Развиващите се страни се отказват от доларовите си дългове и се пренасочват към валути с изключително ниски лихвени проценти, като китайския юан и швейцарския франк. Тази промяна, предприета от задлъжнели страни, между които Кения, Шри Ланка и Панама, е резултат от по-високите лихвени проценти, определени от Федералния резерв на Съединените щати, разгневили президента Доналд Тръмп и увеличили разходите за обслужване на дълга на други държави.
„Високото ниво на лихвените проценти и стръмната крива на доходност на американските държавни облигации… направиха финансирането в щатски долари по-обременяващо за [развиващите се] страни, дори при относително ниски спредове по дълга на развиващите се пазари“, коментира Армандо Армента – вицепрезидент по глобални икономически изследвания в AllianceBernstein. И допълва, че „в резултат на това те търсят по-рентабилни варианти.“ Той обаче определя много подобни преходи към по-евтино финансиране, различно от долар, като „временни мерки“ от държави, които трябва „да се съсредоточат върху намаляване на финансовите си нужди“.
Преминаването към заеми в юани, което се случва точно когато китайската валута достигна най-високото си ниво спрямо долара през тази година, е следствие и от програмата за развитие „Един пояс, един път“ на Пекин на стойност 1.3 трлн. щ. долара и отпуснатите по нея стотици милиарди долари за инфраструктурни проекти на правителства по целия свят. Макар че обобщените данни за новите кредити в юани не са широко достъпни, тъй като Пекин ги договаря двустранно с други правителства, Кения и Шри Ланка се стремят да конвертират известни доларови задължения в китайската валута.
През август Министерството на финансите на Кения заяви, че води преговори с китайската „Ексим банк“ (China ExIm Bank) – най-големият кредитор на страната, за преминаване към погасяване на доларови заеми в юани за железопътен проект на стойност 5 млрд. щ. долара, който натежава на бюджета на страната. Президентът на Шри Ланка също заяви пред парламента през август, че правителството му търси кредити в юани, за да завърши ключов проект за магистрала, който беше спрян, когато страната обяви фалит през 2022 година.
С референтния лихвен процент по федералните фондове на Съединените щати в диапазона от 4.25% до 4.50% – много по-висок от еквивалентните лихви, определени от други големи централни банки – директната цена на новите заеми в долари е сравнително висока за много развиващи се страни.
Националната банка на Швейцария намали лихвените проценти до нула през юни, а референтната седемдневна лихва по обратните репо сделки за Китай е 1.4 процента. Което навежда на мисълта, че цената на финансирането е вероятната причина за конвертиране в юани.
Много заеми по „Един пояс, един път“, отпуснати през второто десетилетие на новия век, бяха в долари когато лихвените проценти отвъд Атлантика бяха много по-ниски. Цената на обслужване на тези дългове както за Кения, така и за Шри Ланка, оттогава се е увеличила значително, което увеличава стимулите за отказ от финансиране в зелени пари. Чрез кредити във валути като юан и швейцарски франк, страните могат да получат достъп до заемни средства при много по-ниски лихвени проценти от тези, предлагани от доларовите облигации.
Но Юфан Хуанг – сътрудник в Изследователската инициатива Китай-Африка в университета Джонс Хопкинс – твърди, че напредъкът в по-всеобхватните усилия на Пекин за налагане на кредитиране в националната валута остава ограничен. „Дори сега, когато лихвените проценти в юани са по-ниски, много кредитополучатели се колебаят“, посочва той. И допълва, че „засега това изглежда по-скоро като операция за всеки отделен казус, какъвто е случаят с Кения.“
Тъй като правителствата рядко имат приходи от износ във валути като юани и швейцарски франкове, може да се наложи те да хеджират експозицията си в тях (срещу промени на валутните курсове) чрез финансови производни.
Панама е получила само през юли заеми от банки, чиито размер е еквивалентен на близо 2.4 млрд. щ. долара, в швейцарски франкове, тъй като правителството на централноамериканската държава се бори да ограничи фискалния си дефицит и да не допусне кредитната й оценка да бъде понижена до статус на „нежелана валута“. Финансовият министър на страната Фелипе Чапман заяви, че достъпът до по-евтино финансиране е спестил повече от 200 милиона долара в сравнение с емитирането на доларов дълг и че новите заеми са били хеджирани. Той добави, че страната е „диверсифицирала“ управлението на държавния си дълг както в евро, така и в швейцарски франкове, „вместо да разчита единствено на капиталовите пазари в щатски долари“.
Колумбия също изглежда се насочва към кредити в швейцарската парична единица, за да рефинансира доларови облигации. Миналата седмица група глобални банки направиха предложение да закупят с отстъпка колумбийски облигации – сделка, определена от инвеститорите като част от уреждането на заем в швейцарски франкове за правителството, което би използвало съществуващия дълг като обезпечение. Въпреки че Богота все още не е потвърдила такъв кредит, финансовото министерство на страната намекна за планове за диверсификация на външните си валутни заеми през юни.
Андрес Пардо – ръководител на звеното за макростратегия на Латинска Америка в XP Investments – заяви, че Колумбия може да вземе заеми в швейцарски франкове при ниски лихви от порядъка на 1.5%, за да изкупи обратно доларови дългове с доходност от 7% до 8%, както и облигации в колумбийско песо с лихва до 12 процента. Дългът на страната в местна валута беше понижен до „високорисков“ (junk) от „Стандард енд Пуърс“ след като правителството отмени ключово фискално правило.
Инвеститорите обаче посочват, че емитирането на задължения в швейцарски франкове от правителствата може да помогне за ограничаване на лихвените сметки, но в дългосрочен план подобни заеми не могат да заместят достъпа до по-големия публичен пазар за доларови облигации.
Компании от развиващите се пазари също продават повече облигации в евро през тази година, като размерът на този вид емитиран дълг е нараснал до рекордните 239 млрд. щ. долара към юли, по данни на „Джей Пи Морган“. Общото количество на корпоративните облигации на развиващите се пазари в зелени пари е в размер на около 2.5 трлн. долара.
„Емисиите в евро през тази година се увеличават повече, отколкото тези в долари“, отбелязва Токе Хьортшой – старши мениджър на портфейли в Impax Asset Management. Азиатските емитенти имат дял от една трета в емитираните еврооблигации – увеличение от 10-15 процента в сравнение с периода отпреди 15 години.
