Срещата между българския премиер Румен Радев и германския канцлер Фридрих Мерц в Берлин в понеделник показа поне на пръв поглед стремеж към постепенното оформяне на по-прагматична европейска линия по отношение на войната в Украйна. Макар официално Европейският съюз да продължава да поддържа тезата за „траен и справедлив мир“, изявленията и на двамата лидери сочат, че в европейските столици все по-ясно се обсъжда необходимостта от политически преговори, паралелно с военната подкрепа за Киев.
Посещението на Радев беше първата му официална визита в чужбина след встъпването му в длъжност като премиер и беше организирано с пълния дипломатически протокол на германското канцлерство. Самият избор на Берлин за първо външнополитическо посещение има значение, тъй като Германия остава не само най-голямата икономика в ЕС и важен партньор на България, но и основният фактор при формирането на европейската политика към Русия, Украйна и бъдещата архитектура на сигурност на континента.
В центъра на разговорите беше войната и възможността за започване на преговори. Радев повтори тезата си, която поддържаше докато беше президент, че „войната на изтощение“ носи дългосрочни щети не само за Русия и Украйна, но и за държавите, които финансират и поддържат конфликта.
Тази позиция вече не звучи толкова еретично, колкото през 2022 и 2023 г., когато европейската реторика беше концентрирана почти изцяло върху военната подкрепа за Киев. Днес все повече лидери поставят въпроса за икономическата устойчивост на самия ЕС след повече от четири години война, отношението на американския президент Доналд Тръмп към Европа и желанието му за бърз край на конфликта.
Радев подчерта, че Европа трябва да намери баланс между военни, икономически и дипломатически инструменти. Тази позиция практически съвпада с новата линия, която се оформя в Берлин и Париж – поддържане на военна помощ за Украйна, но едновременно с това подготовка за бъдещи преговори с Москва.
Изказването на Мерц беше още по-показателно. Германският канцлер заяви, че Европа е готова да участва в преговори между Украйна, Русия и Съединени щати и че натискът върху Москва ще бъде увеличаван, за да бъде принуден Кремъл да седне на масата за разговори. Това е важен сигнал, защото Берлин дълго време избягваше всякакви публични дискусии за параметрите на евентуален компромис.
Берлин постепенно подготвя Европа за компромисен сценарий
Сегашните позиции на Мерц трябва да бъдат разглеждани и в контекста на неговите по-ранни изказвания за бъдещето на Украйна. През април германският канцлер допусна публично, че Киев може да бъде принуден да приеме загубата на част от териториите си в рамките на бъдещо мирно споразумение. Той дори свърза подобен сценарий с перспективата за европейска интеграция на Украйна.
Това беше едно от най-откровените изявления на западен лидер по темата за възможните териториални компромиси. До този момент повечето европейски правителства избягваха подобни формулировки, тъй като те противоречат на официалната позиция на Киев за възстановяване на границите от преди нахлуването на Русия в Крим.
Мерц обаче ясно показа, че Берлин вече мисли в перспектива за следвоенна политическа конструкция. Според германския канцлер Украйна няма как да стане член на ЕС, докато на нейна територия продължава война. Освен това той посочи, че Киев все още не изпълнява критериите за върховенство на закона и борба с корупцията.
Това означава, че Германия постепенно измества фокуса от въпроса „как Украйна да спечели войната“ към въпроса „какъв политически модел може да стабилизира Европа след войната“. Именно в този смисъл трябва да се разглеждат и предложенията на Мерц Украйна да получи междинен статут, като например участие като наблюдател в европейските институции преди пълноправно членство.
За България срещата в Берлин беше важна и по друга причина. През последните години страната често беше възприемана като един от по-предпазливите членове на ЕС по отношение на военната помощ за Киев. Като президент Радев нееднократно се обявяваше против ескалацията на конфликта и предупреждаваше, че Европа рискува да бъде въвлечена в продължителна война без ясен изход.
След като спечели парламентарните избори на 19 април, в заглавията в редица западни медии по повод победата на партията му той бе обявен за проруски политик. Сега в Берлин той демонстрира по-умерена позиция и бе очевидно желанието му да скъса с проруския имидж, но без да се отказва от предишните си позиции.
Българският премиер не постави под съмнение европейската подкрепа за Украйна, а акцентира върху необходимостта от паралелна дипломатическа стратегия. По този начин той се опита да се приближи до основната линия на Берлин и Париж, без да влиза в открито противопоставяне с държавите от Източна Европа, които настояват за максимален натиск върху Русия.
Акцент върху отбранителната индустрия
Освен политическите теми, разговорите между Радев и Мерц бяха концентрирани и върху икономиката и отбранителната индустрия. Германия остава най-големият търговски партньор на България с двустранен стокообмен от над 12 милиарда евро годишно. По данни на Българската народна банка германските инвестиции в страната надхвърлят 4 милиарда евро, а стотици германски компании работят в автомобилния сектор, машиностроенето и електрониката.
През последната година обаче централна тема в двустранните отношения става отбранителната индустрия. Германският концерн „Райнметал“ вече инвестира в проекти за производство на боеприпаси и барут в България, а страната ни се опитва да използва европейската програма за превъоръжаване, за да привлече нови производства.
Радев заяви в Берлин, че България има потенциал да участва в производството на дронове, системи за противовъздушна отбрана и технологии, свързани с изкуствен интелект. Тези теми не са случайни. След началото на войната в Украйна европейските държави ускориха плановете за изграждане на собствен отбранителен капацитет, тъй като стана ясно, че зависимостта от американски доставки и от ограничен брой производители създава сериозни рискове.
Мерц също се фокусира върху необходимостта Европа да стандартизира военните си системи и да увеличи производството. Според германското правителство ЕС поддържа прекалено голям брой различни оръжейни платформи, което оскъпява производството и затруднява логистиката.
Изборът на Радев на Берлин за първото му посещение като премиер целеше да покаже, че България се стреми да се утвърди като регионален индустриален партньор в Югоизточна Европа и да привлече допълнителни германски инвестиции.
Разговорите в Берлин показаха също, че войната в Украйна постепенно променя икономическата логика на ЕС. Отбраната вече не се разглежда само като въпрос на сигурност, а и като инструмент за индустриална политика и икономическа конкурентоспособност. Именно затова темите за военната индустрия, инфраструктурата, енергетиката и високите технологии бяха поставени на едно ниво с дипломатическите преговори за мир.
