Какво ще прави Израел след атаките на Иран?

Иран, Израел

“Ню Йорк Таймс” съобщи, че след безпрецедентните атаки на Иран срещу Израел, имало планове за контраудар, но те били отхвърлени след разговор на израелския премиер Бенямин Нетаняху с американския президент Джо Байдън.

По-късно “Ал Джазира” съобщи, че сред висшите представители на властта в Израел няма единна позиция за това как да се отговори на изстреляните над 300 ирански дрона и ракети. Но повечето са сигурни в едно – обстрелът е в отговор на израелския удар срещу иранското консулство в Дамаск на 1 април.

Според израелската армия 99% от изстреляните ракети и дронове са били прехванати както от нейни самолети, така и от тези на нейните съюзници, включително от САЩ и Йордания. Други са неутрализирани от израелската система за противоракетна отбрана „Железен купол“, придобита и управлявана с помощта на Съединените щати.

“Ал Джазира” обръща внимание, че макар и западните дипломати и американският президент Джо Байдън да са подчертали пред израелския премиер Бенямин Нетаняху, че няма да подкрепят по-нататъшни ответни действия, според някои анализатори снощните удари са част от мащабен план за привличане на САЩ, близкият съюзник на Израел, в по-широка регионална война.
В същото време, докато анализатори по цял свят пресмятаха как точно Израел ще отговори на атаките през нощта, други се замислиха по-сериозно над атаката на Израел срещу иранското консулство, извършена на 1 април.

Този удар, при който бяха убити двама генерали и петима офицери от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), беше извършен някак неочаквано – нито един от съюзниците на Израел не бе уведомен предварително какво точно ще се предприема.

Според анализатора Хамидреза Азизи зад израелската атака срещу иранското консулство може да има няколко мотива:

В първия случай израелският удар е бил нанесен, без да се мисли за последствията. При втория – ударът е бил умишлен с цел и Иран да бъде въвлечен в регионалната война, като така се измести фокуса от войната на Израел срещу Газа към регионалното страшилище – Иран. И при двата случая намесата на САЩ не е желателна.

В същото време въпреки статута си на регионална суперсила, Израел не би имал особен шанс срещу постоянната армия на Иран, която е най-малко 580 000 души и може във всеки един момент да бъде подсилена от още 200 000 обучени резервисти.

От друга страна мнозина са категорични, че след като Израел е ударил иранското консулство, той няма как да не си е дал сметка, че пресича една тънка червена линия и че Иран ще отговори със сила. Ето защо може да се предположи, че мотивите на Нетаняху са по-различни от преките интереси на Израел. В действителност става въпрос за имиджа на Нетаняху. Той губи популярност и нещо повече – недоволството срещу него се става все по-голямо.

Ето защо според някои анализатори Нетаняху е решил да си върне загубените позиции, използвайки всяка една възможност – включително и да яхне вълната на национализма. А това означава да се съобрази с очакванията на голям брой израелци, които не желаят родината им да отстъпва – нещо повече, те искат войната в ивицата Газа да продължи, колкото се може по-дълго.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Как смятате, промените по бул. "Витоша" и бул."Патриарх Евтимий" ще подобрят ли организацията на движението в центъра на София?

Подкаст