Брюксел смъмри Франция и Италия за публичните им дългове от над 100% от БВП

Брюксел смъмри Франция и Италия за публичните им дългове от над 100% от БВП

Европейският съюз порица Франция и Италия, че поддържат високи дефицити – първата фаза от конфронтацията, която ще тества решимостта на блока да върне фискалната дисциплина и на теория може да доведе до глоби за милиарди евро. Съобщението на Брюксел на 19 май е още по-важно от гледна точка на извънредните френски избори, които разтревожиха инвеститорите заради потенциалната перспектива те да бъдат спечелени от крайната десница или от левицата, което ще раздуе още повече публичните финанси на страната.

Като цяло, седем държави подлежат на критики заради бюджетния им недостиг от над 3% от БВП, което ги превръща в обект на т. нар. Процедура за прекомерен дефицит (EDP), която изисква коригиращи действия и може да доведе до глоби, ако не бъдат взети мерки.

“Предизвикателствата пред фискалната устойчивост са ниски за всички страни членки на ЕС в краткосрочен план, но остават завишени в средносрочен и дългосрочен аспект в няколко държави заради прогнозираните високи и/или нарастващи дългови съотношения в тях”, посочва Европейската комисия.

От нарушителите най-голямо внимание привличат Франция и Италия заради големината на стопанствата им, съответно второ и трето по размер в блока на еврото, като публичните задължения във всяко от надхвърлят значително 100% от БВП. Румъния вече получи забележка, а новите “нарушители” са Белгия, Унгария, Малта, Полша и Словакия.

Във Франция порицанието на Брюксел вдига залозите за всеки, който ще спечели извънредните избори, свикани от френския президент Еманюел Макрон за 30 юни и 7 юли. Неговата партия в момента е на трето място в сондажите на социологическите агенции, изпреварена от крайнодясната Национална партия на Марин Льо Пен и от алианса на левите. Ситуацията провокира обезпокоителни сравнения с дълговата криза в еврозоната преди 15 години когато беше застрашена целостта на валутата след като инвеститорите се паникьосаха от противопоставянето между институциите на ЕС и на силно задлъжнелите европейски правителства, каквото беше гръцкото.

Надбавката, която искат инвеститорите, за да предпочетат френския десетгодишен дълг пред германския, която набъбна след решението на Макрон, нарасна до 79 базови пункта след предупреждението на Брюксел и е най-висока от 2017-а насам. Спредът се е разширил с 32 точки откакто френският президент обяви извънредните избори за парламент. Някои инвеститори твърдят, че той може да достигне 100 базови пункта – равнище, достигано последно в разгара на дълговата криза в еврозоната.

Европейската централна банка, която може да се окаже на предната линия в битката срещу евентуална криза, също сподели опасенията си на 19 юни в анализ, призоваващ членовете на еврозоната да започнат да орязват незабавно дълговете си в условията на сериозни дългосрочни фискални опасности: застаряващо население, разходи за отбрана и климатични промени.

Съобщението на ЕК е кулминацията на годините на преразглеждане на режимите за дълга и дефицита на блока. Коригираните правила ще позволят по-ударни принудителни действия чрез налагането на глоби, за разлика от системата на санкции, която никога преди не беше задействана. Следващата фаза е изпращането на средносрочни планове от страните, което трябва да се случи до 20 септември. Те ще са за таван на ръста на нетните разходи за следващите четири години, последвани от оценки на ЕК през ноември, определящи фискалния път за балансиране на книгите им.

Режимът, известен като Пакт за стабилност и растеж, беше отменен по време на пандемията, за да се позволят по-високи разходи, след което последваха мерки, свързани с кризата на издръжката на живота.

Фискалните поражения все още са налице. Брюксел предвижда, че френският дълг ще продължи да расте и ще достигне почти 114% от БВП през 2025-а. През май “Стандард енд Пуърс глоубъл рейтингс” понижи кредитната оценка на Франция заради неизпълнените цели в правителствените планове за редуциране на дефицита. Дълговият коефициент на Италия, който през миналата година се понижи до 137%, отново тръгва нагоре, изпращайки страната по пътя на Гърция, чието дългово бреме може дори да надхвърли в рамките на три години, според “Скоуп рейтингс”.

За разлика от Макрон обаче, чиято партия претърпя провал на изборите за Европейски парламент на 9 юни, италианският премиер Джорджа Мелони е на гребена на популярността си и притежава силно мнозинство и политическа подкрепа. Правителството й обаче е обременено от щедрото раздаване на пари по време на пандемията, която порази Ботуша доста преди много други държави, а след това последваха и мерки за обновяване на жилища – все начинания, които ще преследват публичните й финанси години напред.

Предупреждението на Брюксел ще изправи неизбежно Мелони пред дилемата дали да клекне пред ЕК или да изпълни предизборните си обещания, между които е и скъпо струващи редукции на данъчното облагане на заплатите, което ще натовари с още 10 млн. евро задълженията. В случай на отказ от този ангажимент, коалицията й може да се пропука, основно в полза на политическата сила на матео Салвини.

В официалното съобщение на Брюксел е дадена отсрочка на Испания, Естония и Чешката република, чиито дефицити надхвърлят 3% от БВП. В испанския случай, съотношението на дълга към БВП надхвърля 100%, но в момента е в низходяща посока на движение, за разлика от Франция и Италия.

Румъния пък вече е в Процедура на прекомерен дефицит, а официални представители на ЕС критикуват Букурещ за липсата на мерки за стабилизиране на фискалното и икономическото положение – изключително обезпокоителен факт.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Къде смятате да прекарате лятната си почивка - в България или в Гърция?

Подкаст