Дефицитът в държавния бюджет е нараснал с 600 млн. лв. в рамките само на месец и към края на август вече е 1.6 млрд. лева. Финансовата „дупка“ все е още е в рамките на заложения за 2024-та дефицит от 3% (около 6 млрд. лева). Значи всичко ни е наред. Или поне така ни го представят?
Прави впечатление, че дефицитът започна да нараства сериозно около средата на тази година, докато в предишни периоди най-големите харчове са се струпвали в последните 2 – 3 годишни месеца. За сравнение данните по Консолидираната фискална програма към август 2023 г.показваха балансиран бюджет, към същия месец на 2022-ра дори беше отчетен излишък от над 1.6 мрлд. лв., а през 2021-ва – от плюс 900 млн. лева.
Дни преди да бъде съобщена новината за рекордния бюджетен дефицит обаче България изтегли външен дълг от 4.5 млрд. евро и експертите са раздвоени в оценките си.
Негативистите имат железни основания
Ако новината за емисия на външен дълг от порядъка на 8-9 млрд. лв. и то за покриване на нуждите в текущата година, а не в някакъв средносрочен период, звучи стряскащо, то сега е хубаво да се знае, че това ще се случи и следващата и по-следващата година. Лимитът на новия държавен дълг през тази година е 11.7 млрд. лв., като заедно с емисиите на вътрешния пазар през годината вече сме взели над 10 млрд. лв., припомня Петър Ганев от Института за пазарна икономика.
През следващата година лимитът е 11.6 млрд. лв., а през 2026-та нови 11,7 милиарда. Очакването е дългът да нарасне от 48 млрд. лв. през 2024 г. до близо 66 млрд. лв. в края на 2026-та. Това е директен резултат от заложеният дефицит в средносрочната рамка на държавния бюджет – дефицит в размер на 3% от БВП за целия периода или общо близо 20 млрд. лв. в периода 2024-2026 г., обяснява икономистът.
2.8 млрд. дефицит за юли на консолидирания бюджет и всичко това заради големия ръст на пенсии и заплати, отбелязва членът на Фискалния съвет Любомир Дацов. Та по повод на предизборните програми, дали някой ще обясни значението на „бюджетна консолидация“ и как ще свалят дефицита до края на 2026 г. под 1% от БВП, пита Дацов.
Доц. д-р Щерьо Ножаров, преподавател в УНСС и икономически съветник в БСК обаче оспорва доколко подходящ е момента за новия дълг с оглед на близкото бъдещо развитие на световните финанси. „Може би след 10 дни ЕЦБ ще намали лихвата в еврозоната, защото централните банки таргетират не само инфлацията, а и заетостта. ФЕД също се произнесе, че неутралният лихвен процент е около 2,8% за САЩ, тоест най-късно до ноември ще бъде намален почти наполовина спрямо сегашния. Това означава, че хвалбата, че имаме постигнато намаление на базисните точки спрямо средния суап на аналогични емисии е само спрямо този момент. Спрямо след 10 дни или 2 месеца напред, това няма да е така”, коментира Ножаров.
Бюджетният дефицит към края на август вече е 1.6 млрд. лв. – с над 600 млн. отгоре над този за юли. Което означава, че темповете на нарастване се увеличават тревожно, смята финансистът Владислав Панев.
Вече сме в спирала на увеличение на държавния дълг (от много ниски нива). Но това е бент, който като се пропука се запушва трудно. Защото популизма в парламента е достигнал такава точка, че всеки се чувства длъжен да харчи парите вече не на данъкоплатците, а на кредиторите. Най-вече за предизборни неща в собствения си регион, за да печели точки. Изключително погрешна политика и числата говорят ясно за това.
Публичните финанси сами по себе си вече са в риск след като се налага да се финансират с нов дълг. В общия случай, ако държавата е в добро финансово състояние и публичните финанси са стабилни, си плаща на падеж, а не рефинансира. Освен всичко, част от публичните финанси са парите за пенсии, а вноските от осигуровки от години не успяват да генерират необходимия ресурс. Това вече не е риск, а проблем. И проблемът не се решава, а се спонсорира.
Позитивисти сред аналитиците обаче също не липсват
Според Левон Хампарцумян, финансист, председател на Българския форум на бизнес лидерите, търгът е показал „високо доверие на пазарите в българската икономика“.
Икономистът Юлиян Войнов пък набляга на това, че голяма част от дълга, който е изтеглен, ще бъде използван за изплащане на падежиращ дълг, така че той ще замени сегашния дълг с по-лоши показатели за лихвени плащания, с такъв с по-добри. Малка част от този дълг ще отиде за покриване на планирания дефицит.
От своя страна финансовият анализатор Десислава Николова твърди, че действието на Министерството на финансите е абсолютно разбираемо, тъй като не бе редно да се посяга към фискалния резерв за плащане на падежиращ външен дълг. Най-добре е тези падежи да бъдат покривани с издаване на нови облигации и привличане на нови външни задължения, за да не се дестабилизира фискалната позиция на правителството.
„Параметрите по новите книжа подобряват съществуващата лихвена структура по вече издадените ценни книжа и то с едно значително подобрение от порядъка на 0,5-1%, което в дългосрочен план е добър показател за разходите на държавата“, казва Николова.
