Нов дълг не може да се поеме – с изключение на такъв, който е за покриване на падежиращия дълг или 1.4 млрд. евро, обяви служебният министър на финансите Георги Клисурски по време на изслушването му в парламента. Той уточни, че от януари до март Министерството на финансите е извършило аукциони и към края на март е набрало 900 млн. евро за рефинансиране на вече съществуващи задължения.
Състоянието на страната във финансово отношение е адекватно, отбеляза Клисурски.
Той отчете, че размерът на фискалния резерв към 30 април е 6.8 млрд. евро, в това число 5.3 млрд. евро са депозити във фискалния резерв в БНБ и други банки и 1.5 милиарда евро са вземания от фондовете на Европейския съюз. За сравнение, в края на 2025 г. фискалният резерв е бил 8.9 млрд. евро, в това число 7.6 млрд. евро по депозитите в банките и 1.3 млрд. евро са вземанията от фондовете на Европейския съюз. Малко по-късно Асен Василев от „Продължаваме промяната“ обясни, че реално в хазната има 4.8 млрд. евро, имайки предвид, че 2 млрд. евро не трябва да се пипат, тъй като са за пенсии и заплати.
Клисурски добави, че по негова оценка средствата, които са налични във фискалния резерв, са достатъчни за покриване на потенциални дефицити през следващите два месеца. Той уточни и че според него приходите ще са достатъчни за повечето текущи разплащания, но обърна внимание, че е важно през следващите два месеца ресурсите да се ползват отговорно. Той на няколко пъти повтори, че през април не им се е налагало да използват наличността във фискалния резерв, заради което отбеляза, че ако наследникът му продължава в същия дух през май и юни, наличността във фискалния резерв ще бъде напълно достатъчна и няма да има никакви притеснения.
По отношение на парите по Националния план за възстановяване и устойчивост Клисурски обяви, че общо за годината трябва да се направят около 4 млрд. евро разплащания, а досега са изплатени едва една осма – или около половин милиард евро. Той добави, че инвестициите по НПВУ са в значителен размер и че това оказва натиск върху дефицита, още повече че въпросният план приключва и е до 31 август 2026 година. Клисурски обърна внимание, че от 2022 г. до 31 декември 2025 г. разплатените инвестиции по НПВУ са 11% от всички инвестиции, които трябва да бъдат направени в българската икономика. Това означава, че 89% от всички инвестиции по НПВУ остават до 2026 година или това са общо 4 млрд. евро.
По отношение на приходите в хазната министър Клисурски отчете, че те са с 11% по-високи – той поясни, че към края на април 2026 г. в консолидираната фискална програма има 14.1 милиарда евро, което е с 1.5 милиарда евро повече от същия период на 2025 година.
Според финансовия министър приходите към края на април биха били с около 250 милиона евро по-високи, но вноската, която БНБ прави всяка година в държавния бюджет, тази година е била отложена от 30 април за 30 юни.
„Това е много правилно, след като влязохме в еврозоната и е съгласувано с Европейската централна банка. Но реално приходите можеха да са още по-високи„, обясни министър Клисурски.
Той уточни, че инфлацията е около 4%, но има и реален растеж на икономиката, и има подобряване на събираемостта.
На конкретен въпрос на Асен Василев от „Продължаваме промяната“ обясни, че в края на март 2026 г. спрямо първото тримесечие на 2025 г. разходите за персонал са нараснали с 580 млн. евро; капиталовите разходи са се увеличили с 535 млн. евро,тези за издръжка – със 150 млн. евро, а за здравноосоигурителни вноски – с 210 млн. евро.
Министър Клисурски призна, че заплатите в МВР и тези на учителите се увеличават и че това задължава управляващите да извършват по-високи разходи, което според него е нещо нормално и не го казва като добро или като лошо.
В същото време Клисурски бе категоричен, че в държавата се краде и че това става най-вече през текущи разходи – при финансирането на ремонти и пътища.
„Всички знаем за това и с това трябва да се спре, защото освен че застрашава живота на гражданите, е и директна кражба от техния джоб. Когато всички тези разходи – абсолютно ненужни и незаконни по всички обществени поръчки се пресметнат правилно, тогава доста бързо и сравнително автоматично ще се освободи един ресурс в държавата и ще има по-смислени инвестиции и няма да има такъв натиск върху дефицита„, обясни Клисурски.
Той припомни, че по време на предизборната кампания от „Прогресивна България“ са обявили, че ще използват и ИИ за преглед на разходите по обществените поръчки.
„С или без новите технологии могат да се съкратят доста ненужни разходи и и това ще помогне за по-лесното балансиране на бюджета и това ще помогне да се възстанови чувството за справедливост у българските граждани. Тогава и бюджетът ще върви по-лесно, и гражданите ще са по-щастливи„, обобщи министър Клисурски.
