Традиционно високата консумация на хляб в България прави темата за увеличаването на цената на насъщния твърде чувствителна. Не случайно имаме поговорката „Само Бог е по-голям от хляба“. Вълнението на хората от скока на цената на единствения основен продукт на бг-трапезата е напълно разбираема. Но в никакъв случай не бива да подценяваме и факта, че хлябът е стока и щом масово се вдигат цените наоколо, рано или късно неговата също пада под ножа. Все пак във веригата му за производство си фигурира всичко – ток, вода, “странични” суровини като мая или квас, средства за заплати и транспортни разходи.
Пресилени са и твърденията, че заради по-скъпият хляб народът масово ще обеднее. Наскоро опитах да резервирам нощувки в спа хотел две седмици по-рано и с мъка успях да намеря свободни места. Късметът ми се усмихна едва от четвъртия опит. Курортите са пълни, а не е за подценяване и обстоятелството, че въпреки космическите цени на имотите, пазарът на жилища не запада, а цъфти. Средните цени за
двустаен апартамент в София варират между 1900-2200 евро на кв. м,
а за тристаен се люшкат между 1800 и 2100 евро на квадратен метър.
Ако ни трябват по-евтини примери, то има достатъчно. Средната цена на кутия цигари е 6 лева, но това продължава да е една от най-продаваните стоки. Наред със “средностатистическата” българска водка, която от 5 лева преди 10 години, днес гони… 22 кинта. За стъкло от 750 милилитра става въпрос, не за литър и половина. Така че логиката (ни) е семпла: след като харчим луди пари за цигари и водка, въпреки че стават по-скъпи и по-скъпи, защо ни е проблем да дадем още 30 стотинки за хляб?
Колкото и да не ни харесва, на този фон хлябът не може да струва 1 лев. Производителите започнаха да вдигат цената, след като преди няколко дни парламентът върна стандартния 20-процентов ДДС върху насъщния. От юли 2022 г. до края на 2024 г. ставката беше нулева, очакванията са, че възстановяването на косвения налог
ще вкара в бюджета над 93 милиона лева до края на годината.
В сряда (15 януари) депутатите отхвърлиха предложенията за удължаване на намалената ставка на ДДС за ресторантьорите, както и въвеждането на безсрочна нулева ставка за хляба и брашното. От началото на годината хляба поскъпна с до 40 на сто. Така доставната цена на 650-грамовия хляб “Добруджа”, който е най-масово продавания вид, вече струва 1.56 лева. А до края на 2024 г. производителите го предлагаха на търговците за 1.30 лева.
Производители обясниха, че цената на житото не се е увеличила, а дори намалява. Но цената на тока и разходите за труд – заради повишаването на минималната работна заплата – са скочили.
Председателката на Националния браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите Мариана Кукушева обясни в телевизионно интервю през седмицата, че
браншът ползва основно електрическа енергия,
защото след началото на войната в Украйна през 2022 г. – заради опасенията от недостиг на газ – хлебопроизводителите масово са минали на ток. Освен това са скочили цените на водата и на маята.
Според нея нулевия ДДС за хляба е важно за потребителите, защото е антиинфлационна мярка. Кукушева подчерта, че ДДС се плаща от потребителите, а цената на труда в един продукт стига 40-45 на сто.
За да облекчи финансите си,
браншът поиска да получи компенсации от държавата
заради прекалено скъпия ток. Миналата седмица синдикати и работодатели заплашиха с протести, но… на всички ни се размина само с протестната им готовност.
Ако нещата у нас вървяха идеално, няма лошо хлябът да остане евтин, както би трябвало да е и с лекарствата и книгите. Ситуацията ни обаче е друга и затова цените ни ще са други.
Може да звучи грубо, но ако едно домакинство купува около 25 хляба на месец, то “горницата” ще му е не повече от 10 лева. Също за 30 календарни дни. Не са малко, но едва ли ще разстроят дори средностатистически бюджет.