Приключихме с икономиката на ишлеме. Дошъл е краят на икономиката на ниските разходи, но оттук нататък разговорът става сложен, защото публичните политики в посока на много по-високата добавена стойност, минават през далеч по-трудната тема за образованието. Още по-сложна тема е какви трябва да са мерките на държавата, защото всяка държавна намеса включително с публично финансиране – е винаги спорна и сложна мярка и ако не дозираме правилно нещата, има опасност лекарството да се превърне в отрова.
Това призна вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев по време на дискусия под надслов „Еврозоната като част от пътя към икономическа трансформация“.
Той подчерта, че влизането в еврозоната е възможност, а не е гаранция за успех. Според него пред България има няколко варианта – да продължи с анемични темпове на растеж от порядъка на 0.5% – 2% или на база от поредица от умни стъпки да стигне до конкретно повишаване на добавената стойност с агресивна политика с цел икономически ръст от над 3%, 4% и 5 процента.
Томислав Дончев бе категоричен, че България вече е извървяла по-лесната част от пътя в посока интегриране в европейския пазар, като даде пример, че 60% – 70% от износа ни е към държави членки на Европейския съюз.
Във връзка с това какво следва оттук нататък, вицепремиерът припомни финалната реч на пенсионирания полковник Слейд (Ал Пачино) пред общото събрание в колежа във филма „Усещане за жена“: „Винаги в живота си, когато съм заставал на кръстопът, съм знаел кой е правилният път и никога не съм поемал по него – защото е много трудно“.
Вицепремиерът призна, че би му се искало да не изпада в същата ситуация, защото теоретично рецептата е ясна – бизнес и инфраструктура. По този повод той отчете, че в момента България строи 10 нови индустриални зони, освен това вече е създала работещи центрове за върхови постижения в различни университети, в които работят водещи учени с амбицията да се отворят към бизнеса.
„Работим усилено с колегите от Министерството на финансите, за да разработим стимули, за да увеличим разходите за научно-развойна дейност“ – добави Дончев и изрази надежда това да се случи през следващите месеци.
Към другите правилни решения, за които той уточни, че се знаят, но не се прилагат в степента, в която би искал, изброи образованието в STEM-кабинетите, развитието на естествените науки, на инженерните дисциплини и на професионалното обучение.
Като обяснение защо не се прилагат, Дончев говори за това, че е необходим минимум обществен консенсус и набор от няколко амбициозни цели, като например през следващите 10 години разходите ни за научно-развойна дейност от 0.8% от БВП да станат 2 процента.
След това, за да обясни, че амбициозните цели не са толкова нереалистични, Дончев даде пример, че в момента БВП на глава от население у нас, отнесен към средноевропейския е, 63% от него. Той изрази надежда, че към 2035 г. той може да е 80% и по този повод напомни, че през 2007 г., когато България е била приета за член на ЕС, този показател е бил 32 процента.
Освен това добави, че опитът на всички държави членки показва, че когато този показател мине 70%, завръщащите се от чужбина стават много повече, а това би подобрило и демографската картина, която, от своя страна, би дала допълнителни шансове за икономиката.
На следващо място той предложи за следващото десетилетие България да си постави за цел да изгради още 30 индустриални зони, защото в тях инвестиционният процес тече в пъти по-бързо. Призна и че за да се постигнат подобни амбициозни цели, трябва да настъпи промяна в нагласите, тъй като днес, по думите му, персоналният просперитет и печалбата се свързват с държавна служба, късмет и някоя далавера.
Илия Кръстев от Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) върна дискусията към актуалните предизвикателства, започвайки с критиката, че комуникационната кампания за еврозоната е закъсняла.
„И сега, влизайки в еврозоната, да не се окаже, че структурните рискове, които икономиката ни има, ще се оправдават с еврозоната? Светлото бъдеще звучи чудесно, но в момента имаме падащ износ, увеличени публични разходи, растеж, който до голяма степен е на база вътрешно потребление. Освен това сме доста назад по отношение на R&D технологиите„, обърна внимание Илиев.
По отношение на индустриалните паркове той коментира, че в някои от тях дори няма достатъчно ток. Предупреди и че в настоящата нестабилна геополитическа среда не може да се очаква и че ще имаме „избухнали“ чуждестранни инвестиции. Министър Дончев го контрира с думити, че при тях има ръст от 47%, но Илиев изрази съмнение и предпочете да не влизат в детайли.
Той предупреди, че предизвикателствата са доста. Добави, че те могат да се използват за възможности, но единственият начин това да стане, е като се постигне единство между бизнес, администрация, образование, иновации и технологичен трансфер, нещо, за което призна, че има известни притеснения.
Петър Ганев от „Института за пазарна икономика“ продължи с поставянето на амбициозните цели. На първо място набеляза постигане на заетост от над 80% сред населението във възрастовата група от 24 до 64 години; на второ – увеличаване на средната продължителност на живот у нас с две години, нещо, което по думите му, е обвързано с ефективните социални и болнични услуги, включително и със заплащането на младите лекари. На трето място той открои като цел повишаване на резултатите ни от PISA с поне 25-30 пункта, така че да достигнем Словакия и да не изоставяме спрямо Централна и Източна Европа. На четвърто място той обърна внимание, че България е на дъното по инвестиционна активност, като бизнесът – и местен, и чужд, влагат под 20% от разходите си за придобиване на дълготрайни материални активи.
Като пета цел Петър Ганев открои задачата областните градове, с изключение на София, да променят динамиката си, така че да няма двойни и тройни различия между икономиката на северна и южна България. Томислав Дончев му обърна внимание, че Националният статистически институт мери БВП на ниво област и при някои от тях разликата спрямо София е четири, пет пъти по-ниска.
Илия Кръстев коментира, че целите са хубави, но България няма много време да чака, за да ги изпълни и трябва вече да работи по тяхната реализация. Добави, че за разлика от туризма и селското стопанство, гласът на високотехнологичния сектор не се чува така силно и по техните проблеми не се работи така приоритетно, както за първите два бранша. В същото време Кръстев бе категоричен, че България няма друг шанс освен да трансформира икономиката си в посока производство с много по-висока добавена стойност.
По повод изказванията на министър Томислав Дончев и на Илия Кръстев, че е свършило времето на икономиката на ишлемето, на нискоквалифицирания труд, Петър Ганев предупреди, че немалко български граждани приемат тези думи по следния начин: „Предупреждават ни, че разходите ще се повишават и данъците ще се увеличат„. В същото време Ганев обърна внимание, че управляващите доста скромно заявяват: „Не, ние не сме за увеличаване на данъците„, но реално никой не им вярва. Това според експерта от Института за пазарна икономика е проблем в краткосрочен план – създава несигурност, която много трудно ще бъде преодоляна.
Дончев му отговори, че реално краят на така наречените ниско профилни индустрии ще се проточи 6-7 години. Освен това даде пример, че когато затворят предприятие в Мездра заради повишаване на минималната работна заплата, това не означава, че работещите в него са отишли да работят някъде другаде на по-високи заплати.
След това вицепремиерът попита експерта от ИПИ дали знае каква е разликата между разхлабването на бюджетната политика и курса към бюджетната консолидация. Не дочака отговора, а обясни, че по Фройд разхлабването на публичните разходи се свързва със зоната на удоволствието – тогава се организира състезание кой е по-щедър. В същото време курсът към консолидация предполага свиване на неефективните разходи и не предполага удоволствия. Дончев подчерта, че се надява консолидацията да не означава повишаване на данъците и че България трябва да съхрани своята „проста и красива данъчна система“. „Преведе“ критиките на Петър Ганев и че у нас не се води разговор за икономика, а за бюджет, което определи като недостатък, тъй като пътят към богатството не зависи от бюджета.
В дискусията се включи и социалният антрополог Харалан Александров, който бе поканен да разкаже какво си говорят хората по кръчмите в Търговище по повод влизането на България в еврозоната.
Александров направи уговорката, че в такъв тип населени места са останали хора, които в някакъв смисъл са се предали да се борят за икономически по-добър живот, защото в противен случай са щели да бъдат или в София, или извън страната. Антропологът добави, че тези хора са наплашени, тъй като съседите ни от Гърция са им наговорили ужасни неща за това какво на тях им се е случило, когато са приели еврото. В същото време според останалите участници в дискусията проблемите на Гърция не са били в резултат на влизането на страната им в еврозоната, а на много други фактори.
Харалан Александров обясни, че независимо от подобни песимистични „гръцки“ сценарии, разкази с взаимни обвинения и поляризация, има и оптимистично говорене за това какво ще бъде бъдещето ни в еврозоната.
Подчерта, че има предвид демографската идея. Разказа как например в Трън в кръчмата хората коментират членството ни в ЕС по много травматичен начин: „Няма ни ги децата. Европа ни взе децата. Платихме кръвен данък на Европа, където младите работят ангария.“ В същото време социалният антрополог даде пример, че след COVID-пандемията много българи, живеещи в чужбина, са започнали да се връщат в родината си. Те откриват, че тук – в България имат повече възможости, а там – в чужбина – „се е сговнила много работата„, цитира ги Харалан Александров.
Според него това е огромен шанс за страната ни и ако има някаква политика, която да пресрещне завръщащите се и да им предложи някакви перспективи. Такава би могла да бъде еврозоната – като част от пътя към икономическата трансформация.
Именно на нея антропологът заложи като възможност, че ще се появят неочаквани съюзници, които ще разкажат какво прави България по-добра за живеене в сравнение с онази страна в чужбина, в която съгражданите ни са отишли с надеждата да останат завинаги.
