Кои са носителите на „Златен век“ за 2025 година

В навечерието на 1 ноември – Денят на народните будители – министърът на културата Мариан Бачев връчи годишните награди „Златен век“. С огърлие и грамота са отличени трима души: проф. Николай Ненов – директор на Регионален исторически музей – Русе, който е награден за представянето на страната ни в рамките на световната организация ЮНЕСКО; актьорът Руси Чанев, получаващ отличието за адаптацията си на романа на Иван Вазов „Под игото“ за българчетата по света, и естрадната звезда Йорданка Христова, която вече над шест десетилетия е на сцената, и утвърждава популярната ни музика и на националната, и на международната сцена.

573923881 1262083095958739 4166653858737609369 n

Със „Златен Век“ – звезда и грамота са отличени:

Арх. Стефан Стайнов, известен със своя принос към развитието на пространственото планиране и урбанизма. Тази година той навършил 90 години.

Проф. Иван Ареников – пианист с международен авторитет, добре познат на публиката в Европа и света. През декември проф. Ареников ще отбележи своята 80-годишнина.

Бойко Неделчев – утвърден български балетен артист и педагог, работил с таланти от няколко поколения, бил е на ръководни длъжности във водещи културни институти, а също така е работил и в Министерството на културата.

Веселина Кацарова – световно призната оперна певица, посланик на българското оперно изкуство по света. Артистичен директор на Държавна опера – Стара Загора. Тя е носителка на най-престижните световни музикални награди.

Весела Люцканова Иванова – писател, публицист, издател и редактор с множество отличия, включително и от Министерството на културата. Тази година празнува своята
90-годишнина.

Здравка Евтимова – писателка и преводач. Носителка на множество национални и международни отличия, сред които наградата „Христо Г. Данов“. Нейният разказ „Твоят ред е“ е сред десетте наградени творби в световния конкурс „Утопия 2005“ във Франция, а други нейни произведения са включени в учебници по английски език в Дания. През 2021 г. е избрана за любим български автор в националното гласуване на Българската национална телевизия – признание за нейната сила да вдъхновява и обединява чрез словото.

С почетен знак „Златен век“ – печат на цар Симеон Велики – златен и грамота са наградени:
• Владимир Краев – филмов режисьор, реализирал редица игрални и документални филми, отличавани на международни форуми. Тази година чества 80-ия си юбилей.

Проф. д-р Марин Дамянов – сценарист, редактор, писател и педагог. Новите кино драматурзи се учат от него, а филмите му са спечелили награди на множество национални и международни кино форуми.

Пантелей Нанков – режисьор и сценарист на документални филми. Документалните му филми са отличавани многократно, а тази година чества и своя 80-и юбилей.

Христина Арсенова-Андреева – над 30 години е директор на Държавен куклен театър – Бургас; благодарение на нея театърът е много активен и зад граница. Тя е сред основателите на Международния куклен фестивал на открито „Дни на куклите“.

Зелма Алмалех – журналист и кинодраматург с богат професионален опит в телевизията, в печатните и в електронните медии, както и в документалното кино. Филмът й „Присъдата. Вината“ получава специална награда на международния филмов фестивал „Карлови Вари“. Заедно със Стефан Джамбазов тя е създател и основател на „Въпреки.соm“ – онлайн платформата за култура, изкуство и общество.

Янина Кашева – една от най-ярките звезди в българското кино. В своята десетилетна актьорска кариера тя оставя незаличима следа в киното и телевизията. Незабравими са филмите с нейно участие – „Всичко е любов“, „Подслон“, „Балонът“, „Откраднат живот“.

Инж. Ангел Ангелов – един от най-дългогодишните самодейци в читалището в Смолян. Повече от 77 години активно участва в различни форми в художествената самодейност. През настоящата година отбелязва 90-годишния си юбилей.

Неда Антонова е сред най-четените изследователи и автори на книги на историческа тематика в България. Нейни книги са преведени на френски, руски, чешки и полски език. Носителка е на редица литературни отличия.

Кирил Вълчев – вдъхновяващ пример за съчетание на знание, визия и отдаденост на обществения интерес; юрист и журналист с ярък принос в утвърждаването на свободното слово и културната идентичност на България. Като генерален директор на Българската телеграфна агенция той развива съвременен модел на национална медия, а с инициираното от него създаване на изцяло българския шрифт „ЛИК“, който се използва и от Министерството на културата, оставя траен знак в културното пространство и дигиталното наследство на страната ни.

Карен Алексанян – известен с основаването на „Двора на Кирилицата“ в град Плиска – единственият в света музей, изцяло посветен на българската азбука, създаден от него със собствени средства.

Със „Златен век“ – печат на Цap Симеон Велики – сребърен и грамота са отличени:

Велислав Казаков – режисьор, художник и аниматор, Завършил първия випуск на специалност „Анимационна режисура“ В НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, създател на емблематични за българската анимация филми, награждавани многократно на национални и международни форуми. През 2025 г. навършва 70 години.

Камен Калев – изтъкнат български филмов режисьор, носител на множество национални и международни отличия за късометражни и пълнометражни игрални филми; публиката го харесва заради умението му чрез филмите си да отразява житейските драми на деня с професионализъм, модерен подход и изтънчен художествен вкус. Тази година чества 50-годишен юбилей.

доц. д-р Невелина Попова – сценарист с ярко присъствие в българското кино. По нейни текстове са създадени редица стойностни филми като „Отражения“, „Приземяване”, „Другият наш възможен живот“, „Чуй звездите” и много други. През 2025 г. чества 70-годишния си юбилей.

– д-р Иван Ангелов – заместник-директор на Регионална народна библиотека „П. Р. Славейков“ – Велико Търново.

проф. Любомир Халачев – сценарист и режисьор на повече от 100 документални филма, доктор по изкуствознание, преподавател и бивш ректор на НАТФИЗ, автор на романи и сборници с разкази, на сборници с есета и статии. Член е на Съюза на българските журналисти, Съюза на българските писатели и на Обществения съвет на БНТ. Чества 75-годишен юбилей през тази година.

Христо Славов – автор на сборници с разкази и новели, съставител и издател на 10-томна поредица „Златен ключ на класическата българска художествена литература от IX go XX век“. Създател е на CD с повече от 25 хиляди страници класическа българска литература, който е включен в световната виртуална библиотека по линия на ЮНЕСКО. Носител на Вазовата награда за литература.

С плакет „Принос в развитие на културата“ и грамота за значим принос за развитието и популяризирането на българската култура и изкуство са наградени:

доц. д-р Христо Попов – директор на Национален археологически институт с музей при БАН. Изтъкнат учен и изследовател с принос към проучването, опазването и популяризирането на археологическото наследство на България, отличен за своята дългогодишна научна и обществена дейност в утвърждаването на България като значим център на археологията.

Вероника Братанова-Димитрова – ръководител на школа за класически и модерен танц с дългогодишен принос към развитието и популяризирането на танцовото изкуство, както и за цялостната й ангажираност с художественото възпитание на деца и младежи в България.

Весела Данчева-Богданова – продуцент, художник и режисьор е създала редица емблематични за новата българска анимация филми, сериали и проекти. Общият брой на наградите на реализираните филми е над 65. Някои от филмите и копродукциите са успешно продадени на водещи европейски телевизии. Тази година г-жа Богданова отбелязва 50-годишния си юбилей.

Мария Пеева – писател и поет, и сценарист, продуцент и редактор на много филми. Автор на многобройни публикации в периодичния печат, на сценарии за телевизионни предавания, драматизации и есеистични текстове. През 2010 г. излиза книгата й със стихове и разкази „Наопаки“.

Ансамбъл за народни песни и танци „Китна Тракия“ при НЧ „Тракия 2008“, гр. Хасково – уникален самодеен състав с танцови, певчески и оркестрови формации, лауреат на множество национални и международни награди, съхраняващ и популяризиращ тракийските и българските традиции.

Проф. Банко Банков – той е автор на сборници с разкази, новели, повести, киносценарии, романи и произведения за деца. Негови пиеси са поставяни в театрите из цялата страна. Бил е член-основател на литературния кръжок „Димчо Дебелянов” към Студентския дом в София, референт на секция „Театрална“ и кино драматургия 6 писателския съюз. Дългогодишен член на Съюза на българските писатели.

Чл.-кор. проф. Владко Панайотов – писател, учен, общественик и музикант. Автор на над 45 научни книги, монографии и сборници, както и на 6 художествени книги. Изключителен е приносът му в борбата с климатичните промени, областта на екологията, устойчивото развитие и зелените технологии.

Венко Евтимов – български поет, журналист, издател и драматург. Автор е на повече от 10 стихосбирки, пиеси, сценарии и мюзикъли. Редактор е на един от първите независими вестници в България. Преводи на неговите творби има на много езици.

Маргарита Петкова – една от най-известните поетеси, автор на повече от 25 стихосбирки. Тя е и преводач. По нейни стихове са създадени десетки песни, любими на поколения българи, превърнали се в част от живота им. Нейни произведения са превеждани на почти всички европейски езици, включително на норвежки и шведски.

Доц. Петър Хаджинаков – филолог, преподавател по литература, автор на повече от 15 сборника с литературна критика, статии с етюди с историко- културна, философска и религиозна тематика. Има написани 6 художествени книги, научни публикации и рецензии в областта на художествената литература.

Албена Фурнаджиева – писател, белетрист, филолог и юрист. Нейни творби са превеждани на чужди езици, а книгите й със стихове радват отскоро и читателите на аудио и електронни книги. Отличена е с трета награда на Националния литературен конкурс „В полите на Витоша“.

След връчването на отличията стана ясно, че режисьорът Камен Калев се отказва от наградата си „Златен век“, с която бе удостоен по-рано.

Отказът ми от наградата е форма на протест срещу настоящото политическо управление на държавата, чиито формални и неформални ръководители не зачитат върховенството на закона и застрашават демокрацията в страната ни„, мотивира той отказа си.

По време на самата церемония организаторите обявиха, че причина за отсъствието му е фактът, че е в чужбина и ще получи наградата си по-късно.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Одобрявате ли въвеждането на нов стандартизиран скрининг за проследяване на развитието на децата от ранна възраст?

Подкаст