстрелът е в отговор на израелския удар срещу иранското консулство в Дамаск на 1 април.
Според израелската армия 99% от изстреляните ракети и дронове са били прехванати както от нейни самолети, така и от тези на нейните съюзници, включително от САЩ и Йордания. Други са неутрализирани от израелската система за противоракетна отбрана „Железен купол“, придобита и управлявана с помощта на Съединените щати.
“Ал Джазира” обръща внимание, че макар и западните дипломати и американският президент Джо Байдън да са подчертали пред израелския премиер Бенямин Нетаняху, че няма да подкрепят по-нататъшни ответни действия, според някои анализатори снощните удари са част от мащабен план за привличане на САЩ, близкият съюзник на Израел, в по-широка регионална война.
В същото време, докато анализатори по цял свят пресмятаха как точно Израел ще отговори на атаките през нощта, други се замислиха по-сериозно над атаката на Израел срещу иранското консулство, извършена на 1 април.
Този удар, при който бяха убити двама генерали и петима офицери от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), беше извършен някак неочаквано – нито един от съюзниците на Израел не бе уведомен предварително какво точно ще се предприема.
Според анализатора Хамидреза Азизи зад израелската атака срещу иранското консулство може да има няколко мотива:
В първия случай израелският удар е бил нанесен, без да се мисли за последствията. При втория – ударът е бил умишлен с цел и Иран да бъде въвлечен в регионалната война, като така се измести фокуса от войната на Израел срещу Газа към регионалното страшилище – Иран. И при двата случая намесата на САЩ не е желателна.
В същото време въпреки статута си на регионална суперсила, Израел не би имал особен шанс срещу постоянната армия на Иран, която е най-малко 580 000 души и може във всеки един момент да бъде подсилена от още 200 000 обучени резервисти.
От друга страна мнозина са категорични, че след като Израел е ударил иранското консулство, той няма как да не си е дал сметка, че пресича една тънка червена линия и че Иран ще отговори със сила. Ето защо може да се предположи, че мотивите на Нетаняху са по-различни от преките интереси на Израел. В действителност става въпрос за имиджа на Нетаняху. Той губи популярност и нещо повече – недоволството срещу него се става все по-голямо.
Ето защо според някои анализатори Нетаняху е решил да си върне загубените позиции, използвайки всяка една възможност – включително и да яхне вълната на национализма. А това означава да се съобрази с очакванията на голям брой израелци, които не желаят родината им да отстъпва – нещо повече, те искат войната в ивицата Газа да продължи, колкото се може по-дълго.