Юлиан Войнов
В публичното пространство непрекъснато се насажда мнението, че България я чака хаос и разруха, ако не развива енергетика, базирана на въглеводороди. Този наратив е в пълен унисон с кремълските опорки, чиято цел е да държат държавите зависими от остарели технологии, да проваля инвестициите в нови такива и да всява страх и недоверие в населението, което непрекъснато да демонстрира недоволство срещу промените.
Когато човек се опита да види цялата картина, а не някаква точкова извадка в определен момент от работата на енергийната система у нас, трябва да види и разбере следното.
1. Цените на електриенергията у нас са едни от най-високите (лявата графика – с европейската карта – бел. ред.), заедно с тези на всички съседни държави, на първо място поради ограничения капацитет на връзката в Унгария между източната и западната част на континента, което възпрепятства вноса на евтин ток от Запад.
2. На второ място това е търсенето на ел. енергия от Украйна, чиято енергийна инфраструктура е подложена на перманентна разруха от Русия.
Тези особености вдигат цената на енергията у нас, което пък прави възможно
скъпото производство от въглищните централи да стане рентабилно отново.
Това обаче е ВРЕМЕННО явление, както беше по време на енергийната криза и взимането на стратегически решения на базата на настоящата конюнктура е най-грешното възможно действие, което една държава може да направи.
Защо?
Защото развитието на новите технологии и най-вече тези, свързани с производството на батерии, става толкова бързо, че буквално в следващите месеци тяхната цена ще спадне по-ниско от цената на батериите за ел. коли (горната дясна графика).
Спадът в цените на литиевите батерии налага тяхното
все по-масово използване в съхранението на енергия.
Според BloombergNEF, средната цена на стационарни литиеви батерии за киловатчас съхранение е спаднала с около 40% между 2019 г. и 2023 година.
Глобално забавяне в производството на електрически превозни средства (EVs), които работят с подобна технология, кара производителите на батерии да проявяват по-голям интерес към мрежовото съхранение на енергия.
През 2019 г. стационарните литиеви батерии бяха почти 50% по-скъпи от тези, използвани в електромобилите. Сега тази разлика е спаднала до по-малко от 20 процента. Според Международната агенция по енергетика (IEA)
слънчевата енергия, комбинирана с батерии,
сега е конкурентна на енергията от въглища в Индия и е на път да бъде по-евтина от енергията от газ в САЩ след няколко години.
Същевременно центърът на световното производство на батерии е Китай. Той е дом на шест от десетте най-големи производители в света, включително CATL и BYD. Делът на производството на батерии в Китай, предназначени за електрическите мрежи, се е повишил от почти нула през 2020 г. до около една пета миналата година, изпреварвайки дела на батериите в потребителската електроника.
Китайските фирми за батерии са изключително иновативни.
CATL е увеличила разходите си за научноизследователска и развойна дейност
осем пъти от 2018 г. – до 2.5 млрд. долара миналата година.
BYD, която инвестира сериозно в роботика и изкуствен интелект, изгради завод за батерии в град Хефей, който е почти изцяло автоматизиран. Трябва да се отбележи и фактът, че индустрията плува в свръхкапацитет.
Според BloombergNEF
само Китай вече произвежда достатъчно литиеви батерии,
за да задоволи глобалното търсене от всякакъв вид.
Заводите в Китай имат планове за още 5.8 тераватчаса (TWh) капацитет до 2025 г., повече от два пъти от сегашния глобален капацитет от 2.6 TWh.
Въпреки тази кървавата баня, която се очаква сред производителите на батерии, тя може да помогне, вместо да навреди, на инсталирането на батерии за съхранение на енергия. Цените явно може да паднат още повече, тъй като най-производителните компании заемат по-голям дял от пазара.
Ожесточената конкуренция вече стимулира иновациите, тъй като компаниите търсят нови технологии, които да им помогнат да се конкурират.
Натриево-йонните батерии са една обещаваща алтернатива.
Те не изискват скъп литий и въпреки че предлагат по-ниска енергийна плътност, това е по-малък проблем за стационарните батерии, отколкото за тези, захранващи електромобили.
Тези нови технологии навлизат на пазара и неминуемо ще се появят и у нас. Тези компании, които се възползват първи, ще успеят да преместят предлагането на енергия в часовете, когато тя е скъпа и да уравновесят търсенето и предлагането. Освен това тесните места в европейските мрежи рано или късно ще бъдат премахнати. Това ще отпуши пътя на по-евтина енергия към България, което също ще уравновеси пазара. Заиграването с въглеводородните ел. централи
за пореден път ще се окаже губеща стратегия.
До кога България ще настъпва тази мотика?
И накрая, както се вижда от горната дясна и долната лява графика, въпреки всички апокалиптични прогнози, България се справя сравнително добре с прехода си към по-зелена енергия, като само за вчера, 2 септември, много ясно се вижда, че две трети от енергийния микс е произведен от нисковъглеродни източници, включително АЕЦ, а от тях близо 20% са били от ВЕИ.
Няма рационална причина обществото непрекъснато да му се натяква, че трябва да развива мръсното въглищно производство, вместо да инвестира в бъдещите нови технологии, които се развиват с шеметна бързина.
Единствената причина за такъв подход са
чужди или лобистки интереси,
които да задържат развитието на енергийната система на страната. Добре е все пак, че дори и в тинята на статуквото все пак се проявяват рационални зрънца, които макар и бавно и неохотно бутат развитието на българската енергетика в правилна посока. Например – като решението на държавната “Марица Изток 2” да построи слънчеви панели в землището си.
Така че нека оставим страха настрани. Светът ще продължи да върви в посоката на своето зелено бъдеще въпреки отчаяната съпротива на противниците ѝ!
____________
* Текстът е публикуван във “Фейсбук”-профила на автора. Заглавието е на редакцията.
