Десни икономисти ратуват за свиване на разходите. Това досега бил проблемът пред бюджетите, а не приходната им час. При всички положения наливането в заплатите на бюрокрацията не добавя стойност както би се случило, ако се построи път или училище. Но у нас често става дума за прахосване на пари за ключови постове, седящите на които имат негласното споразумение да мобилизират при нужда корпоративния вот.
Тук е мястото да „включим” и икономиста Петър Иванов, който е съгласен с тезата да се орежат месечните придобивки на определени лица „от лъв нагоре”, но пледира към щедрост за хората с фиксирани доходи.
Не можело да се разсъждава така: да се сложи таван на държавните заеми, щото парите не били за нещо важно, а за пенсии и социални разходи, а пък пенсиите и социалните разходи, най-ниските в Европа (най-малката пенсия у нас е 333, 48 лв. или около 163 евро), можело и да се намалят или въобще да се анулират, защото и без туй никаква файда няма от пенсионери и инвалиди.
„Никой не обелва дума за най-високите в Европа заплати на съдии (по 60-100 000 лв., или 30-50 000 евро) и бонуси (всякакви, вкл. при пенсиониране по 1 200 000 – 2 000 000 лв., или 600 000 – 1 000 000 евро). На които ние данъкоплатците им плащаме и осигуровките.
„Никой не казва нищо за абсолютната зверска бедност и мизерия на милиони българи и чудовищната разлика в доходите, достигаща абсурдни стойности от 306 пъти между доходите от 163 евро и 50 000 евро плюс милионите бонуси от държавния бюджет”, казва Иванов. Средната стойност на тази разлика в Европейския съюз е около 7-8 пъти, а не 306 пъти, допълва той.
Никой нищо не казва и за таван на заплатите на държавните чиновници, те са близо половин милион души, което е 45 пъти повече от стандарта спрямо броя на населението. Таван, подобен на тавана на пенсиите от бюджета, който сега е три пъти средната пенсия, и е 1738 евро.
Тоест, таванът на заплатите от бюджета трябва да е най-много три пъти средната работна заплата, значи около 4000 евро. Толкова да получава президентът, а всички други заплати на държавни чиновници, министри, депутати и т.н да са по-малки.
Който иска да е милионер, да отива в частния бизнес, а не да дои и да ограбва пенсионерите и бедняците, препоръча Иванов.
В България най-високите възнаграждения в държавния сектор обикновено не са в „класическата“ администрация (министерства и агенции), а в държавни предприятия и бордове, регулатори, енергетика, транспорт, и някои структури към Министерството на земеделието и храните.
Разликата е голяма: редови или дори висши чиновници в администрацията рядко минават 2-3 000 евро основна заплата, докато директори и в бордовете в държавни дружества стигат 5-10 000 евро месечно.
Преди дни екс служебният министър Иван Христанов публично заяви, че директори на губещи държавни предприятия в аграрния сектор получават между 10 000 и 15 000 лв. месечно (по данни за последното тримесечие на миналата година), а някои и повече.
Съдейки по изнесените данни държавните горски предприятия са сред „рекордьорите“ по високи директорски възнаграждения; част от бордовете и директорите взимат повече от министри; при някои дружества заплатите са високи въпреки загубите им.
Обобщението по темата е на икономиста Щерьо Ножаров – преподавател в УНСС. Според него от началото на годината е изтеглен 1,2 млрд. дълг, който е около 70% от годишния таван на дълга.
„Тук въпросителната е каква част от този дълг е отишла за изплащане на падежи на заеми от предходни години. Според данните, качени от Министерството на финансите, това са едни нищожни 25 милиона. Ако е така, това означава, че от началото на годината е изчерпан лимитът на 70% на нетен първичен дълг.
Оттук нататък правителството и парламентът и да си увеличава тавана на дълга, всъщност ние влизаме в процедура и имаме право да изхарчим още само 800 млн. първичен дълг, останалото е за погасяване. Погасителните вноски са през юли, септември и декември, т.е. към момента няма известни падежи да са плащани.
Дали този нулев бюджетен дефицит не се дължи на това, че е изтеглен дълг, с който е стабилизиран фискалният резерв, който се твърди, че се оставя на новото правителство, но пък на новото правителство му е отнета възможността да тегли по-голям дълг от 800 млн., а само за разплащане на пенсиите, тъй като бюджетът на НОИ не достига, трябват 3 милиарда.“
Ножаров пита дали нулевият бюджетен дефицит за април не е постигнат с изземването на онези 1.4 млрд., вкарани в Българската банка за развитие . „Това са инструментални математически размествания за 1 месец, които ни водят до структурна промяна и до облекчаване на финансите и до тяхното подобряване, но си остава дефицитът 1.75 млрд. от началото на годината, което е 1.4 от цялата позволена цифра„, обясни Ножаров.
Въпреки това според него публичните финанси не са под заплаха. Изплащането на пенсиите е гарантирано, увери той, но подчерта, че това трябва да стане с група мерки като например – замразяване на пълното финансиране на 12 000 бройки от администрацията, които стоят празни, намаляване с едни 300 млн. на издръжките на ведомствата, както и приоритизиране на капиталови разходи.
„Новото правителство е изправено пред дилема – или да отговори на популистки очаквания на някои кръгове хора, или да отговори на очаквания на ЕК, а ако не отговори, още в началото на мандата си да влезе в тежка процедура по новите фискални правила на ЕК. Не знам кое е по-малката злина на това правителство, но ще трябва да го избере – социално недоволство или недоволство на ЕК, което ще срине имиджа и на България, и на правителството. Труден избор, политически избор между чука и наковалнята“, очерта ситуацията Щерьо Ножаров.
Ръстът на разходите на бюджета за април е 26% спрямо същия период на миналата година, а разходите за персонал отиват към 28% ръст. Данък общ доход расте 25-26% в повече спрямо миналата година и това не е предимно заради заплатите на шефовете. Това пък е пресметнал Любомир Дацов, член на Фискалния съвет.
