Депутатът от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ Манол Пейков прочете декларация по повод Деня на паметта на жертвите на Гладомора, който се отбелязва всяка четвърта събота на ноември. Това е престъпление на съветските власти от периода 1931 г. – 1933 г., при което управляващите в СССР, начело с Йосиф Сталин, предизвикват умишлено глад с отнемане на реколтата. В резултат на него в Съветския съюз загиват между 6 млн. и 7 млн. души, като от тях близо 4 млн. са само в съветска Украйна. Според украински източници жертвите на Гладомора достигат 10 милиона души.
Пейков прочете откъс от свидетелствата на Виктор Кравченко – известен с хрониката „Избрах свободата“, публикувана през 1946 г., и описваща живота в Съветския съюз. Той отбеляза, че Европейският парламент, както и българският, признават Гладомора като геноцид над украинския народ. По думите му днешното украинско нападение срещу Украйна е още една глава в дългата история на репресии и насилие срещу украинците от страна на Москва.
Политиките, довели до Гладомора са поредица от съзнателни решения на Съветската власт между 1931 г. и 1933 година. След насилствената колективизация са въведени неизпълними планове за зърно, а в Украйна конфискациите стигат до пълно изземване на реколтата, поясни Пейков. Той добави, че въпреки спадащата продукция, Москва е изисквала допълнителни доставки към индустриалните центрове, а от декември 1932 г. селяните са били ограничени с вътрешни паспорти и не са можели да напускат селата си.
Паралелно с това Пейков разказа, че са се закривали украински културни и научни институции, а учебните програми се уеднаквявали с московските, а репресиите срещу писатели и духовници обезсилвали местната интелигенция. Този процес бил наричан от историците „Разстреляното възраждане“. Тогава бил променен и етническият състав на редица региони в резултат на вътрешни разселвания. Не на последно място Гладоморът бил заличен от публичното говорене, като архивите за него били засекретени, а мълчанието по темата се превърнало в държавна политика.
Едва след разпада на СССР истината излиза наяве – до днес, когато Украйна отново е подложена на руска агресия, а дезинформацията – както за съвременните престъпления, така и за историческите факти за Гладомора – придобива нови мащаби, продължи Манол Пейков.
Той направи връзка с днешните събития в Украйна, отбелязвайки, че днес руската агресия е видима и в реално време. Пейков обърна внимание как на 22 октомври руски дронове ударили детска градина в Харков посред бял ден.
„Историята помни онези, които са стоели по конферентните маси, на които са взети решенията, довели до най-големия, предизвикан от човека глад в съвременната история. Историята ще запомни и онези, които и днес полагат усилия да се наредят до кремълския агресор – в разрез с българската държавна позиция, в разрез с националния ни интерес„, подчерта Пейков.
По думите му в пленарната зала има хора, които са избрали именно този път. Във връзка с това той се обърна към тях с думите: „Колеги, подобни събития поставят държавниците пред избор – между лесното и правилното.“
Той ги посъветва, изправени пред подобен избор, да си припомнят свидетелствата за Гладомора, които преди малко е изчел. Според депутата от ПП-ДБ те звучат твърде близо до настоящето на много украинци, които живеят днес в убежища, с ограничен достъп до вода, медицинска помощ и храна.
„Все още не е късно да застанете на страната на историческата истина. България ще продължи да отстоява суверенитета и териториалната цялост на Украйна – наш дълг е да застанем до народ, който защитава свободата си, и зад международния ред, който гарантира и нашата сигурност. Вечна памет на жертвите на Гладомора„, завърши Манол Пейков декларацията си.
